Решение № 11169 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение 6987 от 25.11.2021г., постановено по адм.д. 1030/2021г. Административен съд София град, първо отделение, 14-ти състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на И. Минковски срещу ревизионен акт Р 22221519007961 091 001/04.09.2020г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1773/23.11.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София, за установени задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013,2014,2015 и 2016г. общо в размер на 9 933,07лв. и лихви за забава общо в размер на 4 930,76лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП - София разноски по делото в размер на 1 362лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Минковски от гр.София, [жк], [адрес], чрез пълномощника му адв. И. Младенов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София чрез своя процесуален представител гл.юрисконсулт Е. Манчева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на И. Минковски от гр.София срещу ревизионен акт Р 22221519007961 091 001/04.09.2020г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1773/23.11.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София, за установени задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013,2014,2015 и 2016г. общо в размер на 9 933,07лв. и лихви за забава общо в размер на 4 930,76лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с провеждане на ревизията, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред, извършените процесуални действия и събраните доказателства, начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК и размера на данъчните задължения по ЗДДФЛ, възраженията на задълженото лице, проведеното административно оспорване. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Отбелязано е, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК поради наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК. Дадено е тълкуване на т.н. особени ревизии в кои случаи се провеждат, как се определя данъчната основа, разпределението на доказателствената тежест и прочие. Прието е, че в случая ревизионният акт се ползва с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК, тъй като констатациите му за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК намират опора в събраните в хода на делото доказателства. Посочено е още, че жалбоподателят не е опровергал констатациите на органа по приходите, включително и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която според съда обслужва неговата защитна теза и не следва да бъде кредитирана. Като недоказано е определено твърдението на жалбоподателя, че увеличението на сумите по банковите му сметки се дължи на внасяни парични средства от наеми в полза на приятеля му В. Шаламанов, тъй като не е установено както при провеждане на ревизията, така и към момента на провеждане на ревизията тези суми да са преведени на третото лице. Направен е анализ на движението на тези суми, като е изграден извод, че за ревизираните данъчни периоди общото постъпление от въпросните наеми възлиза на стойност 41 040лв., а увеличението по сметките е общо в размер на 95 342,45лв. Като недоказано е определено и възражението, че консумативите за ползване на недвижимия имот в [жк] са заплащани от майката на задълженото лице. Направен е краен извод, че ревизионният акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Решението на Административен съд София град е частично не правилно. В касационната жалба на И. Минковски се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционнят съд не е обсъдил всички направени от жалбоподателката възражения и безкритично е възприел становището и констатациите на ревизиращия екип. Твърди се още, че необосновано административният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила внимателен анализ на движението на паричните потоци, произхода на паричните суми и дава отговор на редица въпроси, които не са намерили отговор в хода на ревизията независимо от направените възражения. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Първоинстанционният съд подробно е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, събраните доказателствата в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК за всеки един от данъчните периоди, възраженията на задълженото лице. Решаващият съд по същество е приел, че независимо от ангажираните доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, задълженото лице не е оборило констатациите на данъчно-задълженото лице и ревизионният акт се явява правилен и законосъобразен. Въз основа на доказателствата по делото, становищата на страните и изложеното в първоинстанционното решение, настоящата съдебна инстанция намира, че по същество спорните моменти между страните по делото са три: какво начално салдо следва да бъде определено към началния момент на провеждане на ревизията 01.01.2013г. ; следва ли да бъдат признати за като приходи на лицето за процесните данъчни периоди суми от наем, които той е получавал за сметка на свой близък приятел в чужбина; основателен ли е доводът на жалбоподателя, че разходите по издръжка жилището /ток, вода, парно/ са му били възстановявани от неговата майка, която е била титуляр на сметките по партидите. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че даденият отговор на спорните въпроси в констатациите на ревизионния акт са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя същите по отношение на приходите от наем за сметка на трето лице и по отношение на разходите за консумативи на жилището, но намира същите за необосновани на доказателствата по делото в частта за началното салдо. По отношение на твърдяни получени пари от наем за сметка на трето лице през целите данъчни периоди /а и преди това/, органът по приходите е извършил внимателен анализ и е установил, че превишението на сумите по сметките на задълженото лице надхвърля значително това постъпление, което би следвало да е получено от наем за сметка на трето лице. Отделно от това е посочено, че към момента на извършване на ревизията, а и в последствие, не са ангажирани доказателства тази сума да е преведена на трето лице. В този смисъл следва да бъдат определени за правилни съжденията на първоинстанционния съд, че възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно, респективно , че не следва да бъде кредитиран втория вариант по заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според който ако тези суми бъдат включени в данъчните основи за съответни данъчни периоди, то не е налице недостиг на парични средства за отделните години и не следва да бъдат определяни допълнителни данъчни задължения. При условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъдат споделени и изводите на административния съд по отношение на това кой е заплащал разходите за консумативи на жилището, обитавано от задълженото лице и семейството му. В хода на ревизията е установено, че през процесните данъчни периоди въпросните консумативи са заплащани от разплащателна сметка на ревизираното лице, което е адресно регистрирано на този адрес и обитава жилището заедно с две от малолетните си деца и майката на същите. При това положение решаващият съд правилно е приел, че възражението че заплащаните суми са му били възстановявани от майка му, която е била титуляр на партидите и е имала запазено право на пожизнено ползване в жилището, съставлява защитна теза, която се опровергава от доказателствата по делото. Настоящата съдебна инстанция единствено не споделя мотивите на административния съд в частта относно това какво следва да бъде началното салдо към 01.01.2013г. Видно от данните по делото, след като ревизираното лице са поискани представянето на доказателства по реда на чл.124,ал.1 ДОПК, същото е декларирало, че към 01.01.2013г. е притежавала в наличност сумата от 200 000лв., в това число получени суми от наем на притежавана идеална част от недвижим имот хранителен магазин в гр.София, и получено застрахователно обезщетение. Анализирайки събраната информация от движение по банковите сметки на лицето и другите събрани в хода на делото доказателства органът по приходите е приел, че няма такива суми, които да бъдат приети за налични към 01.01.2013г. По този мотив като начално салдо към нея дата е приета сумата от 5 000лв., която органите по приходите приемат за обичайно налична при провеждането на подобен род ревизии, без да се събират доказателства в тази насока. Първоинстанционният съд е възприел тази теза на ревизиращите органи, като е приел за неоснователни възраженията на задълженото лице за налични суми. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице е получило като застрахователно обезщетение сумата от 42 098,12лв. Установено е също, че за времето от 2010г. до 2012г. задълженото лице е получило като доход от наем на недвижим имот сумата от 32 600лв., за което има подадени данъчни декларации. В същото време за 2013г. лицето е декларирало и получен доход от наем на недвижим имот в размер на 12 000лв. Настоящата инстанция намира, че въпросните суми следва да бъдат приети като налични към 01.01.2013г,. тъй като същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. Отделно от това, при така установените факти и обстоятелства да се приеме, че лицето към 01.01.2013г. е притежавало само сумата от 5 000лв., се явява несправедливо. Същевременно в ревизионния акт на стр.2 е посочено, че възражението на задълженото лице срещу констатациите на ревизионния доклад е частично основателно, без да се посочи в какво се изразява тази частична основателност. След като се приемат за налични въпросните суми, следва да бъде кредитирано при условията на чл.202 ГПК във връзка с §2 ДР ДОПК първи вариант на заключението на вещото лице, според който отрицателна разлика се явява единствено за 2016г. в размер на 25 410,87лв. и в този случай размера на данъка по чл.48 ЗДДФЛ възлиза на 2 541,09лв. , а лихвите за забава върху нея сума възлизат на 862,63лв. В този смисъл следва да бъде прието, че оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен в частта му за така определените суми, а в останалата част същият се явява незаконосъобразен. При това положение решението на Административен съд София град се явява правилно и законосъобразно в потвърдителната му част относно установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за данъчен период 2016г. в размер на 2 541,09лв. и лихви за забава в размер 862,63лв. , в която част решението следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. В останалата му потвърдителна част за разликата между 2 541,09лв. до 9 933,07лв. главница и за лихвите от 862,63лв. до 4 930,76лв. решението на Административен съд София град се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения ревизионен акт Р 22221519007961 091 001/04.09.2020г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1773/23.11.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София следва да бъде отменен в посочените части. При този изход на процеса на първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските за разликата над 311,89лв., а Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза ДОДОП София, следва да бъде осъдена да заплати на И. Минковски разноски по делото по компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 1 628,23лв., съгласно уважената и отхвърлената част от жалбата и представените списъци с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и чл.222,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,