Решение № 1909 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2017 г.

Решение № 1909 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Велико Търново срещу решение № 409 от 7.11.2017 г. по адм. д. № 416/2017 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменена заповед № 17-1275-000247/2.5.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Велико Търново, за прилагане на принудителна административна мярка на Е. Кузманов на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство(МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че въпреки, че е изложил мотиви за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя пред съда, съдът не го е намалил. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 15.11.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 9.11.2017 г. Разгледана по същество е основателна. Съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена след като от контролния орган по ЗДвП е установено, че на 28.4.2017 г. около 12, 50 часа жалбоподателят, в качеството си водач е управлявал МПС форд Мондео с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Ц. Бизева на ул. "Васил Левски" до № 14 в посока към ул. "България" под въздействието на алкохол, изпробван с техническо средство дрегер Алкотест 7410, с фабричен № 0263, с установена положителна качествена проба от 2, 55 промила в издишвания въздух. Тъй като е оспорил резултатите от дрегера е издаден талон за медицинско изследване № 0025483, като към датата на издаване на заповедта, резултати от кръвния тест не са постъпили. Установено е при проверката, че управлява МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност – 2.2.2017 г. По делото е установено, че спрямо жалбоподателя е образувано досъдебно производство (ДП) № ЗМ -356/2017 г. по описа на РУ Велико Търново, приключило с повдигане на обвинение спрямо него с обвинителен акт, от който е видно, че от химическото изследване на кръвната проба се установява по протокол № III119/15.5.2017 г. на БНТЛ при ОД на МВР В. Търново, че концентрацията на кръвта е 3, 52 промила. С разпореждане от 14.7.2017 г. по НОХД 947/17 г. на БНТЛ към ОД на МВР В. Търново се разпорежда да не се унищожава пробата след изтичане на срока по чл. 19 от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че след като жалбоподателят към датата на издаване на принудителната административна мярка няма валидно свидетелство за правоуправление, което се приравнява на липса на свидетелство за управление на МПС, то приложената мярка се явява без предмет. Изложил мотиви, че е следвало да се наложи друга мярка -лишаване от право да управлява МПС. Изложил съображения, че по делото не е приложена експертизата, но в обвинителния акт е посочена и не е спорно между страните, че е изготвена експертиза, обективирана с протокол № III 119/15.5.2017 г. на БНТЛ в ОД на МВР В. Търново, съгласно която концентрацията на алкохол в кръвта е 3, 52 промила. Експертизата е изготвена след датата на издаване на заповедта, поради което счел, че и на това основание се явява незаконосъобразна, като преждевременно издадена, при недоказано управление на МПС под въздействие на алкохол над 0, 5 промила, елемент от фактическия състав за налагане на мярката. Счел, че след като не се касае за административно нарушение, а за престъпление, то не следва да прави преценка за съразмерност на мярката по смисъла на чл. 6 от АПК. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Безспорно е установено, че при изпробване с техническо средство дрегер Алкотест 7410 е установена положителна проба от 2, 55 промила алкохол в издишвания въздух на жалбоподателя, водач на МПС. Независимо, че химическото изследване на кръвната проба по протокол № III119/15.5.2017 г. на БНТЛ при ОД на МВР В. Търново, което установява, че концентрацията на кръвта е 3, 52 промила, е извършено след издаване на заповедта, това не е основание за отмяна на заповедта, тъй като изследването потвърждава констатациите, че водачът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средства, което е основание за налагане на принудителната мярка. Неправилно съдът е приел, че обстоятелството, че към датата на проверката 28.4.2017 г. е бил изтекъл срока на валидност на издаденото свидетелство за управление на МПС, не дава основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, след като са налице обстоятелствата за това. От една страна водачът не може да се ползува от собственото се неправомерно поведение след като не е подновил свидетелството за правоуправление с изтекъл срок на годност, от друга страна не би следвало да се ползва от ново издадено свидетелство за управление, след като е налице основание за отнемането му по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, включително на новоиздадено свидетелство за правоуправление. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че с отнемането на свидетелството за управление на МПС на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, водачът няма да може да поднови свидетелството за управление в този срок, в противен случай при неиздаване на заповед по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, ще се снабди със свидетелство за управление на МПС за нов срок, което няма да е отнето въпреки нарушението. Основателни са доводите, че след като водачът е управлявал МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок, то това свидетелство подлежи на изземване и е иззето. В случая срокът за който се налага мярката е определен в закона - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Неправилно и неотносимо съдът е изложил мотиви, че не е следвало да се издава акт за установяване на административно нарушение, тъй като актът е част от административнонаказателното производство, каквото не е административното производство по издаване на заповедта на налагане на принудителната административна мярка. В случая административният орган само се е позовал на обстоятелствата установени в акта. Съдът е изложил напълно неотносими съображения, че не е следвало да се образува административнонаказателно произвоство, след като деянието е престъпление, тъй като предмет на жалбата пред съда е друг акт издаден в административно производство. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и да се постанови решение, с което се отхвърля подадената жалба срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение