Решение № 7446 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2012 г.

Решение № 7446 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 226в, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Образувано е по касационна жалба на Златко Здравков Белев от гр. Смолян, против Решение № 154/10.08.2012 г., постановено по а. д. № 67/2012 г. по описа на Административен съд Смолян (АССм). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССм е отхвърлил като неоснователна жалбата на Белев срещу Заповед № 122/8.02.2012 г. на командира на военно формирование (в. ф.) 28330, Смолян, за изплащане на компенсационни суми на военнослужещи, ползващи жилища на свободен наем за м. януари 2012 г. Жалбата на Белев в останалата й част, в която се оспорват заповеди за компенсационни суми за периода 9.09.2010 г. до 16.01.2012 г., е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото в тази му част е прекратено. Недоволен, Белев обжалва решението. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му, като се постанови друго решение, по съществото на спора, с което му се признае правото да получава компенсационни суми при ползване на жилище при условията на свободно договаряне. Видно от текста на касационната му жалба и представената пред ВАС "Писмена защита", той оспорва извода на АССм за просрочие на жалбата му по отношение на поредицата откази на командира на формированието, да бъде включен в заповедите за изплащане на компенсационни суми за ползване на жилище на свободен наем в гр. Смолян. Ответникът - командир в. ф. 28330, Смолян, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установената фактическа обстановка от страна на АССм. Към същата обаче, с оглед изложените доводи в касационната жалба, следва да се добавят и елементи, които са от съществено значение на правилното решаване на спора и които са останали несъобразени от страна на съда. Правилно, в съответствие със съдържанието на първоначалната жалба на Белев, негова писмена Молба вх. № 802/12.04.2012 г. (л. 42), писмените му бележки (л. 72) и мотивите на влязлото в сила Определение № 8458/13.06.2012 г. по а. д. № 7125/2012 г. по описа на ВАС, съставът на АССм е приел, че предмет на оспорване е отказ (мълчалив) на командира на в. ф. 28330, Смолян, обективиран в "множество заповеди", издадени през периода 9.09.2010 - 8.02.2012 г. (вж. стр. 3, абз. 3 от решението), за включването на Белев в списъка на военнослужещите, на които следва да се изплатят компенсационни суми. Изводът му обаче, че жалбата се явява подадена в срок само по отношение на Заповед № 122/8.02.2012 г. е необоснован и незаконосъобразен. Начинът на съобщаване на оспорените административни актове на командира е изяснен от становището, изразено от неговия процесуален представител юрк. Георгиева, по време на съдебното заседание по делото, проведено на 26.07.2012 г. Според там изнесеното, липсата на специален ред в ЗОВС и Наредбата, е довел до фактическо положение, при което съдържанието на оспорените заповеди не е съобщавано на заинтересованите лица. Твърди се също, че те са разбирали за съдържанието им от обстоятелството, дали за съответния месец имат преведени компенсационни суми или не, над обичайното им трудово възнаграждение. Този начин на "съобщаване" на заповедта на командира, като индивидуален административен акт, не е предвиден в АПК. Обратно - съгласно чл. 61 от АПК, органът е задължен да съобщи на всички заинтересовани лица, съдържанието на акта в тридневен срок от издаването му. При ежемесечните рапорти, подавани от Белев за включването му в заповедите за изплащане на компенсационни суми, данни за каквито има във всички представени по делото Протоколи от заседания на жилищната комисия във формированието, уведомяването му лично - писмено или устно, е била задължителна процедура, която не е изпълнена от командира на формированието. По посочената причина и при липса на доказателства за съобщаването на оспорените от него заповеди, жалбата му се явява подадена в срок спрямо всички тях. Върховният административен съд, в настоящия си състав счита за необоснован и фактическият извод, че Белев "все още не е собственик на ведомственото жилище в гр. Ардино, за което няма сключен договор за продажба" (стр. 4, абз. 1 от решението) със съответните последици от това: Посоченото го поставяло в положението на "наемател на жилище от Военно-жилищния фонд, поради което и не отговарял на изискванията на чл. 36, ал. 2 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната (МО) и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от министъра на отбраната и обн. в ДВ бр. 62/10.08.2010 г. (Наредбата). Изводът е неправилен. Безспорно е съществуването на Заповед на министъра на отбраната № ЗС-291/18.12.2008 г., разпореждаща продажбата на жилището в гр. Ардино на Белев за определена сума, превода на същата сума в посочения в т. 5 от заповедта срок с преводна нареждане по сметка на МО на 8.01.2009 г., както и влязлото в сила Решение № 1299/25.01.2012 г., по а. д. № 2614/2011 г. по описа на ВАС. Т. е. с влязло в сила решение на ВАС в случая е установено, че министърът на отбраната е бил длъжен да сключи договора за покупко-продажба на жилището, но единствено по негова вина това не е направено. Касаторът впрочем, може да защити тези си права по реда на чл. 304 от АПК. При това положение, недопустимо и в противоречие с основни принципи на правото и справедливостта е министърът, като лице с противоправно поведение, да черпи права от същото това поведение. На основание посочените обстоятелства, Белев следва да бъде приравнен на собственик на жилището. Това от своя страна рефлектира пряко върху правата му и го поставя в категорията военнослужещи, посочени в чл. 36, ал. 1 от Наредбата, които имат право на компенсационни суми, без ал. 2 от нея, да намира приложение спрямо него. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява основателна. Белев е с правата на собственик на жилището в гр. Ардино, заплатено от него на МО, след издаването на заповед на министъра за определянето му за купувач. В Смолян, където служи, той ползва жилище на свободен наем и е включен в Списъка на картотекираните лица изх. № 683/12.04.2010 г., изготвен от директора на Териториална дирекция Пловдив на Изпълнителната агенция "Социални дейности на МО" по чл. 9 от Наредбата. Определена му е втора група като нуждаещ се от жилище. Същият, на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата, има право на компенсационни суми от датата на обявяването на списъка на картотекираните лица (12.04.2010 г.) по реда на чл. 9 от нея, което изплащане следва да започне след издаването на заповед на командира на формированието по чл. 39 от Наредбата, въз основа на подадените от военнослужещия документи. По делото липсват доказателства, след първоначалното включване в списъка на картотекираните лица, Белев да е бил изключен от него по реда на чл. 10 от Наредбата. Компенсационни суми впрочем, вече са му били изплащани, видно от представените доказателства по делото: заповеди на командира на в. ф. 28330, Смолян № 191/29.04.2010 г. (л. 169), № 262/4.06.2010 г. (л. 172) и № 280/18.06.2010 г. (л. 176), за месеците април, май и юни 2010 г. Мълчаливият отказ на командира, да включи Белев в последващите заповеди за изплащане на ежемесечни компенсационни суми за периода м. юли 2010 - м. февруари 2012 г. (когато е подадена жалбата), се явява незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен. Приемайки законосъобразност на отказа на командира, съставът на АССм е постановил неправилно решение, при допуснато противоречие с материалния закон. Като такова, то следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени отказът да се включи Белев в заповедите за изплащане на компенсационни суми за посочения период. На основание чл. 173, ал. 3 от АПК, следва да бъде задължен командира на в. ф. 28330, Смолян, да включи касатора в своите заповеди, разпореждащи изплащането на компенсационни суми за периода м. юли 2010 - м. февруари 2012 г. или да издаде нова заповед, с която да разпореди изплащането на посочените суми за същия период на Белев. На основание чл. 174 от АПК, следва да бъде определен едномесечен срок на командира, за изпълнение на съдебното решение с включването на Белев в заповедите или за издаването на нова заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение