Решение № 14840 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2014 г.
ВАСIII отделение10.12.2014 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 16.01.2014 г., постановено по адм. д. № 801/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов", представлявано от Спас Андонов, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Арсени Костенцев" № 19, да заплати в полза на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско представителство в размер на сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14840 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов", със адрес гр. Благоевград, подадена чрез пълномощник адв. К. Тагарева, против решение № 70 от 16.01.2014 г., постановено по адм. д. № 801/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено при съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, чрез процесуален представител С. Апостолова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за отделните съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов" против Решение № ПО-01-108/12.07.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с което на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 60, ал. 2, т. 3, чл. 62, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, чл. 59, ал. 1, ал. 2 от АПК, е отказано издаването на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения, с цел производство на електрическа енергия, по заявление вх. № РР-01-255/23.05.2013 г., подадено от Спас Андонов, в качеството му на представляващ ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов". За да постанови решението административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Позовал се е на разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 3 от Закона за водите, съгласно която е въведено изискване при подаване на заявление за издаване на разрешително за водовземане, да бъде представен документ, удостоверяващ съгласие на собственика на водоснабдителните съоръжения, когато водовземането е свързано с ползване на същите съоръжения. Такъв документ не е представен от ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов", поради което съдът е приел, че административният орган правилно и в съответствие с чл. 68, т. 3а от ЗВ е отказал издаване на исканото разрешително. Спорът е разгледан и решен без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материална закон и необоснованост. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта, която преследва законът. Изводът, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли, е правилен. Настоящият състав намира, че при постановяването на решението правилно е приложен материалния закон. В хипотеза като процесната, при която източникът на водовземане е собственост на физическо, юридическо лице или община, наличието на съгласие на собственика на водоизточника е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на разрешение за водовземане. Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от Закона за водите към заявлението за издаване на разрешително за водовземане от съществуващо съоръжение се прилага документ, удостоверяващ съгласието на собственика или сключен договор със собственика на съоръжението. Правилно административният орган е подложил на преценка заявеното искане от страна на ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов" за водовземане и основателно е констатирал неизпълнение на условието по чл. 62, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. В настоящия случай жалбоподателят не е представил надлежни доказателства, установяващи вещни права върху съоръженията за водовземане, а при липса на представени категорични доказателства за изпълнение на това императивно изискване на закона, правилно съдът е посочил, че съответствие с закона и нормата на чл. 68, т. 3а от Закона за водите е отказано издаването на исканото разрешително. Както е посочено в обжалваното решение, в случая по отношение на долен изравнител на ВЕЦ "Рила" и промишлен тръбопровод има спор за собственост. От една страна са представени писмени доказателства от "Екотаб" АД за правото на собственост върху съоръженията, а от друга страна, приложеното писмо от кмета на община Кочериново сочи за съгласие да се ползва промишления тръбопровод, което се обосновава с неговия статут на публична общинска собственост по силата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ, но за удостоверяване на този факт липсват данни за издаване на съответния акт за публична общинска собственост. Правилно е посочването на административния съд, че в настоящото производството по оспорване на административен акт е недопустимо да се изяснява въпроса за собствеността на съществуващите съоръжения, но именно поради съществуващия спор за собственост, правилно е посочено, че е недоказано наличието на съгласие от собственика на съоръжението, от което следва, че не е изпълнено императивното изискване по чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ и отказът на административния орган се явява законосъобразен. На основание казаното до тук, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. По отношение на направеното от страна на процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за отделните съдебни инстанции, настоящата инстанция счита следното: С влязло в сила определение № 311 от 28.02.2014 г. по адм. д. № 801/2013 г. на Административен съд Благоевград, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, ЕТ "Слава - Кис - Спас Андонов", представлявано от Спас Андонов, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Арсени Костенцев" № 19, е осъден да заплати в полза на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград разноски за първата инстанция за юрисконсултско представителство сумата 150.00 лева. Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение