Решение № 11689 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2018 г.

Решение № 11689 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Амед и Я. Александров срещу Решение № 1405/19.06.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3228/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № РД-17-1279/19.09.2017 г. на кмета на район "Централен" – община Пловдив, нареждаща премахването като незаконен на строеж "Нова двуетажна сграда" в поземлен имот № 943, вкл. в УПИ XI-941, 942, 943, 954, кв. 451 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, поради изграждането му в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ – без одобрени проекти и разрешение за строеж. Ответникът – кметът на район "Централен" – община Пловдив, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна. Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. В противоречие с чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е проявил процесуална активност и на оспорващите не са дадени указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърдението им, че строежът, предмет на премахване, е тяхно единствено жилище. Позоваването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е един от главните доводи в първоинстанционната жалба, по който съдът въобще не се е произнесъл. Дължимостта от изследването на въпроса следва от изискването за мотивираност на съдебния акт според критериите по чл. 172а, ал. 2 АПК. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8 КЗПЧОС. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващите; съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните им нужди; предлагала ли е община Пловдив алтернативно настаняване в жилище от общинския жилищен фонд и др. Липсата на фактически установявания и правни изводи с очертания предмет препятства контрола на касационната инстанция за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Решението следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране и обсъждане на относимите доказателства (в този смисъл Решение № 10329/03.07.2019 г. по адм. дело № 14131/2018 г. и Решение № 6783/08.05.2019 г. по адм. дело № 14679/2018 г. на ВАС). Мотивите на съда, с които е отречена основателността на доводите за търпимост на строежа по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., се споделят и от настоящата инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и изключва необходимостта от повторно обсъждане на тези оплаквания. По претендираните от касаторите разноски следва да се произнесе АС – Пловдив при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение