Решение № 2751 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2012 г.

Решение № 2751 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ла Комерчиале" ООД, представено от адв. Николета Колева срещу решение № 1106/24.04.2012 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1789 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 181003952/16.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 36/20.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ при "Централното управление" на Националната агенция за приходите, с който са му определени задължения за данък върху добавената стойност в данъчни периоди м. 12.2008 год., м. м. 01, 03, 04, 05, 07, 09, 10, 11 и 12.2009 г., м. 03 и 04.2010 г. в общ размер на 57 896,40 лв. и лихви в общ размер на 6 286,34 лв. и корпоративен данък за 2009 г. в размер на 21 514,80 лв. и лихви в размер на 1 730,04 лв. Оплакванията са за неправилност на решението с доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Към първата категория касационни основания се отнася несъгласието на дружеството с изводите на съда за липса на реалност на доставките, по който е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна РА приходната администрация е установила в тежест на "Ла Комерчиале" ООД задължение за ДДС в общ размер 57 896,40 лв., заради отказа да признае правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Алексер" ЕООД, "Стелт ком" ЕООД, "Стелт стил" ЕООД и "АБК Инженеринг" ЕООД фактури в данъчни периоди м. 12.2008 год., м. м. 01, 03, 04, 05, 07, 09, 10, 11 и 12.2009 г., м. 03 и 04.2010 г. Според органите по приходите доставките на стоки предмет на фактурите не са реално осъществени, поради което ДДС е начислен неправомерно. Позовали са се на чл. 70, ал. 5 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на корпоративен данък за 2009 г. е мотивирано с липсата на документална обоснованост на разходите за доставките, чиято реалност е изключена, поради което е преобразуван финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с изключването на тези разходи. В юрисдикционния акт по чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган е отговорил на довода за наличие на предпоставките по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО /в приложимата редакция/ да не се признаят за данъчни цели приходите, възникнали по повод непризнатите за данъчни цели разходи по чл. 26 от ЗКПО. Изключено е прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО заради неустановената връзка между разходите за придобиване на стоките и стоките, от чиято реализация дружеството е получило приходи. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е изследвал компетентността на органите по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и спазването на административнопроизводствените правила и не е установил опущения. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. За част от тях позоваването е на доказателствени източници приобщени в административната преписка, други са формирани от доказателства събрани в хода на съдебното дирене и на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. В обжалваното решение подробно са обсъдени спорните доставки по доставчици и по фактури. За доставките от "Алексер" ЕООД по фактури № № 14/28.10.2009 г. и 16/28.04.2010 г. с предмет "орехови трупи - 48,78 куб. м." на стойност 24 757 лв. и данък върху добавената стойност 4 951,40 лв. Изводът за липса на реалност на доставката е обоснован с позоваване на показанията на св. Борисов, който е управител на дружеството доставчик и установява издаването на процесните фактури по молба на трето лице срещу плащане на дължимия ДДС и печалба. Съобразявайки различният правен режим на сечта на дървета от горския фонд и тези върху селскостопански земи, съдът е оценил недоказаността на факта на разпореждане от притежателите на разрешителни за сеч и на удостоверения за превоз на дървесина и "Алексер" ЕООД и неговите доставчици. Касаторът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Стелт Ком" ЕООД фактури № № 136/17.12.2008 г., 137/22.12.2008 г., 143/19.01.2009 г., 147/24.04.2009 г., 148/30.05.2009 г., 149/25.07.2009 г., 150/18.09.2009 г., 151/26.09.2009 г., 203/06.03.2009 г. и 204/12.03.2009 г. с предмет "орехови трупи - 292 куб. м." на стойност 146 010 лв. и данък върху добавената стойност 29 202 лв. Според АСВ не е доказано осъществяването на доставките, тъй като при оспорена истинност на договорите, по които "Стелт Ком" ЕООД е изкупувало дървесина, не е установено автентичността им от носещият тежестта за това - представилия ги жалбоподател. Като осуетяващи главното пълно доказване на благоприятния за ДЗЛ факт на реалното осъществяване на доставките са възприети непредставянето на счетоводните регистри от доставчика за изследване на отразяването в съответните материални и разходни сметки на стопанските операции по придобиване на дървесината, разминаването по дати на складовите разписки по приемане на дървесината и фактурите /първите предхождат вторите/ и на количеството и вида на изкупената и продадената дървесина. Сходни изводи с тези за доставките на "Стил Ком" ЕООД съдът е формирал и относно доставките извършени от "Стелт Стил" ЕООД по фактури № № 1/05.03.2010 г., 2/05.03.2010 г., 3/15.03.2010 г. и 5/18.04.2010 г. с предмет "орехови трупи - 147,74 куб. м." на стойност 59 870 лв. и данък върху добавената стойност 11 974 лв. Отликата е в установяванията за липса на назначени по трудово правоотношение лица при доставчика и начина на плащане по фактурите - данъчната основа се плаща в брой, а ДДС по банков път. Съдът е отказал да цени представените фактури от доставчиците на прекия доставчик, поради непроведено доказване по чл. 193, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В решението е отречена връзката на физическите лица, в полза на които са издадени разрешителни за сеч и удостоверения за превоз на дървесина и прекия доставчик или неговите доставчици; установено е несъответствие между административните актове за дейностите с дървесината и местонахождението на стоката. За доставките, извършени от "АБК Инженеринг" ЕООД по фактури № № 93/23.11.2009 г., 94/24.11.2009 г. и 95/21.12.2009 г. с предмет "орехови трупи и черешови трупи" на стойност 47 895 лв. и данък върху добавената стойност 9 579 лв. предходен доставчик е "Стелт Ком" ЕООД. Доставчици на "Стелт Ком" ЕООД са три физически лица, които са различни от тези по представените от "Ла Комерчиале" ООД документи. Така според съда не е установено притежаването от прекия доставчик на стоките предмет на спорните доставки. Общи са изводите на административния съд за това, че без доставка по чл. 6 от ЗДДС не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от закона и задължение за начисляване на ДДС, а съответно и право на данъчен кредит. Относно установеното задължение за корпоративен данък за данъчен период 2009 г. са възсъздадени тезите на приходната администрация за преобразуване на ФР с разходите в размер на 215 148 лева, които са отчетени за придобиването на стоките по нереалните доставки, но не са документално обосновани - чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Не е обсъдена приложимостта на чл. 27 от ЗКПО. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за опущения на първостепенния съд в процеса на доказване. Тежненията му са за обсъждането на доказателствените източници и проверката и оценката на доказателствата. Всъщност проверката и оценката на доказателствата е проведена детайлно от съда, фактическите му изводи са логични и обосновани. Заключението на допусната ССЕ е обсъдено в съответните систематични места на решението. Съответствието според експерта на количествата придобита и отчуждена дървесина не могат да разколебаят крайният извод, че не от посочените доставчици е извършено придобиването. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 отПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Предмет на процесните доставки са дървесни трупи. Доколкото иде реч за родово определени вещи, то за прехвърлянето на правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при тъждество на лицето прехвърлящо собствеността и доставчика издал данъчния документ. По повод на прехвърлянето на собствеността върху стоката, която чл. 25, ал. 2 от ЗДДС квалифицира като данъчно събитие, възниква задължението на доставчика да начисли ДДС, а елемент от фактическия състав на начисляването е издаването на данъчен документ /чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Приходната администрация не оспорва факта на придобиване на процесните количества дървесина от "Ла Комерчиале" ООД, а личността на праводателите. Ако доставчиците на касатора не са прехвърлили собствеността върху вещите, с факта на начисляване от тях на ДДС не може да се обоснове правото на данъчен кредит. Начисляването на данъка е публично задължение и липсата на данъчно събитие като негова предпоставка определя извършването му като неправомерно - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. "Ла Комерчиале" ООД не е придобило процесните количества дървесни трупи от "Алексер" ЕООД, "Стелт ком" ЕООД, "Стелт стил" ЕООД и "АБК Инженеринг" ЕООД. По тази причина липсва доставка на стока, респ. данъчно събитие и задължение за начисляване на ДДС, а упражненото право на данъчен кредит с арг. от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е неправомерно. Затова правилно е определено данъчно задължение в размер на непризнатото право на данъчен кредит. Отсъствието на доставка дисквалифицира верността на отразяването й като стопанска операция в процесните фактури. С арг. от чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО това препятства възприемането за данъчни цели на разходите по тях като документално обосновани. С този разход не следва да се редуцира финансовия резултат. Съжденията на административния съд в същия смисъл са верни. В съответствие с материалния закон не са намалени приходите до размера на непризнатия разход. Дължимостта на намаляването на приходите не следва от разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в ред. до ДВ бр. 95 от 2009 г. Основателно е отричането на връзката между разхода за придобиването и прихода от продажбата /извършено от органите по приходите/. С РА е определен корпоративен данък върху непризнатия за данъчни цели разход и той не се компенсира по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в приложимата редакция от непризнат за данъчни цели приход. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение