Решение № 12491 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, със седалище в гр. София, против решение 7373 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело 3624/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното от сдружението решение на Столичен общински съвет. Ответникът по касационната жалба - Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Якуб взема становище за недопустимост на съдебното производство, неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е допустима, като подадени от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, и по наведените доводи от ответника по касационната жалба съдът намира решението за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, със седалище в гр. София против решение 169 от 24.03.2022 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 3, т. 2 от Закона за общинския дълг (ЗОД) дава съгласие Столична община да поеме дългосрочен общински дълг чрез сключване на договор за заем с Европейската инвестиционна банка, приема условията на дълга и възлага на кмета на общината да подпише договора за заем. С обжалваното решение административният съд е приел, че жалбата на Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт е допустима. Този извод е основал на разпоредбите на чл. 4, т. 1 и чл. 14, т.1 ЗОД, които очертават кръга на заинтересованите лица тези от местната общност по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на с.з., сред които е и сдружението жалбоподател, тъй като има регистрация и осъществява дейност на територията на общината. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Засягане е налице когато тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси. Интересът следва да е личен и пряк и е такъв когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. За установяване във всеки отделен случай на правен интерес е необходимо обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективно право или на защитен от правото интерес, засегнат от акта. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като оспореното решение не рефлектира пряко и непосредствено върху правната сфера на сдружението жалбоподател. Предмет на оспорване е решение, с което е прието поемането на дългосрочен общински дълг в полза на местната общност. Понятието местна общност има своето легално определение в § 1, т. 4 от ДР на ЗОД, във вр. с § 1, т. 19 от ДР на Закона за публичните финанси: гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на съответната община. Обстоятелството, че жалбоподателят отговаря на определението за лице от местната общност, като регистрирано на територията на общината сдружение не е равнозначно на наличие на процесуално правен интерес от оспорване и не произтича от разпоредбите на чл.14, т.1 и чл. 15 ЗОД. Въздействието на поемането на общински дълг е опосредено от приемането на общинския бюджет - чл. 39, ал. 1 от Закона за публичните финанси, което обстоятелство изключва наличието на пряк, личен и непосредствен интерес у оспорващия. Съобразно приетото с ТР 2/16.04.2013г. на ОСС на ВАС по т.д. 4/2011г. актът по приемане на общинския бюджет подлежи на съдебен контрол за законност и именно в рамките на това оспорване следва да се прецени корелацията на конкретното решение за поемане на дълг с определения в бюджета максимален размер на общинския дълг. Изтъкнатото пред първоинстанционния съд обстоятелство, че след като сдружението жалбоподател е надлежно регистрирано по чл. 37, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), то постигането на поставените от него цели основава само по себе си наличие на правен интерес, е несъстоятелно. Съгласно посочената разпоредба Агенцията по вписванията отказва вписване на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на устава или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на тази глава, която не предвижда изследване на поставените пред сдружението цели. Съгласно чл. 2, ал. 1 от с.з. юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях. Определянето на цели с устава на сдружението и начина на постигането им при разходване на имуществото съгласно чл. 41, ал. 1 от с.з. само по себе си не може да обоснове правото на жалба, при липса на посочените по-горе предпоставки, въведени от Конституцията на Република България, а именно - пряко и непосредствено засягана на правата на оспорващия. След като такова пряко и непосредствено засягане в случая не е налице, не е налице и право на оспорване. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото прекратено, като образувано по недопустима жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение