Решение № 232 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 150/2010 г.

Решение № 232 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 150/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 553/2008 г. на Районния съд в гр. С. и отмяна на присъда № 1884/23.Х.2009 г. в частта й относно приложението на чл. 25 вр. с чл. 23, ал. 1 НК по отношение на осъдения О. А. С. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С конкретизираните нарушения на закона и на процесуалните правила (непроизнасяне по приложението на чл. 24 НК и липса на мотиви за това) се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото, за да се определи справедливо наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посочените в него основания. Осъденият О. А. С. - чрез защитника си, поддържа, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Районният съд в гр. С. е образувал нохд № 553/2008 г. по обвинителен акт за извършени на 16.6 и 16.10.2008 г. от С. четири деяния, които е квалифицирал като престъпления по: чл. 155, ал. 1 пр. 1 НК, чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 пр. 2 НК, чл. 155, ал. 1 пр. 2 НК. С присъда № 1884/23.10.2009 г. го е признал за виновен по обвинението и му е наложил наказания при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "Б" НК - от които три на пробация и едно - лишаване от свобода за срок от 11 м. и 29 дни. С определение, постановено при условията на глава 29 НПК, влязло в сила на 17.7.2009 г., С. е признат за виновен и осъден за пет деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 155, ал. 1 НК, извършени на 14.6.2009 г. Наложените наказания са лишаване от свобода - за две в размер на 1 г. и 2 м. и за три - в размер на 9 м., а за всички - и глоба по 500 лв. Приложил и чл. 23 НК като наложил едно общо наказание лишаване от свобода - най-тежкото от определените - 1 г. и 2 м. и определил режима и вида на затворническото общежитие. С присъдата по нохд № 553/2008 г. съдът приложил на чл. 25 вр. чл. 23 НК по това и по нохд № 487/2009 г. като наложил най-тежкото от определените наказания - 1 г. и 2 м. лишаване от свобода и присъединил наказанието глоба в размер на 500 лв. Произнесъл се по искането на прокурора за прилагане на чл. 24 НК, което приел за неоснователно. Мотивирал своето решение за неприложимост на посочената норма в конкретния случай и за конкретния подсъдим с единственото съображение - "наличието на различни по вид наказания за престъпленията в съвкупността". Присъдата в частта относно приложението на чл. 25 - чл. 23 НК е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и на закона, което се е отразило и върху справедливостта на наказанието. Законосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК, тъй като осъденият е извършил престъпленията преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и е определил общото наказание. Изпълнил е задължението си да се занимае с въпроса дали са налице условията за приложението на чл. 24 НК, но неправилно е приел, че предвидената от законодателя възможност за увеличаване на общо определеното наказание в конкретния случай е неприложима. Основал е извода си на данните за наличие и на друго по вид наказание, наложено за някои от престъпленията - "пробация". Други съображения в подкрепа на решението си не е изложил. Съгласно Пост. № 4/65 г. на Пленума на ВС и постоянната съдебна практика за приложението на чл. 24 НК, с които не се е съобразил, не е необходимо наказанията за всички престъпления да са еднородни, а е достатъчно поне едно от определените да е от вида на най-тежкото. Законодателят не е предвидил друго условие и след като е налице съдът е бил длъжен да обсъди въпроса дали в конкретния случай на конкретния подсъдим следва да се увеличи общото, най-тежко наказание. Това означава, че е следвало да подложи на преценка данните за цялостната престъпна дейност, за личността на подсъдимия, за неговата и на деянията му обществена опасност, за броя, характера и тежестта на престъпленията, подбудите за извършването им, продължителността на периода, в който са осъществени. След обоснована оценка на всички обстоятелства решава дали е да приложима разпоредбата на чл. 24 НК и увеличава размера на общото наказание, но ако прецени, че е несправедливо, защото не съответства на извършеното и е невъзможно да се постигнат целите по чл. 36 НК или приеме, че това не се налага. Във всички случаи е задължен да мотивира подробно убеждението си за взетото решение. Като не се е занимал по същество и не се е мотивирал, а само на формално основание е отказал да приложи предвидената в чл. 24 НК възможност за увеличаване размера на определеното общо наказание, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, довели до нарушаване на закона и до явна несправедливост на наказанието. Затова искането за отмяна по реда на възобновяването на присъдата в конкретизираната й част и на посочените основания следва да бъде уважено. Предвид горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 420, ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение