Решение № 4166 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Стара Загора, представляван от председателя И. Л., чрез ст. юрк. Николова, срещу Решение 3956/13.12.2024 г., постановено по адм. дело 833/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което, по жалбата на П. Т. З. и на Т. И. Д., са отменени чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 и т. II т. 1 от Приложение 6 към чл. 53 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора (НОАМТЦУТОСЗ, Наредбата). Поддържа се недопустимост на решението поради липса на правен интерес у З. и Д., правоспособни водачи на МПС с постоянни адреси в гр. Димитровград, да оспорят норми от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Стара Загора. При условията на евентуалност се навежда касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК с довод, че услугата платено паркиране представлява договор за наем, сключван между собственика на пътя и съответния водач, което обуславя приложимост на чл. 3, ал. 5, т. 2 ЗДДС. Иска се обезсилване на решението, евентуално, отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу разпоредбите от подзаконовия нормативен акт. Претендират се разноски. Касаторът обжалва и постановеното по същото дело Решение 4099/30.12.2024 г., с което е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 3956/13.12.2024 г. Поддържа, че противоречието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване не е отстранено. В писмен отговор на касационната жалба пълномощникът на З. и Д. оспорва възражението за недопустимост на решението с позоваване на съдебни актове, постановени по дела с оспорващ първия от тях. Сочи, че решението съответства на материалния закон. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. С решение по протокол 22/30.01.2025 г. от Общински съвет Стара Загора са приети изменения и допълнения на наредбата и нормите на чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 са отменени, с което касаторът обосновава отпадане на правния интерес на З. и И. да претендират отмяната им. С позоваване на решението на СЕС по дело С-289/21 ответникът З. оспорва и това възражение. Прокурорът от ВКП дава заключение за недопустимост на решението като постановено по оспорване, предявено от лица, за които не съществува личен и пряк правен интерес от отмяната на разпоредбите от акта за Общински съвет Стара Загора. Ако касационната инстанция приеме, че решенето е допустимо, се аргументира неговата правилност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: П. З., към чието оспорване се присъединила и Т. Д., правоспособни водачи на МПС с постоянен адрес гр. Димитровград, оспорили пред първостепенния съд разпоредбите на чл. 52а, ал.1 и ал. 2 и т. II т. 1 от Приложение 6 към чл. 53 от НОАМТЦУТОСЗ и поискали отмяната им поради противоречието им със Закона за движението по пътищата и Закона за данък върху добавената стойност. АС Стара Загора е приел, че като подзаконов нормативен акт наредбата съдържа правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на Община Стара Загора, засяга неограничен кръг адресати чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 75 от АПК, което обуславя допустимост на оспорването. Според инстанцията по същество разпоредбите на чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата са материално незаконосъобразни, тъй като по отношение на дейностите, осъществявани от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 1 и по чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата - по принудително задържане и принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство, законодателят не е предвидил и уредил дължимост на такса. По отношение на т. II., т.1 от приложение 6 към чл. 53 от наредбата, според които в цените за услуги на платени зони за паркиране се включва данък върху добавената стойност, е мотивирал противоречие с чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводът на АС Стара Загора за допустимост на заявеното от З. и от Д. оспорване на чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 и т. II., т.1 от приложение 6 към чл. 53 от НОАМТЦУТОСЗ съответства на възприетото в националната съдебна практика разбиране, че правният интерес, който следва да е личен, пряк и непосредствен, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата на която съдебното производство е недопустимо, като същият следва да бъде преценяван конкретно и съобразно данните по делото. Правото на оспорване възниква при нарушаване или установимо предстоящо засягане на права или законни интереси или създаване на задължения. Прогресивният характер на легитимацията по чл. 186, ал. 1 от АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо тяхно засягане. Пълномощникът на З. с право се позовава на тълкуването, дадено от СЕС с решението от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21, според което принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на това решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. Относима към настоящия спор е т. 46, в която се разглежда възможността с обжалването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита. Изложеното обуславя неоснователност на наведеното от касатора основание за недопустимост на решението. То съответства и на приложимия материален закон. Правилно е приел АС Стара Загора, че обжалваните разпоредби са изменени от компетентен по материя и територия орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА и в съответствие с чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. За целта са изготвени проекти, публикувани на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите, на заинтересованите лица е предоставен минималният 14-дневен срок за предложения и становища по тях, такива не са постъпили, след което преди всяко от гласуванията същите са подложени на обсъждане в ресорните постоянни комисии на общинския съвет. На пълен и последователен анализ на нормите на чл. 171, т. 5, б. "б", чл. 167, ал. 2, т. 1 и чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в относимите техни редакции се основава изводът на първостепенния съд, че с понастоящем отменените норми на чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 от НОАМТЦУТОСЗ общинският съвет е определил такса в противоречие с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като нито в ЗМДТ, нито в ЗДвП, нито в друг нормативен акт от по-висока степен е предвидена дължимост на такси за дейностите по чл. 167, ал. 2, т. 1 и чл. 171, т. 5 ЗДвП. Незаконосъобразността на т. II, т. 1 от Приложение 6 към чл. 53 от Наредбата първостепенният съд е аргументирал с разрешенията, приети в практиката на ВАС по приложението на чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗДДС, според която събирането на такса за ползване на общински терени в организирани пазарни пространства, паркоместа и тротоарно право не е отдаване под наем по смисъла на ЗЗД и на чл. 14 и сл. от Закона за общинската собственост. При отдаването под наем се прилагат други специфични правила, които са уредени от ЗОС и местните наредби, но в тези отношения общината не участва като орган на власт. За разлика от отдаването под наем, при събирането на такси общината изпълнява функциите си на публичноправен субект и не е в равнопоставени отношения с ползвателите на предоставяните услуги. Фактът, че само общината разполага с правомощие да предоставя срещу заплащане тротоарно право, паркоместа и места, определени за пазари, изключва възникването на конкуренция между нея и регистрираните по ТЗ лица. Дейността на общината във връзка с организирането на общински пазари и ползване на паркоместа е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, т. е. в обществен интерес. Следователно, предоставяне правото на ползване на площи, които са общинска собственост, се осъществява от публичноправен субект, именно в качеството му на орган на власт и не може да бъде осъществявано от други субекти. Следователно, няма как тази дейност значително да влияе на конкуренцията - Решение 10681 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. 3781/2024 г. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените в касационната жалба основания за недопустимост и неправилност и следва да остане в сила. В Решение 4099/30.12.2024 г., постановено по адм. д. 833/2024 г. АС Стара Загора е изложил съответстващи на искането на настоящия касатор съображения за допусната Решение 3956/ 13.12.2024 г. очевидна фактическа грешка досежно разпоредбите на чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, чиято отмяна е постановена. Въпреки това в диспозитива на съдебния акт поправката е изразена по начин, обективиращ нова очевидна фактическа грешка след думите да се чете е изписано чл. 52а, ал. 1 и ал. 2 на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 . Касационната жалба срещу Решение 4099/30.12.2024 г. се възприема от настоящия съдебен състав като искане за допускане на поправка на тази очевидна неточност, по което дължи произнасяне първостепенният съд с оглед изпълнение на задължението по чл. 194 АПК. При този изход на спора право на разноски имат двамата ответници, всеки от които е направили такива за заплащане на възнаграждение на адв. Бойчев в размер на 1500 лв. Основателно е възражението за неговата прекомерност с оглед обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита и се редуцира до размер на 1000 лв. за всеки ответник. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо, Върховният административен съд, Първо отделение,