Решение № 4502 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2017 г.

Решение № 4502 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 2542/14.12.2016 г., постановено по административно дело № 397/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Решението се оспорва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 181302379/23.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 751/05.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., с който на "СНАП" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период - м. 03.2008 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 44 427,88 лева главница и 18 931,44 лева лихви, както и задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 157,31 лева главница и 91,16 лева лихви и за 2008 г. в размер на 75,35 лева главница и 35,74 лева лихви. В касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е извел правните си изводи при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на решението, след което да се отхвърли изцяло жалбата против ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт А. П., чрез депозирана по делото писмена защита. Ответникът по касационната жалба - "СНАП" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил ревизионен акт, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. В., с който след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК, с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са определени данъчни задължения на ревизираното лице във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК са обосновани от органите по приходите с твърдението, че ревизираното дружество е получател на доставки на стоки /строителни материали и стоки за бита/ по фактури, издадени от "МКМ - БГ Груп" ООД, "Специални телове и гвоздеи" АД, "Тити" ЕООД, "Марисан и Колев" ООД, "Е. Г." ООД, "Тиком" ЕООД и "З. П. Ц." АД, които не са осчетоводени от него, съответно с тях са извършени последващи доставки, оборотите от които не са отчетени и воденото счетоводство не е в съответствие с изискването стоките да се изписват като разход, непредставянето на месечни аналитични ведомости и неспазване изискването за всеобхватност и достоверност на счетоводството. Спорният по делото въпрос е бил свързан с преценката за това дали са били реално осъществени доставките, обективирани във фактурите, които не са били осчетоводените от ревизираното дружество. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, след което е приел, че фактурите, издадени от доставчиците "МКМ - БГ Груп" ООД, "Специални телове и гвоздеи" АД, "Тити" ЕООД, "Марисан и Колев" ООД, "Е. Г." ООД и "З. П. Ц." АД, сочат на осъщественост на доставките, отразени в тях, тоест правилно със съответните суми е увеличен оборотът на "СНАП" ЕООД. Развитите от съда доводи в тази насока напълно се споделят от настоящия съд, тъй като представените фактури или са били подписани от представител на получателя, или към същите са представени двустранно подписани протоколи, експедиционни бележки или товарителници, които документи удостоверяват предаването на описаните в тях стоки в разпореждане на получателя. Обратният извод е възприет само досежно фактурите, издадени от "Тиком" ЕООД, които са 32 на брой и не са били осчетоводени от жалбоподателя. От посочените фактури са били представени 26, които не съдържат подпис "за получател". Липсващите фактури не са представени по делото, както и липсват други придружаващи фактурите документи, които да са подписани от получателя и каквито са представени за някои от останалите доставчици /като експедиционни нареждания и бележки, консигнационни протоколи, товарителници/. Както правилно е отбелязал съдът, обстоятелството, че спорните фактури са осчетоводени при доставчиците и са включени в справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби, може да бъде само индиция за осъщественост на доставките, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им, но като се съобрази липсата на каквито и да е други двустранно подписани документи, фактурите издадени от "Тиком" ЕООД, не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за предаване и получаване на стоките в разпореждане на ревизираното лице. Тъй като предмет на доставките са родово-определени стоки, следва да се вземат предвид предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. Такова постигнато съгласие между доставчикът "Тиком" ЕООД и ревизирания търговец не е установено, поради липсата на подпис от негова страна върху фактурите, както и при липсата на съответното отразяване на фактурите в счетоводството му. Не са представени доказателства и за фактическото отделяне на вещите и тяхното предаване във владение на получателя. Въз основа на правилно установените факти относно отделните доставчици, съдебният състав е достигнал до незаконосъобразен правен извод, отменяйки изцяло ревизионния акт относно определените с него задължения по ЗДДС. Действително, изключвайки от облагаемия оборот сумите по фактурите, издадени от "Тиком" ЕООД, ревизираното лице не достига минимално изискуемия се оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.01.2008 г., както са приели приходните органи. Изключвайки от облагаемия оборот доставките по фактурите, издадени от "Тиком" ООД, които са 15 869,04 лева за 2007 г., 17 982,63 лева за 2008 г. и 12 993,11 лева за 2010 г., този оборот се достига към един по-късен период, а именно към 31.12.2008 г., когато възлиза на 92 628,42 лева, след което е на нива над 50 000 лева до м. 12.2010 г., когато пада под минимума от 50 000 лева. Тоест, дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.01.2009 г. и за всички доставки, извършени от м. 02.2009 г. до м. 12.2010 г. включително, е дължало данък върху добавената стойност на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Следователно задълженията, установени с ревизионния акт по ЗДДС за периода от м. 02.2009 г. до м. 11.2009 г., за м. 01.2010 г. и от м. 03.2010 г. до м. 12.2010 г. са правилно определени. Задължението за м. 12.2009 г. следва да бъде в по-малък размер от този по ревизионния акт, тъй като е изчислено върху по-голям размер неотчетени приходи от продажби. От тези приходи следва да се извадят приходите от продажби по фактурите, издадени от "Тиком" ЕООД през 2009 г., така, че укритите приходи възлизат на 86 416,80 лева, които ведно с декларираните от ревизираното лице приходи за м. 12.2009 г. от 3 230,05 лева, формират размер на облагаемите доставки от 89 646,85 лева, от които дължимият ДДС за данъчен период м. 12.2009 г. следва да е в размер на 14 902,80 лева. С оспореното решение, Административен съд - В. частично е отменил установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., въз основа на описаните по-горе фактически установявания относно неосъщественост на доставките по фактурите, издадени от "Тиком" ЕООД. Тези факти, както правилно е приел съдът рефлектират върху формирания от приходните органи извод за размера на дължимия корпоративен данък за довнасяне. Съобразявайки липсата на приходи от доставките по фактурите, издадени от този доставчик, съдът е установил по-нисък размер на корпоративния данък за довнасяне за 2007 г. и 2008 г. и съответните лихви. Решението в тази част относно приложението на ЗКПО е правилно и следва да бъде оставено в сила, още повече, че и в самата касационна жалба не се съдържат конкретни възражения в тази насока. Изложените до тук мотиви налагат отмяна на оспореното решение в частта, с която е отменен ревизионния акт относно установените с него задължения за ДДС за данъчни периоди: от м. 02.2009 г. до м. 11.2009 г., м. 01.2010 г. и от м. 03.2010 г. до м. 12.2010 г. /главници и прилежащите лихви/, както и относно установените за м. 12. 2009 г. задължения за ДДС за размера до 14 902,80 лева главница, ведно с прилежащите лихви, вместо което следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "СНАП" ЕООД против ревизионния акт в посочените му части. В останалата обжалвана част, оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, което изчислено на основание чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 690,06 лева за една съдебна инстанция или общо 6 760,24 лева за всички съдебни инстанции. С оспореното решение, "СНАП" ЕООД е осъдено по компенсация да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. В. сума в размер на 639,94 лева, включваща юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за вещо лице, следователно с настоящото решение, дружеството следва да бъде осъдено да заплати разликата до 6 760,24 лева или 6 120,30 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,