Решение № 8717 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2009 г.

Решение № 8717 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Веселин Цветанов Костов чрез пълномощника му адвокат Коста Костов, срещу решението по адм. дело № 236/2009 г. на Административен съд - Монтана. Касаторът заявява, че с това решение е отменена заповед № 3087/14.11.2008 г. на Кмета на община Монтана, с която му е признато правото да придобие като ползвател собственост върху имот с № 701.21 по помощния план на местност "Бърдото, Конички дол" в землището на с. Долна Вереница, по жалба от наследниците на Крум Петров Манасиев. Твърди, че ползвания от него имот не е индивидуализиран с граници, имота възстановен на наследниците на Крум Манасиев - също, а след като границите не са установени, според него не е обективирана и нуждата от правна защита и решаващия съд не е следвало да се произнася по същество на делото. Моли съдебното решение да бъде отменено и делото прекратено поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя, а алтернативно решението да бъде отменено и отхвърлена жалбата като неоснователна, а заповедта оставена в сила. Постъпилото след даване ход на делото по същество пред ВАС писмено становище от касационния жалбоподател не следва да се обсъжда. От ответната страна Красимир Димитров Манасиев от гр. Монтана, чрез процесуалния му представител адвокат Нели Петкова е постъпило писмено възражение, в което се моли решението от 28.09.2009 г. по адм. дело № 236/2009 г. да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по изложени в писмено становище съображения. Ответникът - Кмета на Община Монтана не взема отношение по жалбата. Заинтересованата страна Неделин Димитров Манасиев от гр. Варна - също. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС следи служебно за съответствието на решението с материалния закон. Решаващият състав неправилно е посочил, че е без правно значение дали на касационния жалбоподател е връчен протокола за оценка на процесния имот. За да може да упражни правото си да придобие собственост при условията на § 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателят следва да бъде надлежно уведомен от административния орган. Продължителното бездействие и несъобразяване с императивни нормативни разпоредби от администрацията не е предвидено от законодателя като основание за погасяване на права на ползвателя. Освен това при позоваване на № 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, решаващият състав не се е съобразил с § 4, ал. 1, § 4а, ал. 1, 4б, ал. 1 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ /с които законодателят не е предвидил ограничения относно определени актове от посочените в § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ/ и с чл. 5, ал. 1 АПК и е направил неправилен извод относно правата на касационния жалбоподател. Обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, ал. 3 АПК и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 28.09.2009 г. по адм. дело № 236/2009 г., в производство по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 от АПК, Административен съд - Монтана, IV състав отменя като незаконосъобразна заповед № 3087/14.11.2008 г. на кмета на Община Монтана и отказва на ползвателя Веселин Цветанов Костов от гр. Монтана правото да придобие собствеността върху имот № 701.21 по помощния план на местност "Бърдото, Конички дол", землище Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че ползвателят е имал законова възможност да осъществи състава на трансформация от право на ползване в право на собственост и не е се възползвал от това свое право като не е заплатил изготвената му по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ оценка в неколкократно удължаваните срокове от 31.12.1992 г. до 30.06.1995 г., поради което правото му за заплащане и придобиване собствеността на имота се е преклудирало и процедурата за него е приключила, а заявлението му остава извън обсега на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и липсва правно основание за повторното му разглеждане. Освен това съдът е констатирал, че ползвателят не отговаря на изискванията посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - измежду изброените постановления на Министерския съвет, с конкретни номера и години, не е посочено Постановление № 26 от 1981 г. посочено в удостоверение № 2416 на Председателя на ИК на ОНС Михайловград и послужило като основание за издаване на оспорения акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. С оспорената пред Административен съд - Монтана заповед № 3087 от 14.11.2008 г., на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 122/1997 г.), Кметът на Община Монтана е признал на ползвателя Веселин Цветанов Костов правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 701.21 по помощния план на местност "Бърдото, Конички дол", землище Долна Вереница и е възложил извършването на оценка върху 500 кв. метра. Действително първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - обн. ДВ, бр. 122 от 1997 г. не е изчерпателно, а е примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1.03.1991 г. сграда, която отговаря на техническите изисквания по изключенията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай не е налице първата законоустановена предпоставка, което е достатъчно основание да бъде отказано правото за придобиване на собственост от ползвателя. Удостоверение № 2416, с което е предоставено право на ползуване на Веселин Цветанов Костов върху празно място от 500 кв. метра няма дата на издаване (30.01.1985 г. е датата на издаване на личния паспорт на ползвателя). Цитираното в него Постановление № 26 на Министерския съвет от 7.01.1981 г. не съществува - този номер на ПМС е от 1987 г., а с такава дата е ПМС № 1. В удостоверението не е посочен номер на решение на ИК на ОНС, въз основа на което се предоставя такова право на ползване. Удостоверението е подписано със запетая, тоест от неизвестно лице от името на Секретар и Председател на ИК на Общински народен съвет Михайловград. Едва в съдебното производство пред първата инстанция става ясно, че посочената в удостоверението местност "Баира" - V център е идентична с тази в заповедта на кмета на общината местност "Бърдото, Конички дол". На това място е необходимо да се отбележи, че буди недоумение искането на пълномощника на ползвателя Веселин Цветанов Костов (заинтересована страна в първоинстанционното производство, сега касатор в настоящото производство) да оспори истинността на удостоверение № 2416 от което всъщност неговият доверител единствено черпи правата си за да иска преобразуване на правото на ползване в право на собственост. Такова процесуално поведение е присъщо на бившите собственици и по-конкретно на жалбоподателя пред първата инстанция Красимир Димитров Манасиев. От данните по делото се установява, че по подадена от ползвателя през 1992 г. молба по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция), е изготвен оценителен протокол. Според действащата тогава редакция, оценителният протокол, освен извършената оценка имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот. Не е без значение фактът дали този протокол е връчен или не на правоимащия, макар и такова изискване в закона да не е изрично предвидено. Правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ - за подаване на заявление до кмета на общината в срок до 31.01.1998 г. са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е започнала предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот, защото повторното разглеждане на един и същ въпрос по една и съща молба е недопустимо. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че правото на ползвателя за заплащане се е преклудирало, като се е позовал на краен срок до 30.06.1995 г. От тази дата може да е влязло в сила решение № 8 на Конституционния съд по конституционно дело № 12/1995 г., с което е обявен за противоконституционен § 22 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменят § 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е и 4ж от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, отнасящи се до последващо удължаване на сроковете за придобиване право на собственост от ползватели, но две години по-късно с § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн., в ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г.), законодателят изрично е предвидил, че ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б, запазват правата си за получаване на оценки по силата на този закон. От изложеното следва, че правото на трансформация не е преклудирано и първата процедура не е завършена. С тези коригиращи мотиви обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като следва да се отбележи, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,