Решение № 3293 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2010 г.

Решение № 3293 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вичо Димитров Вичев от град Бургас против решение № 890/19.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1604/09 г. по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу, Акт за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) № 020420900021156/28.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-263/21.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, както и че данъчното събитие е възникнало на основание чл. 12 от ППЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 020420900021156/28.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-263/21.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че при извършена проверка на Вичо Вичев от органа по приходите е установено, че лицето е извършвало независима икономическа дейност. Съдът е обсъдил сключените от физическото лице като изпълнител, договори за консултантски услуги с възложителя "Линекс" ООД, и е приел за установено, че за извършената работа са издавани приемателно-предавателни протоколи и служебни бележки за изплатени доходи. Тези услуги съдът е приел, че представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, като облагаемият оборот на лицето за периода май 2007 - април 2008 г. (включително) е в размер на 110 000 лева. Към 15.05.2008 г. не е изпълнено задължението за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради което законосъобразно, на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС е издаден актът за регистрация. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Установено е, че на 15.01.2007 г. между Вичо Вичев и "Линекс" ООД е сключен договор за извършване на работа чрез личен труд срещу възнаграждение в размер на 40 000 лева. На 14.12.2007 г. между страните по договора е подписан протокол за извършената работа, като на 19.12.2007 е изплатено уговореното възнаграждение. Доходът е деклариран от Вичев с годишната му данъчна декларация по ЗДДФЛ - за 2007 г. На 1.12.2007 г. между същите страни е сключен договор за консултантски услуги с уговорено възнаграждение в размер на 540 000 лева и срок на изпълнение до 31.12.2008 г. за три вида услуги. Съгласно чл. 3 Възложителят се задължава да заплати уговореното възнаграждение еднократно в брой, като в чл. 10 е уговорено, че приемането на задачата се осъществява с приемателен протокол, в който се описва количеството и качеството на извършената работа От приетите по делото три приемателно - предавателни протоколи с дати 1.04.2008 г., 1.07.2008 г. и 1.12.2008 г. се установява, че са приети отделните етапи в извършване на услугите, като е посочено, че изпълнителят ще получи полагащото му се възнаграждение еднократно, след приключване на останалата работа по договора. От приетите три служебни бележки за изплатени суми на Вичо Вичев издадени от възложителя се установява, че по сметка за изплатени суми № 2, 3 и 4 са изплатени суми - 70 000 лева на 25.04.2008 г., 120 000 лева на 22.07.2008 г. и 350 000 лева на18.12.2008 г.. В годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ - за 2008 г., жалбоподателят е отразил сумите, описани в служебните бележки. Първият спорен момент е наличие на предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а именно осъществявана ли е от касатора независима икономическа дейност, която по смисъла на посочената разпоредба е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Настоящият състав намира, че извода на АС в тази насока е правилен. От доказателства по делото се установява, че от осъществените от Вичо Вичев доставки на услуги лицето е реализиране на икономическа изгода, т. е. получавало е възнаграждение и дейността му няма случаен характер. Последното се установява от приложения договор за извършване на работа чрез личен труд от 3.01.2006 г., в който страните уговарят извършване от касатора на консултантска дейност. С оглед на изложеното е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба, свързан с твърдението, че извършваната дейност е въз основа на еднократен договор. Следващият спорен момент е наличието на облагаем доход над 50 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Както правилно е приел съдът в случая е безспорно установено, че оборотът от процесните доставки е облагаем и размерът му е над законоустановения минимум за задължителна регистрация по ЗДДС. В тази насока е изложен довод в касационната жалба, че към месец април 2008 г., от касатора не е получено възнаграждение от 70 000 лева, а само е изплатен данък върху дохода му по ЗДДФЛ. В тази насока е и заключението на ССЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 6 от ЗДДС при определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката. В конкретният случай спорен е момента на настъпване на данъчното събитие, а именно приетото от съда наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Извършването на услугата от Вичев по договора от 15.01.2007 г. е документирано с протокол от 14.12.2007 г., а извършването на част от услугите по договора от 1.12.2007 г., съдът е приел за документирано с протокол от 1.04.2008 г., поради което и на посочените дати е настъпило данъчно събитие. Настоящият състав споделя доводите на АС, а довода в касационната жалба за наличие на една доставка намира за неоснователен. В чл. 1 от сключения договор е уговорено, че консултирането на възложителя включва три позиции: 1. "консултиране на фирмата във връзка с намиране на нови клиенти и нови аспекти в работата със досегашните контрагенти на фирмата"; 2. "консултиране на фирмата във връзка с разширяване на асортимента на произвежданите във фирмата облекла" и 3. "консултиране на фирмата във връзка участие в изготвянето на ГФО и консултиране с одиторите". За всяка от извършените услуги страните са подписали протоколи за приемането им на конкретна дата. Така протокола от 1.04.2008 г. е във връзка с приета услуга по т. 1 на чл. 1 от договора. Протокола от 1.07.2008 г. е във връзка с приета услуга по т. 2 на чл. 1 от договора и Протокола от 1.12.2008 г. е във връзка с т. 3 от ал. 1 към договора. При така установеното и за целите на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС се налага изводът, че в чл. 1 от договора страните са договорили извършването на три самостоятелни услуги, които са извършени от изпълнителя и приети от възложителя на посочените в протоколите дати. Факта, че е уговорено заплащане на сумата след приключване изпълнението на трите услуги, не определя вида на услугата като една, поради което като е приел, че е налице данъчно събитие на 29.04.2008 г., момента на внесения данък върху дохода от 70 000 лева, съдът е постановил правилно решение. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неговата отмяна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,