Решение № 535 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Водоканалстрой-Костови ЕООД срещу Решение 1491/14.12.2022 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 1113/2022 г., с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Заповед 473/22.02.2022 г. на заместник-кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, разпореждаща премахването на строеж Пристройка на цех за ремонтни дейности, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.618.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес: ПЗ Север, североизточно от гаражното депо на Бургасбус ЕООД, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ извършен без изискващите се строителни книжа. Ответникът заместник-кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, не взема участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Приетата в производството пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза по същество е потвърдила достоверността на установяванията на администрацията относно характеристиките на обекта, квалифициращи го като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, принадлежащ към пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б ЗУТ. Експертът е изяснил, че строежът представлява едноетажна постройка със застроена площ около 165 кв.м. и средна височина около 3,70 м, изпълнена от метална носеща конструкция, метални колони и греди, като в обема на сградата са вградени два броя сглобяеми гаражни клетки, монтирани върху бетонова настилка. По стените е изпълнена частично зидария и облицовка от профилна ламарина. Покривът се състои от две едноскатни конструкции и покритие от профилна ламарина. Пристройката е оборудвана с повдигателно съоръжение и множество ремонтни инструменти и се ползва за сервиз за извършване на ремонтни дейности на собствени на фирмата МПС. Изпълнена е по източната фасада на цех за ремонтни дейности, като има отвор за вътрешен вход/изход от цеха. Пристройката е ситуирана по източната граница на поземлен имот с идентификатор 07079.618.12 по КК на гр. Бургас. Вещото лице е посочило, че Водоканалстрой-Костови ЕООД имат сключен наемен договор с Община Бургас от 22.12.1993 г. със срок на действие до 31.03.2019 г., съгласно който наемателят се задължава да построи временна постройка, използвана за складова база. При принадлежността на обекта към категорията на строежите, на общо основание за реализирането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината чл. 148, ал. 1 и 2 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ. Доколкото такъв не е налице, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касаторът не твърди и не представя доказателства за издадено разрешение за строеж, на основание чл. 120 ППЗТСУ (отм.), за временно строителство, съгласно клаузата в договора за наем, но следва да се има предвид, че за тези обекти е приложим § 50а ЗТСУ (отм.) разрешението за строеж губи действието си с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г.). След този момент, дори да е бил разрешен като временен, строежът също е подлежал на премахване като незаконен по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.). Неоснователен е касационният довод, че съдът е направил неправилни изводи от фактическа и правна страна като приема, че двата гаража представляват незаконната постройка. Както е констатирало и вещото лице, гаражните готови стоманобетонови клетки не са самостоятелни постройки, а са част от обема на сградата и от цялостната конструкция и изпълнение на строежа, респ. не са отделна част от пристройката. В случая търпимостта на строежа вж. § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., която би осуетила премахването му, основателно е изключена. В решението е анализирана противоречивата позиция на касатора относно времето на строежа в представен по делото документ се твърди, че строителството е извършено в периода от 2000 г. до 2010 г., а пълномощникът на страната в съдебно заседание посочва период на строежа между 1997 г. и 2000 г., но без да се ангажират никакви доказателства, вкл. е оттеглено искането за допускане на свидетелски показания. Липсата на яснота относно времето на строежа препятства по принцип преценката за неговата търпимост - тя е винаги обвързана с конкретен период на действие на ПУП и съответните правила и нормативи за строителство, т.е. не може да бъде хипотетична. Дори обаче да се приеме за достоверно изявлението за изграждане на обекта във времевия обхват 1997-2000 г., строежът отново не би бил търпим на основанията, обсъдени в мотивите към решението, които са обосновани и се споделят от касационната инстанция чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не отговаря на условията да бъде признат за търпим, поради което премахването му е разпоредено законосъобразно, а потвърждаващото заповедта съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение