Решение № 89 от 4.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 409/2022 г.

Решение № 89 от 4.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 409/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Колева Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на подс. С. С. чрез защитника му – адв. К., срещу решение № 30/07.04.2022 г. по ВНОХД № 247/2021 г. на Бургаски апелативен съд. С жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Нарушението на материалния закон, според изложеното в жалбата, се е изразило в неправилно осъждане на подс. С., който следвало да бъде оправдан, поради факта, че бил в обективна невъзможност да предотврати по какъвто и да е начин настъпилото произшествие. Нарушение на процесуалния закон претендира да е осъществено чрез неправилно конституиране като частни обвинители на Р. А., Я. А. и П. А. съответно майка, баща и сестра на пострадалия Д. А., с аргумента, че те не са негови наследници. Това е така, защото пострадалият има малолетна дъщеря и само тя може да бъде установена като частен обвинител по делото. Отново като съществено процесуално нарушение третира неуважаване искането на защитата за изслушване на едно вещо лице от първата тройна автотехническа експертиза; несъобразяване с показанията на свидетелите очевидци относно мястото на започване на изпреварването, момента на настъпване на удара и надценяване на двете автотехнически експертизи – повторна тройна и петорна. В подкрепа на възражението за явна несправедливост на наказанието сочи поведението на пострадалия Д. А., което според защитника не било отчетено от съда при индивидуализиране наказанието на подзащитния му. В обобщение, защитникът настоява за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. С. В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата и претендира за отмяна на атакуваното решение на апелативен съд – Бургас и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна. Счита, че т. к. свидетелите не са категорични в показанията си относно мястото на изпреварването и мястото на удара, празнотата в показанията им не е била преодоляна от първостепенния съд чрез предявяване на снимковия материал по делото, не е допуснато съществено процесуално нарушение. За неоснователни прокурорът приема и доводите, с които се атакува петорната автотехническа експертиза, защото в решението са налични доводи за възприемане и невъзприемане на всяка от трите автотехнически експертизи. Относно твърдението за неправилно конституиране на Р., Я. и П. А. като частни обвинители смята, че приложение намира ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което е с обвързващо действие, за разлика от цитираното решение от защитата, постановено преди приемането на съвместното тълкувателно решение на трите колегии на Върховния касационен съд. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също намира за неоснователно, т. к. движението на пострадалия в автомобил без светлини е намерило адекватно отражение в преценката и на двете предходни съдебни инстанции за определяне на наказанието на подс. С. при условията на чл. 55 НК. Намира, че вярно е бил оценен от въззивния съд конкретния принос за причиняване на произшествието от всеки от водачите. Затова приема, че наложеното наказание на подс. С. не налага допълнително смекчаване. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Повереникът на частните обвинители Р. А., Я. А. и П. А. намира касационната жалба за неоснователна. Затова моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на апелативен съд – Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Повереникът на малолетната Р. Д. А., представлявана от настойника си Л. Б. К., изразява становище за оставяне в сила на решение № 30/07.04.2022 г., постановено по ВНОХД № 247/21 г. на апелативен съд – Бургас. В последната си дума подс. С. моли да бъде оневинен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 130/14.10.2021 г. по НОХД № 177/2021 г. Бургаският окръжен съд е признал подс. С. С. С. за виновен в това, че на 30.09.2015 г. по пътя кв. Г. Е. на [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. Волво, с рег. [рег. номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Я. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл. 343 г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Произнесъл се по веществените доказателства. Осъдил подс. С. да заплати направените по делото разноски. С решение № 30/07.04.2022 г. Бургаският апелативен съд потвърдил цитираната присъда на окръжен съд - Бургас. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани приоритетно, с оглед процесуалния ефект, който биха имали при констатиране на допускането им. Следва да се посочи, че на възраженията на защитата, направени пред апелативния съд, той е отговорил, но несъгласието на страната с разрешенията, дадени от контролираната инстанция, са я мотивирали да ги преповтори и пред касационната такава. Освен това, жалбата съдържа аргументи за необоснованост, която не е касационно основание, поради което тези доводи няма как да получат отговор от настоящата инстанция, защото това е първо редовно гледане на делото. В правомощията на касационния съд в тази хипотеза влиза проверка на спазването на задължението на въззивния съд за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. При осъществения контрол от настоящия съдебен състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не е налице неправилно конституиране на Р. А., Я. А. и П. А. като частни обвинители, както защитата възразява. Съгласно чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Съобразно чл. 76 НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.