Решение № 5966 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Попов, чрез адв. Николов като процесуален представител, против решение 7729 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело 6470/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът кметът на район Витоша Столична община, чрез пълномощника си юрк. Методиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Ангелов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Попов против заповед РВТ22-РД09-163/17.06.2022 г. на кмета на район Витоша" при Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: Триетажна жилищна сграда", пета категория, с посочен административен адрес и е наредено на изпълнителните директори на ЧЕЗ Разпределение България" АД и на Софийска вода" АД в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение да разпоредят прекъсване на захранването и преустановят доставянето на електрическа енергия и вода на строежа, ползван не по предназначение, а като дом за възрастни хора, в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното ползване на сградата не по предназначение като жилище е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на събраните по делото доказателства от съда са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Данните по делото сочат, че е спазена предвидената в чл. 178, ал. 5 ЗУТ процедура - заповедта е издадена след надлежно съставен констативен акт, с който е установено, че жилищната сграда, собственост на жалбоподателя и втория ответник в настоящото производство, се ползва не по предназначение. От А. Попов е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган. Съгласно наличната строителна документация и акт за узаконяване за надстройка тавански етаж триетажната сграда е жилищна. При извършената проверка е установено, че същата се използва от фондация Дълголетие Свети Мина като дом за възрастни хора. По данни на неин служител в сградата са настанени 10 човека. Законосъобразно съдът се позовава на обвързващата доказателствена сила на съставения от длъжностните лица на район Витоша при Столична община констативен акт, чийто констатации не са оборени от жалбоподателя. Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест и дадените указания с разпореждане от 15.08.2022 г. Попов не представя доказателства за ползване на жилищната сграда по предназначението й. По делото е установено нейното ползване като дом за възрастни хора. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Това е Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт кодовете за "жилищна сграда" и "заведение за социални грижи", каквато е функцията на дома за възрастни хора, са различни съответно код 100 и код 260. Налице е хипотезата на чл.178, ал. 4 ЗУТ, поради което оспорената заповед е постановена в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. Като приема, че релевантните за издаване на административния акт факти са осъществени, първоинстационният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на административния орган, касаторът дължи на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 НЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,