Решение № 15000 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8934/2011 г.

Решение № 15000 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8934/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Али Алиев Шерифов, лично и в качеството му на ЕТ "Али Шерифов", с. Борино, община - Борино, област - Смолян, чрез пълномощника му - адв. Бъчваров, против Решение № 728 от 28.04.2011 г. по адм. дело № 403/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Али Алиев Шерифов, като ЕТ "Али Шерифов", с Борино, община - Борино, област - Смолян, против РА № 210900265/30.11.2009 г. на ТД на НАП - Смолян (сега ТД на НАП - Пловдив), потвърден с Решение № 78/29.01.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на същия са определени задължения към бюджета, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за д. п. 2007 г. в размер на 3 200.55 лв. и лихви за просрочие в размер на 703.87 лв., както и допълнително начислен ДДС в размер на 34 952.03 лв. за д. п. 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г. и лихви за просрочие в общ размер на 10 966.33 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а оспорения административен акт законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта му. На първо място е приел, че за органа по приходите се били налице предпоставките на чл. 122 и сл. от ДОПК за провеждане на ревизията и за определяне на на данъчната основа за облагане по този особен ред, тъй като от извършените спрямо оспорващия проверки в търговския му обект на 25.06.2008 г. и на 1.10.2009 г. са констатирани продажби, без издавани касови бележки от регистрираното в обекта фискално устройство (ФУ) - ЕКАФП, съответно несъответствие между сумите по касова наличност, отчетена от това ФУ и фактически наличните суми в касата на търговеца. Въз основа на това е направил извод за наличието на данни за укрити приходи или доходи от ревизираното лице, както и за използване на документ с невярно съдържание в счетоводството на същото, какъвто се явява дневния финансов отчет от касовия апарат, които обстоятелства попадат в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случай. Съдът е приел още, че съобразно този ред, органите по приходите са определили основата за облагане с данъци, при спазване на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, преценявайки относимостта на всеки критерий към конкретния случай. Съдът е отхвърлил възражението на оспорващия за неприложимост на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличието на Постановление на Окръжна прокуратура - Смолян за прекратяване на досъдебното производство от 7.07.2009 г. по преписка вх. № 550/2008 г., по съображения, че данните за наличие или липса на извършено престъпление от оспорващия, не са обстоятелства, предвидени в хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Отхвърлил е и възражението за негодност на използваните от органа по приходите доказателства - копия от дневни парични отчети (т. нар. черни бележки), съставени от МОЛ-а Затие и Айтен Дряна, като такива установяващи реалния размер на дневните обороти на търговския обект в с. Борино, за ревизирания период. Кредитирането на тези доказателствени средства, съдът е обосновал чрез съпоставянето им с други такива и по-конкретно: с писмените обяснения на ревизираното лице по чл. 56, ал. 1 от ДОПК, с писмените обяснения на третите лица Затие и Айтен Дряна, по чл. 57, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, с показанията на същите като свидетели пред съда, с резултатите от извършените проверки, обективирани в Протоколи от 25.06.2008 г., от 15.07.2008 г. и от 1.10.2009 г. на ТД на НАП - Смолян, със заключението на съдебно-графологическата експертиза и пр. От съвкупния анализ на всички тях е стигнал до извода, че дневните парични отчети следва да бъдат кредитирани като документи, макар и без подписи, поради това, че е установено авторството им, а съдържанието им съответства на фактите, установени от писмените обяснения на тези трети лица, съответно от обясненията на самото ревизиращо лице. Поради това изводите на органа по приходите, залегнали в оспорения РА, относно данъчните задължения на ЕТ"Али Шерифов", въз основа на тези дневни парични отчети, съдът е намерил за правилни и законосъобразни, вкл. и в частта за размера на дължимите данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ и по ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. По наведените в касационната жалба оплаквания и съобразно чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав установи: Неоснователно е оплакването за липсата на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Повод да бъде извършена ревизията по този ред са извършените в търговския обект на касатора в с. Борино проверки, при които било констатирано продажби, в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитате на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изразяващо се в неиздаване на фискални бележки от редовно въведено в експлоатация фискално устройство - ЕКАФП и от несъответствие между фактически наличната сума в касата на обекта и тази отразена във фискалното устройство. Тези безпротиворечиво установени обстоятелства правилно са обосновали извода на съда за законосъобразност на извършената ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК, тъй като сочат на данни за наличие на укрити приходи или доходи от ревизираното лице, както и на данни за използване в счетоводството на документи с невярно съдържание. Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Анализът на събраните по делото доказателства както в административното, така и в съдебното производство налага извода, че в случая съдът е извършил правилен анализ на относимите обстоятелства с оглед наличие на основания за определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК, а оттук и за правилното определяне размера на дължимите данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ и за допълнително начислен ДДС. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за кредитираните от съда дневни парични отчети, като негодни доказателствени средства. Неоспорими са твърденията, че тези отчети, поради отсъствието на подписи на съставилите ги лица, не отговарят на изискванията за частни писмени документи. Това обаче не ги прави автоматически негодни доказателствени средства. Същите отразяват записвания на суми, като приходи и разходи в търговския обект на ревизираното лице в с. Борино, съдържат дати и години, като към административната преписка и пред съда са събрани други годни доказателствени средства, чрез съпоставянето с които, органът по приходите и съда, са имали основание да ги кредитират. По делото е установен начинът на съставяне на тези бележки, съдържанието им, включващо постъпленията на суми от реализирания през деня оборот от продажба на стоки, както и направените разходи за закупуване на стока, доставяна от различни доставчици направо в обекта, без съставяне на данъчни фактури. Установено е и авторството им, че същите са съставяни от свидетелките Задие и Айтен Дряна, като МОЛ в обекта. Установяванията са въз основа на други годни доказателствени средства, каквито са заключение на съдебно-графологическа експертиза, свидетелски показанията на същите тези лица, както и писмените им обяснения, по реда на чл. 57 от ДОПК пред органа по приходите. В съответствие с тези данни са и писмените обяснения на касатора, по реда на чл. 56 от ДОПК пред ревизиращите органи и пред ОП - Смолян, по преписка вх. № 550/2008 г. От анализа на всички тези доказателства и данните, които предоставят за авторството и съдържанието на тези бележки, съдът обосновано е приел, че същите са годно доказателствено средство, установяващо наличието на укрити доходи от стопанска дейност на касатора, като ЕТ, както и за действителния размер на тези укрити доходи, за които същия има задължение за деклариране като печалба в ГДД по чл. 48 от ЗДДФЛ, както и за плащане на ДДС, поради ползван данъчен кредит. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика при която е обсъждана доказателствената стойност на подобни дневни отчети, във формата на бележки или тетрадки, като е възприемана тезата, че само въз основа на тях може да се започне ревизия по чл. 122 ДОПК, като в случая освен тях са налице и други доказателства, част от които бяха посочени по-горе, както и Протоколи от извършена проверка от 25.06.2008 г., от 15.07.2008 г. и от 1.10.2009 г. спрямо касатора, които в съвкупност обуславят извод за извършване на сделки при т. нар. "двойно счетоводство" с цел отклоняване от данъчно облагане, което обуславя предпоставките за ревизия при особени случаи. Ето защо, като е приел, че в случая са налице предпоставките за извършване на процесната ревизия, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и че представените дневни парични отчети са годни доказателствени средства за установяване на реализираните дневни приходи или доходи на ревизираното лице, съдът не е допуснал нарушение на материалния и на процесуалния закон и обжалваното решение се явява правилно. Касационната жалба е неоснователна и по отношение твърденията за незачитане доказателствената сила на издаденото Постановление за прекратяване на досъдебно производство от ОП - Смолян. Оплакването е правено и пред първоинстанционния съд, като настоящият състав споделя изводите му за неотносимост на самото постановление към оспорения РА, с който са установени публични задължения на касатора за данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ и по ЗДДС, поради различния предмет на изследване. Това, че ОП - Смолян не е констатирал данни за извършено престъпление по НК от страна на касатора, не означава, че същият е освободен и от заплащане на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и по ЗДДС, като данъчно задължено лице и при установеност на материалноправните предпоставки по тези закони за заплащането им. От друга страна настоящата инстанция споделя и другите изводи на съда, че с оглед на това че оспорения РА е издаден на основание и по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации на същия, по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, се смятат за истински, до доказване на противното, каквото доказване в случая не е направено. Поради това и липсата на конкретни възражения по размера на установените с РА и потвърдени от съда публични задължения за данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ и за допълнително начислен ДДС, обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,