Решение № 104 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 720/2009 г.

Решение № 104 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 720/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. З. от с. Б., област Бургас, в момента в затвора Бургас, против решение № 156/27.10.2009 г. по ВНОХД № 298/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 93/29.07.2009 г. по НОХД № 861/2009 г. на Окръжен съд-Варна, с доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 3 от НПК и се иска изменяването му с преквалификация на инкриминираното деяние в такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и чувствително намаляване на размера на наложеното на жалбоподателя наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител адв. С от САК поддържа жалбата си и моли решението да бъде изменено съобразно направеното в нея искане. Върховният касационен съд провери правилно на обжалваното решение съгласно правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 93/29.07.2009 г. по НОХД № 861/2009 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И. И. З. от с. Б., област Бургас, понастоящем в затвора Бургас, за виновен в това на 23.04.2009 г. в с. Б., област Варна, при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи - сумата от 260 лв. от владението на В. Б. И. от същото село, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален "строг" режим, което на основание чл. 27, ал. 2 от НК е присъединено изцяло към остатъка от групираните му наказания по други 6 броя НОХ дела от 2 години и 10 месеца и 2 дни. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия З от защитника му с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за намаляването му, но с въззивното решение тя е потвърдена като правилна и законосъобразна. С подадената лично от подс. З. касационна жалба се навежда за първи път оплакване за незаконосъобразност на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение и на тази основа се поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание, като се претендира инкриминираното деяние да осъществява признаците на "кражба", а не на "грабеж", за преквалификацията му в престъпление по чл. 196 от НК и за намаляване наполовина на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и има за предмет решение на въззивната инстанция, обжалваемо пред касационната инстанция, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При протекло производство по реда на глава 27 от НПК, след признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт съгласно чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от доказателствената основа, съдът е възприел изложената от обвинението фактическа обстановка, която и в двете инстанции е коментирана еднозначно от страните, без израз на съмнение относно което и да е залегнало в осъдителната присъда обстоятелство. И сега, в жалбата си и в пренията пред ВКС, подс. З. голословно претендира деянието му да осъществява признаците на престъплението "кражба", в частност на чл. 196, ал. 1, т. 1 или 2 от НК, с оглед на отежненото му съдебно минало, като оспорва да е извършил грабеж по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК. Това си оплакване той не подкрепя с каквито и да е фактически или правни доводи, а и служебният му защитник не излага такива в писмената си защита, подминавайки това му оплакване и наблягайки на другото - за явна несправедливост на наложеното му наказание. ВКС намира, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Категорично е установено от показанията на пострадалата, че върху нея е упражнена сила от страна на подсъдимия, че е въздействано и върху психиката й с отправяне на заплахи, поради което деянието му изпълва с нужното съдържание основния състав на чл. 198, ал. 1 от НК и с оглед множеството минали негови осъждания - на квалифицирания състав по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК. Поради липсата на касираното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за преквалификация в по-леко наказуемо престъпление осъщественото от него деяние. Не е налице и твърдяната несправедливост при осъждането му на 4 години лишаване от свобода. Не е аргумент формирането на един по-продължителен срок на бъдещия му престой в затвора, доколкото той е последица от 7 осъждания за престъпления от общ характер, включително и за грабежи, като за 6 от тях, намиращи се в съвкупност, е определено общо наказание, а инкриминираното деяние е осъществил в периода на изтърпяване на това наказание, което го очертава като деец с утвърдени престъпни навици. Упражненото физическо и психическо насилие над пострадалата само потвърждава извода на съда, че е необходимо да му се въздейства по-сериозно, че престъпната му деятелност ескалира към все по-укорими и по-общественоопасни деяния, че следва за един по-продължителен период от време да бъде изолиран от обществото, за да преосмисли бъдещото си поведение сред членовете му. Наказанието е определено в конкретния случай с година под законовия минимум и няма основание за по-голямо смекчаване на същото, включително и заради недъга му, който очевидно не му пречи да върши тежки престъпления. И това оплакване се явява неоснователно и поради липса и на касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК жалбата в цялост следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК