Решение № 12029 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2018 г.
ВАСI отделение09.10.2018 г.докладчик Йордан Константинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3867 от 08.06.2018 г. на Административен съд – София - град, трето отделение, 70-ти състав, постановено по адм. дело № 3887/2018 г. ОСЪЖДА "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ЕООД, ЕИК: ЕИК: 121306033, представлявано от управителя Г. Кирилов, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № [номер], [жилищен адрес] да заплати на ТД на НАП – гр.София юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12029 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 3867 от 08.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3887/2018 г. Административен съд – София – град, трето отделение, 70-ти състав е отхвърлил жалба на "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ЕООД, ЕИК: 121306033, представлявано от управителя Г. Кирилов, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № 38, [жилищен адрес] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0317731/13.03.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка по – "запечатване на търговски обект" – пица - ресторант, находящ се в [населено място], [улица], № [номер], вх. [номер], стопанисван от "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати съдебни разноски в полза на НАП в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ЕООД – гр.София, ЕИК: 121306033, представлявано от управителя Г. Кирилов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София – град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София – град и отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответният по касационната жалба Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, чрез юрисконсулт Примо Георгиев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението Административен съд – София град е е отхвърлил жалба на "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ЕООД, ЕИК: 121306033, представлявано от управителя Г. Кирилов, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № [номер], [жилищен адрес] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0317731/13.03.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка по – "запечатване на търговски обект" – пица - ресторант, находящ се в [населено място], [улица], № [номер], вх [номер], стопанисван от "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, след което е пристъпил към изграждане на своите мотиви относно нейната законосъобразност. Посочено е правното основание за издаване на заповедта, обстоятелството, че същата е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Прието е, че оспорената заповед е законосъобразна, като систематизирани аргументите на първоинстанционния съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и при спазване на изискванията за форма на същата. 2. Събраните по делото доказателства установяват извършване на нарушение от дружеството жалбоподател на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изразяващо се в неотчитане и неиздаване на касов бон за извършена контролна покупка на стоки от търговски обект. 3. Допуснатото нарушение попада в хипотезата на правната норма на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, обосноваващо прилагане на принудителна административна мярка. 4. При наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, независимо от предвидените глоби или имуществена санкция. 5. Единствената преценка, която административният орган е оправомощен да извърши, е относно срока за прилагане на принудителната административна мярка. В случая тази преценка и подробно аргументирана, като е съобразено вида и начина на организиране на отчетността, вида на търговския обект, оборотите на същия и прочие, като е неоснователно възражението на жалбоподателя, за бланкетност на мотивите на заповедта. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София - град е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в известен смисъл преповтарят оплакванията, изложени в първоинстанционната жалба. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява извършване на нарушение, обосноваващо прилагане на принудителна административна мярка. Излагат се аргументи, че от съда не е отчетена спецификата на обекта – подвижна витрина на открито, поради което е невъзможно да се напусни обект, в който не може да се влезе. Твърди се още, че оспорената заповед е бланкетна и не съдържа мотиви относно нейното издаване, не става ясно по какви критерии е определен 14-дневен срок за запечатване и по какъв начин ще се предотврати и преустанови извършването на друго такова нарушение или вредните последици на извършеното. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Седем Единадесети" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Макар търговецът да оспорва описаната в акта фактическа обстановка, последната се установява от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата, чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка, като оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви в тази насока са несъстоятелни. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба на "СЕДЕМ ЕДИНАДЕСЕТ" ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – гр. София юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв., определено на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,