Решение № 14530 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2009 г.

Решение № 14530 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Костадинка Андонова Трайкова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Кулата, срещу решение № 172 от 14.04.2009 г. по адм. дело № 951 по описа за 2008 г. на административния съд - Благоевград, в частта, с която е прието, че уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0145 от 24.06.2008 г. на зам.-началника на митница Кулата има характер на индивидуален административен акт, като е прогласена неговата нищожност и е постановено изпращане на преписката на началника на митница Кулата за произнасяне. Образувано е и по касационна жалба на адв. Мариана Айдарова, в качеството й на процесуален представител на Димчо Димитров Калайджиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Дирекс-Димчо Димитров", срещу същия съдебен акт, в частта, с която съдът е приел, че уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0145 от 24.06.2008 г. на зам.-началника на митница Кулата има характер на покана за доброволно плащане и е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е постановено изпращане на преписката на началника на митница Кулата за произнасяне. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, за недопустимост на частната жалба, която се съдържа в доводите на втората касационна жалба относно прекратяване на производството. Изразява становище за двойственост на обжалвания акт, а именно с белезите на решение за претарифиране, както и с такива на ППСДПВ, поради което счита, че за неговото обжалване по съдебен ред, абсолютна процесуална предпоставка е обжалването му по административен ред. Предлага изпращане на делото като преписка на РМД - София за произнасяне. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Благоевград е било уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0145 от 24.06.2008 г. на зам.-началника на митница Кулата. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че на 19.02.2006 г. под покритието на карнет ТИР № ХС 48931624 с титуляр жалбоподателя е въведена стока на митническата територия на РБългария, като в манифестната част на същия стоките са описани като обувки и екопродукт - 15555 колета, 10200 кг., като стоката е била придружена с подробно описаните в съдебния акт писмени документи. На 21.02.2006 г. в ПМУ-МБ Горна Оряховица е оформен внос с ЕАД № 4302/4-911 от 21.02.2006 г. като отново са приложени същите доказателства. С платежни нареждания получателят на стоката ЕТ "Красимира Марчева" е заплатила вносно мито и ДДС. По линия на международното сътрудничество е извършена проверка на осъществения внос, като е установено различие, поради което с оспореното уведомление е определен нов тарифен код на стоката, конкретно за обувките, съгласно МТ на РБ за 2006 г. с митническа стойност 32 655.00 лв. към 19.02.2006 г. Едноличният търговец е уведомен за размера на дължимите митни сборове, взети под отчет както следва: мито 8 752.00 лв. и ДДС в размер на 8 281.00 лв. и лихва за забава, като му е определен 7-дневен срок за плащане. Правният извод на съда по повод спора, с който е бил сезиран, според настоящият съдебен състав е правилен и съответства на фактическата му страна. С оглед реализираната последваща проверка във връзка с осъществения внос е извършено тарифно класиране по МТ на РБ за 2006 г., поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ на титуляра му са определени по-големи по размер задължения за мито и ДДС. Обжалваното уведомление по естеството си представлява решение по прилагане на митнически разпоредби, което поражда правни последици за неговия адресат - едноличният търговец, жалбоподател. Според съда това е административен акт, съгласно легалното определение на понятието решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, който на основание чл. 220 от АПК, подлежи на обжалване по реда на АПК. Същевременно процесния акт съдържа и покана за доброволно изпълнение на взети под отчет митни сборове, но тя не е административен акт, понеже не поражда задължения за длъжника и въз основа само на нея не могат да бъдат предприети действия по принудително изпълнение. При така изложените аргументи съдът е преценил и допустимостта на жалбата, с която е сезиран с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, като е приел, че тя е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от 24.07.2008 г., датата на уведомяване на оспорващия. По повод компетентността на органа, който е издал акта е прието, че към датата на издаване на същия началник на митница Кулата е бил Николай Шушков (служебна бележка № 3200-019 от 3.12.2008 г. и заповед № 3/56 от 18.06.2008 г.). Същият, на основание чл. 16 от ЗДСл е изпълнявал длъжността директор на РМД - София. От представената заповед № 362 от 18.06.2008 г. на директора на РМД - София, издадена от лицето, което преди това е заемало тази длъжност, се установява, че е наредено зам.-началник на митница Кулата да изпълнява функциите на началник на митница Кулата при неговото регламентирано отсъствие. От цитираната служебна бележка се установява, че на посочената дата 24.06.2008 г. лицето, което е съвместявало длъжностите началник на митница Кулата и директор на РМД - София е присъствал на национално съвещание в сградата на агенция "Митници" - гр. София. Според съда в случая уведомлението е издадено от зам.-началника на митницата при условията на заместване на титуляра. Заместването е хипотеза, при която служител, като се основава на своето служебно положение действа вместо замествания. Това се осъществява, когато титулярът е в невъзможност да изпълнява правомощията си, за което е необходимо изрична писмена заповед, че отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго подчинено нему лице. В случая според съда липса нарочна и изрична заповед. Представената заповед № 362 от 18.06.2008 г. на директора на РМД - София не е издадена от титуляра на правомощията - началникът на митница Кулата, който единствен има право да определи кой ще го замества. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в агенция Митници, изискваща изрична заповед за заместване от страна на началника на митницата. Недопустимо е по-горестоящият административен орган, какъвто е директорът на РМД - София да определя кой ще замества подчинения му орган - началникът на митницата при негово регламентирано отсъствие. След като е приел, че е нищожен административния акт, съдът е прогласил това обстоятелство и е изпратил делото като преписка за ново произнасяне от страна на компетентния административен орган. Съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу процесното уведомление, в частта имаща характер на покана за доброволно изпълнение и е прекратил производството по делото. С решението си е присъдил и съдебни разноски на едноличния търговец, жалбоподател. По касационната жалба на началника на митница Кулата. Основното възражение на този касатор е насочено към приетото от съда относно характера на обсъжданото уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0145 от 24.06.2008 г. на зам.-началника на митница Кулата, а именно като решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, което на основание чл. 220 от АПК, подлежи на обжалване по реда на АПК. Това възражение е неоснователно, понеже по делото по категоричен начин се установява, че този акт е издаден в изпълнение на правомощията на митническия орган при последващ контрол, съгласно чл. 84 от ЗМ, при което е осъществено претарифиране на процесната стока, в изпълнение на чл. 24 и сл. от ЗМ, което от своя страна представлява прилагане на съответните митнически разпоредби, респ. поражда права и задължения за неговия адресат, т. е. отговаря на изискванията за наличието на индивидуален административен акт. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Второто възражение е насочено към неправилното прогласяване на нищожността на същия този акт. Според касатора няма пречка директорът на съответната РМД, който по силата на чл. 51, ал. 1 от цит. правила отговаря за цялостната дейност на регионалното митническо управление и митническите учреждения в структурата на дирекцията, и който йерархически е горестоящ на компетентния административен орган, да издаде заповед при негово отсъствие за заместване от подчинен на последния орган. Касаторът се позовава и на чл. 53, ал. 2 от същите правила, в която разпоредба е записано, че при отсъствие на на началника на митницата, функциите му се изпълняват от един от заместник-началниците, определен със заповед, но без да е посочено от кого се издава тя. Настоящият съдебен състав намира, че изложените доводи на съда са правилни и съответстват на приетото с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. по описа за Върховния административен съд. "Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган". При съобразяване с изложеното следва да се направи преценка, че в случая следва да бъде издаден акт от компетентния за това орган, а именно началникът на съответната митница, който да определи съответното длъжностно лице, което да изпълнява неговите правомощия в случаите, когато той е в обективна невъзможност да ги изпълнява. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно, респ. и в частта, с която делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне. Във връзка с това не може да бъде споделен аргумента на представителя на Върховна административна прокуратура, че процесният акт представлява ППСПДВ, поради което следва да се реализира задължително административно обжалване, с оглед процесуалната допустимост на жалбата пред съда. С обжалваният акт е извършено претарифиране, в резултат на което са определени по-големи по-размер публични задължения на търговеца и същият не представлява акт на принудително изпълнение. По касационната жалба на ЕТ "Дирекс-Димчо Димитров". Същата е насочена към съдебното решение в частта, с която е прието, че уведомлението за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0145 от 24.06.2008 г. на зам.-началника на митница Кулата има характер на покана за доброволно плащане, поради което е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е постановено изпращане на преписката на началника на митница Кулата за произнасяне. Следва да се направи уточнение, че тази касационна жалба е насочена към допуснати нарушения на материалния закон и няма характер на частна жалба срещу решението в прекратителната му част. Този извод се налага от анализа на съдържанието й, насочен към характера на акта, както и обосновката на второто възражение относно връщането му за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че по повод първото възражение относно характера на обжалвания акт са относими изложените по-горе аргументи и доводи, поради което това касационно възражение е неоснователно и не съответства на установената съдебна практика. По делото се констатира не само определянето на по-големи по размер публични задължения, но с акта на практика се реализира уведомление и покана спрямо носителят на същите към доброволно изпълнение, която безспорно не е индивидуален административен акт. По повод второто възражение относно връщането на преписката за ново произнасяне на административния орган, след като е установена неговата нищожност, то следва да се приеме, че за търговеца съществува правен интерес от обжалване на решението в тази част, понеже с връщането на преписката и даването на задължителни указания за издаване на административен акт, несъмнено се засяга правната му сфера. Доколкото обаче това възражение се явява последващо на основния спорен момент, за което са изложени мотиви по-горе, обсъждането му се явява безпредметно. При този изход от спора на първия касатор не се следва съдебни разноски. Такива с оглед изхода от спора не се следват и на втория касатор, понеже е налице частично уважаване на жалбата, а от договора за правна защита и съдействие е видно, че същият е относим към двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение