Решение № 9924 от 7.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ГЕРМА 95 ЕООД, [ЕИК], против решение 4425 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) СФР18-РД77-14/05.02.2018 г., потвърден с решение СОА18-РД28-13/20.04.2018 г. на кмета на Столична община, в частта, с която са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ на дружеството за земя, находяща се в гр. София, район [район], на [улица] общ размер на 7 707 лв. и такса битов отпадък /ТБО/ на дружеството в общ размер на 174943.05 лв. и лихва в размер 61 773.59 лв. за период 2012 г. 2019 г. за земя и сграда, находящи се в гр. София, район [район], на [улица], както и в частта, с което задължението за данък недвижим имот /ДНИ/ за сграда хладилно складова база, собственост на дружеството е определен на 42272,98 лв. главница и 14784,64 лв. лихва.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съставът на АССГ е приел обекта хладилна база и офиси, находящ се в гр. София, [улица]за търговски, въз основа на което е увеличен Км- коефициент местоположение с 40 на сто. Касаторът твърди, че в обекта не се извършва търговска дейност и имотите са отдадени под наем, посредством договори за наем. Според касатора разделянето на обекта хладилно складова база с офиси на два самостоятелни и изготвянето на две данъчни оценки е неоснователно. Съобразно изложеното касатора иска решението да бъде отменено и върнато на административния съд за преизчисляване на установените ДНИ и ТБО. Претендира присъждане на разноски.

По делото е постъпила и частна жалба подадена от ГЕРМА 95 ЕООД, [ЕИК] срещу определение 6979/20.09.2021 г., постановено по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение 4425 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ). Наведени са доводи за неправилност на определението като постановено в противоречие с материално правните норми. Твърди се, че неправилно административния съд не е присъдил разноски на дружеството съобразно уважената част от жалбата. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени на дружеството разноските съразмерно с уважената част от жалбата по адм.дело 4689 по описа за 2020 г.

Ответникът Кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Дакова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) СФР18-РД77-14/05.02.2018 г., потвърден с решение СОА18-РД28-13/20.04.2018 г. на Кмета на Столична община, с който на ревизираното дружеството ГЕРМА 95 ЕООД са установени задължения за периода 01.01.2012 31.12.2016 г., за данък недвижим имот /ДНИ/ - 70186,31 лв. и лихви в размер на 24 510, 43 лв. и задължения за такса битов отпадък /ТБО/ в общ размер на 174 943,05 лв. и лихви в размер на 61 773,53 лв., както следва:

• данък недвижим имот /ДНИ/ за поземлен имот с площ 3 350.00 кв.м., находящ се на адрес гр. София, р-н [район], [улица], съставляващ УПИ 909, 910 от квартала 36 по плана на гр. София в размер на 7707,75 лв. и лихва в размер на 2398,07 лв.

• данък недвижим имот /ДНИ/ за недвижим имот сграда хладилна-складова база и офиси с РЗП на хладилна база 3 574,00 кв.м. и РЗП на офисна част 1 609,00 лв., находяща се на адрес гр. София, р-н [район], [улица], в размер на 63 459,66 лв. главница и 21 588, 58 лв. - лихви

• и задължения за такса битов отпадък /TБО/ - 174 943,05 лв. и лихви в размер на 61 773, 59 лв. за период 01.01.2012 г. 31.12. 2016 г.

Производството пред административния съд е било по реда на чл. 226 от АПК, след като с решение 6200 от 27.05.2020 г. по адм. дело 1115/2020 г. по описа на Върховен административен съд Първо отделение, е отменено решение 7409/28.11.2019 г. по адм. д. 5493/2018 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Указанията на касационната инстанция са били относно отстраняване на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи представяне на доказателства за компетентността на органите издали заповедта за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт, представяне на заверен препис от решение 2 от 08.06.1998 г. на Столичен общински съвет и приложение 1 към него и скица, определящ границите на зоните. Указано е назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, със задача вещото лице да определи нова данъчна оценка въз основа която да бъдат изчислени дължимият ДНИ и лихви за процесните периоди за сградата хладилно-складова база, съобразявайки зоната, в която се намира процесния имот и съобразявайки таблица 3,както и чл. 6, т. 2 от приложение 2 ЗМДТ, според която за търговски обекти коефициента на местоположение по таблица 3 се увеличава с 40 на сто, както и при съобразяване с коефициент на овехтяване съгласно представените разрешения за ползване.

При новото разглеждане на делото Административен съд София град са приети заключения по извършени съдебно-технически експертизи /СТЕ/ и съдебно- счетоводна експертиза /СЧЕ/, които са кредитирани от съда.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства, включително и заключението на ССЕ, е анализирал фактическата обстановка и е отделил спорното от безспорното. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ служители на Столична общинска администрация, оправомощени с издадена от кмета на Столична община заповед, в кръга на определените им правомощия, издаден е в установената писмена форма, мотивиран е и не са установени процесуални нарушения в ревизионното производство. Изменил е Ревизионен акт (РА) СФР18-РД77-14/05.02.2018 г., потвърден с решение СОА18-РД28-13/20.04.2018 г. на кмета на Столична община, в частта с която са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ за недвижим имот сграда хладилна-складова база и офиси, като е намалил задълженията от 63 785, 21 лв. главница на 42 272, 98 лв. и лихвите от 21 675, 40 на 14 784, 63 лв. За да стигне до този извод административния съд е приел, че съобразно извършените в производството СТЕ и СЧЕ се установява неправилност на изчислената данъчна оценка, поради неправилно определен коефициент местоположение. Кредитирано е заключението по СТЕ съгласно, което процесния имот хладилна-складова база и офиси според Таблица 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение 2 ЗМДТ е разположен в 4-та зона, а не в 3-та зона. Съдът намира твърденията на жалбоподателя, че процесната сграда не е търговски обект за недоказани, тъй като с Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни 37624/30.05.2015 г. Областна дирекция по безопасност на храните София град се удостоверява, че обектът Склад за търговия на едро с храни е регистриран с рег. BG2203017, като обект за търговия с групи храни (описани в удостоверението), съгласно § 1, т. 12 от ЗХ. Поради това обстоятелство съдът е счел, че сградата е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и е правилно увеличението на коефициента на местоположение (Км) с 40 на сто извършено от експерта.

Кредитирана е от съда ССЕ и допълнителната ССЕ в цялост и относно констатациите за неправилно определен коефициент на овехтяване /КО/ за 2013г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. обосновани с Разрешение за ползване ДК -07-414/31.08.2007 г., с което Столичната РДНСК е разрешила ползването на строеж: Хладилно складова база с офиси на два етажа от оси 1 до 7, -I етап, находящ се в УПИ 909, 910 от квартала 36 по плана на гр. София по предназначението си.

Така мотивиран административният съд е приел, че въз основа на некоректно изготвена данъчна оценка и невзимането на предвид на коефициент на овехтяване установеният данък върху недвижим имот сграда хладилно-складова база не е изчислен правилно в РА и го е изменил, като го е намалил до размера, посочен в кредитираната от съда ССЕ.

В останалата част е потвърдил РА, като е отхвърлил жалбата на ГЕРМА 95 ЕООД. Съобразно събраните по делото доказателства съдът е приел, че установеният за дружеството данък недвижим имот за поземлен имот с площ 3 350.00 кв.м., находящ се на адрес гр. София, р-н [район], [улица], изчислен въз основа на отчетната стойност на процесния нежилищен имот, като по- висока стойност спрямо изчислената данъчна основа на имота, е правилно определен.

Съдът е счел, че в частта установяваща дължимите такси за битови отпадъци РА е правилен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. Според решаващия състав таксата ТБО за ревизираното лице определена въз основа на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ и чл. 26, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община ( НОАМТЦУПСО ) съгласно правилата на чл. 19, ал. 4 от Наредбата е правилно, като се съобрази, че ревизираното дружество е носител на вещни права върху недвижимия имот, а последния попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и за него не е подавана декларация по реда на чл. 23, ал. 1 и по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователна е касационната жалба по отношение на установените задължения за ДНИ и ТБО за процесните недвижими имоти.

При новото разглеждане на делото съдебният състав е взел предвид указанията, дадени в мотивите на решение 6200 от 27.05.2020 г. по адм. дело 1115/2020 г. по описа на Върховен административен съд Първо отделение, събирайки допустимите и относими доказателства, в това число е възложил и обсъдил допълнително заключение на СТЕ и ССЕ, с поставените в решението въпроси.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 т. 19 ЗМДТ.

Между страните не е спорно, както е установено и от административния съд, че дружеството ГЕРМА 95 ЕООД е собственик на процесните недвижимите имоти поземлен имот с площ 3 350.00 кв.м., находящ се на адрес гр. София, р-н [район], [улица], съставляващ УПИ 909, 910 от квартала 36 по плана на гр. София и хладилна-складова база и офиси, находящ се на адрес гр. София, р-н [район], [улица]. Спорът се концентрира върху размера на установените задължения за ДНИ и ТБО, респ. върху определената от общинската администрация данъчна оценка за недвижим имот хладилна-складова база и офиси и земя.

Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд за правилност на определената данъчна основа на недвижимия имот земя, находяща се на адрес гр. София, р-н [район], [улица]. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. На основание чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона размера на данъка, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. За определянето на данъчната основа на процесната земя е използвана отчетната му стойност, явяваща се по-високата в сравнение с данъчната оценка, което е законосъобразно и правилно.

При повторното разглеждане на делото административният съд е установил неправилност на изчислената данъчна основа на сграда хладилна-складова база и офиси. Съобразно кредитираните от административния съд СТЕ и СЧЕ се установява неправилност на определения коефициент местоположение съобразно таблица 3 за трета зона съгласно решение 2 от 08.06.1998 г. на Столичен общински съвет и относно неправилно определен коефициент овехтяване /КО/. Въз основа на тези констатации административния съд е намалил ДНИ за процесния имот до посочения в проведената в производството СЧЕ.

Неоснователно е касационното оплакване, че процесният недвижим имот сграда хладилна - складова база, находяща се на адрес гр. София, р-н [район], [улица], не представлява търговски обект. Още в решение 6200 от 27.05.2020 г. по адм. дело 1115/2020 г. Върховният административен съд е посочил, че съгласно чл. 6, т. 2 от Приложение 2 "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти" към ЗМДТ под търговски обект се разбира - магазини, аптеки, павилиони, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения, като изброяването не е изчерпателно и не може да се ограничи до посочените в коментираната разпоредба обекти. Съобразно дефиницията на търговски обект и събраните в съдебното производство доказателства удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни 37624/30.05.2915 г. с което процесният недвижим имот е регистриран с рег. BG 2203017 като обект за търговия с храни, настоящият касационен състав споделя изводите на АССГ за недоказаност на твърденията на жалбоподателя в тази насока. Неотносими към конкретния спор и непроменящи констатациите на органите са твърденията на касатора за сключени договори за наем на търговските обекти. Неоснователно е и оплакването на касатора, поддържано в съдебно заседание , че със съдебното решение не е отчетено, че се касае за обект - хладилни помещения, и склад с офиси, като въпросните 40 процента би следвало да бъдат начислени само върху квадратурата, която представлява склад. Видно от кредитираното от първоинстанционния съд заключение на вещото лице, същото е приложило коефициента за търговски обект само върху квадратурата на помещенията, съставляваща хладилна - складова база, но не и върху площта на офисите.

Обжалваното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество относно определените с РА задължения за ТБО, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се посочва, че дружеството обжалва и тази част от решението, макар и конкретни касационни оплаквания да не са изложени. За услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата към процесния период редакция). Задължени за тази такса са лицата посочени в чл. 11 от ЗМДТ- собствениците на недвижими имоти, а за поземлените имоти- държавна или общинска собственост, собствениците на сгради построени в тях. Съгласно чл. 66 ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. Размерът на всяка от трите такси се определя поотделно за всяка година. От приложените по делото множество доказателства по безспорен начин се установява, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържа и експлоатира общинско депо за депониране на битови отпадъци, както и реално предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За процесните периоди няма подадена декларация, че процесният имот няма да се ползва през начислените периоди.

Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба подадена от ГЕРМА 95 ЕООД и направените в нея оплаквания, намира жалбата процесуално допустима и основателна, поради следното:

Частната жалба е подадена срещу определение 6979/20.09.2021 г., постановено по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение 4425 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ). Административния съд е стигнал до този извод, приемайки нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК за неприложима, поради липса на предявен иск, който да е уважен частично.

Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. С Решение 4425 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ), в частта с която са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ за недвижим имот сграда хладилна-складова база и офиси, административния съд е намалил задълженията на жалбоподателя ГЕРМА 95 ЕООД от 63 785, 21 лв. главница на 42 272, 98 лв. и лихвите от 21 675, 40 на 14 784, 63 лв. , което означава, че жалбата на ревизираното дружество е уважена в размер на 28 402 лв.

Искането за разноски от дружеството е направено своевременно, представен е договор за правна помощ и съдействие, доказващи размера и плащането като реално и списък за разноските.

Настоящия съдебен състав намира оспореното определението на АССГ за необосновано и неправилно и като такова следва да бъде отменено и на дружеството ГЕРМА 95 ЕООД следва да се присъдят разноски по адм. дело 4689 по описа за 2020 г. на Административен съд София град (АССГ) съобразно уважената част от иска, в размер на 1 382 лева.

Разноски: С оглед изхода на спора за настоящото производство не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161 ДОПК в размер на 5 544,82 лв. в полза на ответника по касация предвид осъщественото представителство и своевременно заявената претенция.