Решение № 272 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на кмета на Община Варна, чрез гл. юрк. Тодорова, против решение 5756 от 04.06.2024 г., постановено по адм. дело 375/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касатора съдът неправилно тълкува и превратно прилага нормата на § 9, ал. 1 и ал. 2 ПР ЗУТ. Прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповед 0152/26.01.2024 г. в обжалваната й част. Ответниците С. Х. И. и И. Х. И., чрез пълномощника си адв. Славков, в писмени бележки изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение е отменена по жалба на С. Х. И. и И. Х. И. заповед 0152 от 26.01.2024 г. на кмета на Община Варна в частта й, с която е отказано да отмени заповед 1158 от 14.07.1998 г. по отношение отчуждените части от недвижими имоти в [жк] за мероприятие "улица с осови точки 21-20-2-3-4 между квартали 20 и 1 в 21 подрайон", в частта за имот пл. 1063 и преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на двамата заявители от 22.06.2021 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, в предписаната писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон и в несъответствие с неговата цел. Обосновава извод за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки на § 9, ал. 2 ПР ЗУТ, тъй като е безспорно обстоятелството, че отчуждените за прокарване на улица части от имота не са завзети до 30.10.1998 г. въз основа на отчуждителната заповед от 1998 г., а по отношение на изискването за неприключило отчуждително производство е установено неизпълнение на изискванията на чл. 272 ППЗТСУ (отм.), тъй като не са налице доказателства за изплатено обезщетение за тях. За частта от имота с площ 250 кв. м, която собственикът отстъпва безвъзмездно за улица пред лицето на парцелите, отредени по плана за неговия имот по силата на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), съдът приема, че административният орган също не представя доказателства да е завзета до 30.10.1998 г. По тези съображения достига до заключение за наличие на условията за отмяна на заповедта за отчуждаване и за прекратяване на производството, поради което преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото до него искане. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон по следните съображения: Решаващият правен извод на съда за приложимост в случая на хипотезата на § 9, ал. 2 ПР ЗУТ се основава на неприключило отчуждително производство поради липса на категорични данни за реално изплащане на определеното парично обезщетение по отношение на отчуждените части от имота, за които е определено такова на техния собственик, праводател на заявителите в административното производство и настоящи ответници, както и за незавземането им в срока, предвиден в нормата, вкл. и по отношение частта от него, отчуждена по реда на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Съгласно § 9, ал. 1 ПР ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 ЗС. В ал. 2 е уредена хипотезата, при която недвижимият имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината. Систематичното място на § 9 ПР ЗУТ, както безпротиворечиво приема и съдебната практика, сочи недвусмислено, че двете разписани в ал. 1 и ал. 2 хипотези уреждат случаи на заварени от ЗУТ незавършени отчуждителни производства по ЗТСУ до отмяната му, т. е. изискването е за висящност на отчуждителното производство към този момент. То е незавършено тогава, когато при издадена заповед по чл. 95 във вр. с чл. 98 ЗТСУ (отм.), каквато е настоящата хипотеза, не е заплатено определеното с нея парично обезщетение. Когато е налице висящност на отчуждителното производство, се преценява в коя хипотеза на § 9 попада с оглед завзет или незавзет е имотът. Когато обаче отчуждителното производство е приключило, тази разпоредба не е приложима. Видно от данните по делото, което се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза, действащият към датата на отчуждителната заповед ПУП за територията, в която попада имотът, собственост на оспорващите в първоинстанционното производство, е ЗРП на 21 микрорайон (жк [жк]) по плана на гр. Варна, одобрен със заповед Г-170/15.09.1993 г. на кмета на Община Варна, предвиждащ част от него да се предостави за изграждане на улица. Заповед 1158 от 14.07.1998 г. на кмета на Община Варна, чиято отмяна се претендира, е за отчуждаване на части от имоти за мероприятие улица с о.т. 21-20-2-3-4 между кв. 20 и 1 в 21 подрайон, вкл. и части от имот пл. 1063, издадена на основание чл. 63, ал. 1, чл. 95 ЗТСУ и чл. 262 ППЗТСУ във вр. с предложение на комисията по чл. 265 ППЗТСУ, т. е. по реда на глава пета, раздел I от ЗТСУ (отм.). С нея е наредено: І. Отчуждаване по пазарни цени на части от недвижими имот в [жк] за посоченото мероприятие; ІІ.2. Оценена е частта от имот пл. 1063 в кв. 20 на обща стойност 24 492 743 лева, представляваща стойността на дворното място и насажденията, подробно описани в оценителния протокол от 28.05.1998 г., представляващ неразделна част от заповедта: а) дворно място от 250 кв.м на стойност 11 030 625 лева, отредено за улица пред прилежащи парцели ХVІІІ-1063 и ХVІІ-1063, което собственицата Л. В. Б. да отстъпи безвъзмездно на Община Варна; б) дворно място от 301 кв.м и насаждения на стойност 13 462 118 лева, отредено за улица пред прилежащи парцели ІІ-1062-Б и ІІІ-1060, което изброените физически лица и Община Варна да заплатят на собственицата Л. В. Б.. Безспорно е установено, че тази заповед е надлежно връчена на същата на 15.07.1998 г., не е оспорена по съдебен ред нито относно извършеното отчуждаване, нито относно оценяването на частите от имот пл. 1063 и предвиденото парично обезщетение за тях, поради което е влязла в сила. Втората предпоставка, за да е приложима хипотезата на § 9, ал. 2 ПР ЗУТ е съществуването на отчуждително производство, което не е завършено. Изводът на съда, че е налице висящо такова по отношение на частта от процесния имот с площ 250 кв. м, отредена за улица пред прилежащи парцели XVIII-1063 и XVII-1063 по реда на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) е неправилен. По отношение на тази част от имота отчуждителното производство е приключило с влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.). Съгласно чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), посочена като правно основание в нея, при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. В случая собственикът на имот пл. 1063 отстъпва по силата на цитираната разпоредба безвъзмездно на община Варна дворно място от 250 кв. м пред лицето на отредените за същия два парцела, поради което не е налице висящо и неприключило отчуждително производство в тази част към момента на отмяната на ЗТСУ и влизане в сила на ЗУТ, съответно не е налице втората предпоставка за уважаване на искането по § 9, ал. 2 ПР ЗУТ. Направеното в касационната жалба възражение в тази насока е основателно. С влизане в сила на заповедта за отчуждаване производството в тази част е завършено и противно на приетото от съда е без значение дали имотът е завзет или не към 30.10.1998 г. Следва да се има предвид, че мотивите на влязлото в сила решение 1833/07.12.2021 г. по гр. дело 1525/2021 г. на ОС Варна, с което е отхвърлен предявения от С. Х. И. и И. Х. И. иск с правно основание чл. 54 ЗКИР против Община Варна за приемане на установено, че са собственици на реална част от ПИ 10135.2563.626 по КККР на гр. Варна с площ от 488 кв. м, която неправилно е нанесена като част от второстепенна улица, вместо като част от имота на ищците с идентификатор 10135.2563.64 (бивш пл. 1063), не се ползват със сила на пресъдено нещо. Приетото в мотивите на съдебния акт и направените от гражданския съд констатации относно наличието на материалноправните предпоставки за отмяна на заповед 1158 от 14.07.1998 г., предмет на изричния отказ, оспорен в първоинстанционното производство, не обвързват настоящия състав. Наведените аргументи от ответниците в писмените бележки, депозирани пред касационната инстанция, относно задължението на административния орган да се съобрази с мотивите на влязлото в сила съдебно решение по посоченото гражданско дело са неоснователни. С оглед липсата на висящо и неприключило отчуждително производство по отношение на дворното място с площ от 250 кв. м от имот пл. 1063, отредено за улица по влязлата в сила отчуждителна заповед е неправилен изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ. Следва да се има предвид, че § 9 ПР ЗУТ не съставлява реституционна разпоредба, а касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.) и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай отчуждаването на частта от процесния имот с площ от 250 кв. м е започнало през 1997 г. (съобщение на основание чл. 97, ал. 1 ЗТСУ, получено от праводателя на 02.12.1997 г. - л. 18 и 19 от административната преписка) и е приключило на 29.07.1998 г. с влизане в сила на акта по чл. 95 ЗТСУ, поради което не е налице висящо отчуждително производство, издадената заповед по което да подлежи на отмяна в тази част, респ. на прекратяване на основание на § 9, ал. 2 ПР ЗУТ. Предвид изложеното изводът на съда за приложимост на тази разпоредба и незаконосъобразност на отказа на кмета на Община Варна да отмени заповед 1158 от 14.07.1998 г. относно отчуждената част от имот пл. 1063 с площ 250 кв. м по реда на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ, е неправилен. Решението в тази част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу изричния отказ на органа в тази част като неоснователно. В останалата част, в която оспорената заповед е отменена по отношение отчуждаването на частта от имота с площ 301 кв. м ведно с насаждения, отредена за улица пред прилежащи парцели II-1062 и III-1060, решението на Административен съд Варна е правилно. По делото е установено, че липсват доказателства и данни за изплащане на определеното обезщетение за тази отчуждена част от имот пл. 1063 в полза на неговия собственик. В оспорената заповед също се сочи, че не са открити доказателства за заплащане на дължимото обезщетение съобразно оценителния протокол и по заповедта за отчуждаване за предвиденото с плана от 1993 г. мероприятие. Правилно съдът приема, че улицата не е реализирана в частта, засягаща имот пл. 1063, като не се установява имотът в тази част да е завзет от общината както към 30.10.1998 г., така и към настоящия момент. Обоснован в съответствие със събраните доказателства е изводът, че по отношение на частта от имота, за която е предвидено парично обезщетение, дължимо от изброените в отчуждителната заповед физически лица и Община Варна, отчуждителното производство не е завършено, тъй като праводателят или заявителите, закупили имота през 2001 г., не се установява да са го получили. Това сочи на незавършено отчуждително производство в тази част, поради което е налице втората предпоставка, предвидена в § 9, ал. 2 ПР ЗУТ. Обстоятелството, че в общината не се съхраняват счетоводни и други документи за извършено в полза на собственика на имота плащане за отчуждената част от 301 кв. м поради изминалия дълъг период от време, не обуславя извод, че такова действително е извършено. Сочените като косвени доказателства, вкл. и липсата на данни, че праводателката на заявителите в административното производство Л. Б. е направила искане за отмяна на отчуждаването поради неплащане на дължимото парично обезщетение не води до еднозначно заключение за приключило отчуждително производство за частите от имота, които е следвало да се заплатят. Отделно от това разпоредбата на чл. 109 ЗТСУ, на която се позовава касаторът, е неприложима поради отмяната й с ДВ, бр. 31/1990 г., т. е. осем години преди издаване на отчуждителната заповед по чл. 95 ЗТСУ. Третата предпоставка по § 9, ал. 2 ПР ЗУТ е имотът да не е завзет до посочения срок, която в случая също е налице. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда в тази насока, относими към отчуждената част от имот пл. 1063 с площ 301 кв. м, във връзка с установените на място подземни проводи, процедираното изменение на ПУП-ПРЗ от 2002 г. и издаденото строително разрешение за ограда по уличната регулационна линия, съвпадаща с тази по плана от 1993 г., поради което не следва да ги преповтаря чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Като постановява отмяна на оспорения отказ в тази част и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото до него заявление с искане за отмяна на заповед 1158 от 14.07.1998 г. на кмета на Община Варна, с която се отчуждават части от имот пл. 1063 с площ от 301 кв. м, отредени за улица с предвидено за тях парично обезщетение, съдът постановява правилно в тази част решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение