Решение № 8188 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5557/2015 г.

Решение № 8188 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5557/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Игнат Петков Игнатов от с. Ряхово, обл. Русе срещу решение № 9/3.04.2015 г. по адм. д. № 71/2015 г. по описа на Административен съд - Русе. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-СЦР - Русе не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началникът на РДНСК-СЦР-Русе за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СЦР-102/20.09.2012 г. на началникът на РДНСК-СЦР - Русе за премахване на незаконен строеж "постройка" в УПИ III-355,кв. 66 по плана на с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че както новия режим за търпимост по § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, така и издаденото Удостоверение за търпимост на постройката по този ред не съставляват факт по смисъла на чл. 292 АПК. Изложени са подробни мотиви от правна страна за изискванията по чл. 292 АПК и неотносимостта на Удостоверение за търпимост № 3/19.02.2015 г. на главния архитект на Община Сливо поле и за момента на влизане в сила на заповед № ДК-02-СЦР-102/20.09.2012 г. на началникът на РДНСК-СЦР - Русе. Така постановеното решението е правилно и законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът не се позовава на факти, от вида на визираните по-горе, какъвто например е изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Удостоверение за търпимост № 3/19.02.2015 г. на главния архитект на Община Сливо поле не сочи на неизискуемост на задължението за премахване на постройката, тъй като е издадено по реда на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване и е неотносимо към преценката за законност на строежа. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,