Решение № 2775 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2008 г.

Решение № 2775 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Образувано е по касационна жалба на Илия Деянов Илиев, Стоянка Гълъбинова Илиева, Красимир Пейчев Илиев, Надежда Деянова Драганова, Велика Деянова Деянова и Горка Деянова Кратункова, чрез пълномощника адв. Любен Клявчев против решение № 631 от 15.07.2008 г. по адм. д. № 955/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение 33 състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-46-01 от 10.01.2008 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, в която излагат, че е незаконосъобразно. Считат, че съдът в нарушение на материалния закон не е установил нищожност на заповед № РД-46-290 от 13.07.2000 г. на кмета на район "Панчарево", въз основа на която на ползвателя е признато право да придобие собствеността върху процесния имот, въз основа на неистински документи. Излагат, че тази заповед не може да бъде определяща и е следвало да бъдат съобразени техните права за възстановяване собствеността върху имота, както и че в него няма изградена сграда и не са били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване право за придобиване на собствеността върху имота от ползвателя. Молят, да се отмени обжалваното решение и бъде уважена жалбата им. Ответникът - кметът на район "Панчарево", Столична община не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Стою Славов Стоев редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежни страни и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 631 от 15.07.2008 г. по адм. д. № 955/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение 33 състав, е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № РД-46-01 от 10.01.2008 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г. е одобрен протокол № 11 от 14.12.2007 г. за оценка на Сектор "Териториално устройство" за закупуване на 445,00 кв. м. от имот пл. № 90, кад. лист № Г-13-6-Г, м. "Китката", землището на с. Кокаляне, район "Панчарево", Столична община, от Стою Савов Стоев. Първоинстанционният съд е приел, че след като на ползвателя е признато право да придобие собствеността върху ползваната от него земя с влязла в сила заповед на кмета на общината, следва да бъде одобрена оценката на земята по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ) ПМС № 234/1999 г. (Административният съд е приел, че правилно с обжалваната заповед е одобрена оценката на земята за трансформиране правото на ползване в право на собственост след като е признато това право на ползвателя с влязла в сила административен акт, като е неотносим спора за собственост върху имота в това производство и дали има извършено строителство в него по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение като краен резултат е правилно, макар и не по изложените в него мотиви. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. Изложените доводи от касационните жалбоподатели са неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № РД-46-290 от 13.07.2000 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, е признато на Стою Савов Стоев право да придобие собствеността върху предоставен за ползване имот пл. № 90, кад. лист № Г-13-6-Г, м. "Китката", землището на с. Кокаляне, район "Панчарево" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 445 кв. м., като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която заповед е влязла в сила. С молба вх. № 94-С-407 от 11.07.2007 г. на пълномощника на ползвателя Стою Савов Стоев е поискано от кмета на район "Панчарево" да се изготви оценка за имота. С протокол № 11 от 14.12.2007 г. за оценка на "Сектор" "Териториално устройство" е изготвена оценка на имота и със заповед № РД-46-01 от 10.01.2008 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г. е одобрена в размер на 1602, 00 лева. Оценката не е била оспорена в производството пред административния съд. При тези фактически обстоятелства административният съд е разгледал възраженията на жалбоподателите и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, но неправилно е приел, че се отнася до заповед издадена по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нищожност на заповед № РД-46-290 от 13.07.2000 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която е признато на Стою Савов Стоев право да придобие собствеността върху процесния имот. Правилно административният съд е приел, че след като има влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.), с която е признато правото на ползвателя Стою Стоев да придобие правото на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е влязла в сила, в производството по оценка на този имот, не може да се пререшава спора за признатото право на ползвателя. Нарушението на материалноправна норма, каквато се претендира от жалбоподателите по § 4а при издаване на тази заповед, е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен, а не за прогласяване на нищожност. Установено е, че заповедта, с която са признати права на ползвателя Стою Стоев е влязла в сила и с нея е разпоредено извършване на оценка. В съответствие с разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценката за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая кметът на район "Панчарево" е одобрил оценката на земята, която е предоставена за ползване на Стою Стоев в съответствие с § 62, ал. 4 предвид недовършената процедура. Неправилно административния съд е приел, че е налице хипотезата на § 31 от ПМС № 234/1999 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тридесетдневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползвателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП (АПК). В случая обаче се отнася до признати права на ползвателя по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., но няма данни за влязъл в сила ПНИ, като утвърждаването на оценката се извършва по реда на § 62, ал. 4, а не по § 31, ал. 3, след като не е била приключила процедурата по § 62 от ПМС № 456/1999 г., в която не се изисква подаване на заявление за извършване на оценка, а административния орган служебно е длъжен да утвърди оценката със заповед, след влизане в сила на която ползвателят следва да внесе определената стойност по извънбюджетна депозитна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на оценката. В случая изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт са правилни, следа като административният орган правилно е записал като правно основание § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. за одобряване оценката на земеделска земя, за която е признато право на придобиване на собствеността от ползвателя по реда на § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение