Решение № 89 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2008 г.

Решение № 89 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "М." ЕООД, гр. София срещу решение от 10.04.2008 г. по гр. д. № 3178/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 10937/2005 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу "Р. комерс" ООД, гр. София ревандикационен иск за недвижими имоти - 5 склада, построени в УПИ III, в кв. 5 по плана на гр. София, в м. НЗП-Искър-Север и правото на строеж за тях. Въведени са доводи за необоснованост на извода за неоснователност на иска и неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че складовете са били собственост на ДИП "Р." създадено през 1965 г. След реорганизации, проведени през годините, през 1986 г. СО "В." е преобразувано в Пласментно-снабдително предприятие "В.", а през 1987 г. с решение на стопанския съвет при МС, считано от 1.01.1987 г. е реорганизирано чрез разделяне като са създадени шест предприятия, от които четири са с наименование "Р." и седалища в различни населени места, едно от които е "Р." гр. София - Гара И. Създадено е и едно предприятие за фирмена търговия със седалище гр. Габрово и предприятие "М." - София с предмет на дейност изкупуване на вълна (към стопанско обединение (СО) "С." гр. Пловдив съгласно историческата справка). В изпълнение на решението е извършено предаване и приемане на складова база и наличност, за което е съставен протокол от 29.04.1987 г., съгласно който на ПСП "М." е предадена складова база за сурова вълна включваща складове № 1 с инв. № 74; склад № 4 с инв. № 71; склад № 5 с инв. № 72 и склад № 6 с инв. № 73 и складова база за прана вълна, включваща склад № 2 с инв. № 75 и склад № 3 с инв. № 76. През 1989 г. с решение № 35 от 10.03.1989 г. на МС СО "С." гр. Пловдив е преобразувано в ДФ като поделенията й загубват юридическата си самостоятелност. Към този момент ПСП "М." е било в състава на СО "С.", гр. Пловдив. Със заповед РД-17-90/28.06.1991 г. на министъра на индустрията и търговията е образувана ДФ "М.", със седалище гр. София. Фирмата е образувана с част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма "С." - Пловдив по баланса й към 31.03.1991 г. съгласно разделителен протокол от 5.06.1991 г. Със заповед РД-17-245/5.08.1991 г. ДФ "М." - София е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище гр. София, което поема правата и задълженията на ДФ "М." - София. През 1992 г. е съставен протокол за оценка на имуществото на фирма "М." на основание ПМС № 179 от 1991 г. Оценката е направена към 30.06.92 г. и в същата при описване на недвижимото имущество на площадка гара И. в раздел IV са описани складове № № 1, 4, 5, 6 и 7, които са индивидуализирани с площ и строителни характеристики, като всички са описани като метални халета, еднокорабни с размери 12/40 м. На 22.09.1997 г. е съставен разделителен протокол, в който е отразено споразумение между управителите на двете дружества "М." ЕООД" и "Р. - комерс" ЕООД, за това "М." ЕООД да предаде на "Р. комерс" ЕООД складове 1, 4, 5 и 6, а склад № 7 да остане във владение на "М." ЕООД. В изпълнение на взетото решение е било предадено владението на складовете на "Р. - комерс". На 22.12.1997 г. е бил съставен акт за частна държавна собственост № 00544, в който в т. 16 е отразено, че имотът, представляващ част от парцел с площ от 16500 кв. м. и построените в него стопански постройки, между които и 6 броя складове са включени в капитала на "Р. комерс" ЕООД. С решение от 3.02.1999 г. на Софийски градски съд по ф. д. № 23687/1991 г. е вписано прекратяване на ЕООД с държавно имущество "М." ЕООД и същото е обявено в ликвидация. Срокът за ликвидация е удължаван четири пъти, крайният е бил определен до 31.12.2003 г., след което с решение от 20.08.2004 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик. През 1999 г. министърът на министерство на промишлеността е издал заповед № РД-26-237 от 21.10.1999 г. на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и е разпоредил ликвидаторът на "М. " ЕООД гр. София да отпише от баланса на дружеството 5 брой складове с № № 1, 4, 5, 6 и 7, намиращи се в гр. София в парцел III със застроена площ от 504 кв. м. всеки един. Правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост е обоснован с извършена приватизационна продажба на дружествени дялове от "Р. комерс" ЕООД на "Р. комерс 96" ООД. Въз основа на така установените факти искът е бил отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че заповедта на министъра за прехвърляне на имуществото, предмет на иска, е породила правни последици, тъй като е издадена в пределите на предоставената му компетентност да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала. В резултат на транслативното й действие ищецът не се легитимира като собственик на имота. Разрешеният от съда въпрос е за правните последици на решението на ресорния министър за прехвърляне на имуществото от едно дружество с държавно имущество в друго. Законосъобразно е прието, че заповедта на министъра на промишлеността съставлява акт на разпореждане с държавно имущество издадена в пределите на предоставената му отраслова компетентност с чл. 11, т. 10 Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. Това, че в заповедта не е посочено, че имуществото се предоставя на друг правен субект (в случая на ответника, на когото е било предадено владението), не може да обуслови извод, за липса на формирана воля за разпореждане с него. Волеизявлението сочи на воля за изваждане на имуществото от това, което е било предоставено на дружеството. Правна последица на това разпореждане е възстановяване на правото на собственост в патримониума на държавата. Касаторът, ищец по иска не доказва да е носител на вещни права върху имотите, към момента на предявяване на иска, поради което изводът, че той е неоснователен е обоснован и направен при правилно прилагане на закона. При проверка на въззивното решение не се установи нарушение на материални закон, поради което не е налице въведеното основание за касирането му. По изложените съображения тричленен състав на ВКС, I г. о.