Решение № 5092 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2020 г.

Решение № 5092 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 2645 от 26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 8647/2019 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – "Топлофикация Перник" АД, в писмен отговор на касационната жалба, писмена защита и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено.

Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, по жалба на "Топлофикация Перник" АД, е отменено Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 12, с която по отношение на "Топлофикация Перник" АД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2019 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон при определяне на ценообразуващите елементи: разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове, норма на възвръщаемост на привлечения капитал, разходи за амортизации, разходи за ремонт, разходи за консумативи (химикали, реагенти) и разходи за достъп до електропреносната мрежа.

По делото пред първоинстанционният съд е изслушана съдебна комплексна технико-икономическа експертиза, изготвена от вещи лица икономист и инженер, оспорена от КЕВР по съображения подробно изложени в депозираното по делото становище. Същата е приета от съда като изготвена въз основа на приобщения доказателствен материал, допълнителните разяснения и поясненията, направени от вещите лица в открито съдебно заседание.

Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно е определила на дружеството размер на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии в противоречие с принципа на чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, тъй като не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна има за последствие увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Според съда, корекциите на комисията спрямо "Топлофикация Перник" АД не са технически обосновани и нарушават оповестения общ подход в мотивите на Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г., тъй като спрямо дружеството се приспадат безплатните квоти за 2017 г. съгласно Националния план за инвестиции, които са неотносими за регулаторния период 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г. и са вече оползотворени от дружеството в предходен регулаторен период. Направил е извод, че като не е установила правилно количествата безплатни квоти съгласно оповестения от самата нея общ подход, КЕВР е определила по-малко количество квоти, необходими за закупуване и оттам по-малко признати разходи, с което е ощетило дружеството. Първостепенният съд е приел, че след като на дружеството ще бъде необходимо по-голямо количество квоти за закупуване, признатите от КЕВР разходи за емисии, включени в цените, са занижени и няма да покрият разходите, които ще извърши през разглеждания регулаторен период. В тази връзка съдът е заключил, че изчислените от КЕВР разходи за квоти емисии парникови газове не са икономически обосновани.

По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е установил, че вещите лица в съдебната комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ) констатират, че е икономически обосновано за регулаторни цели Комисията да определя нормата на възвръщаемост на база на пазарни нива, за да се стимулират регулираните топлофикационни предприятия да договарят цена на заемния капитал не по-висока от пазарните нива. В тази връзка е приел, че прилагането на статистически данни от КЕВР за лихвени нива за последната година не отчита, че договорите за заемни средства са сключени в предходни регулаторни периоди, като според съдът пределна пазарна цена на заемния капитал трябва да се утвърждава към момента на договаряне на съответния привлечен финансов ресурс, тъй като дружествата нямат задължение, а не във всички случаи имат и възможност за периодични предоговаряне или рефинансиране на сключените договори за кредит предвид договорни ограничения и неустойки, а също и различната им кредитоспособност. Първостепенният съд е заключил, че тази корекция е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 4 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал.

Относно разходите за амортизации и съобразно приетото в изслушаната по делото СКТИЕ съдът е приел, че същите следва да се извършват на база отчетната стойност на относимите активи към преноса, съответно производството, като срокът за амортизиране да се определя по групи активи, съобразно полезния им живот по групи, така както е прието като подход и в данъчното законодателство. Според eкспертизата, общият подход по приемане на осреднен полезен живот за всички активи в преноса от 35 години, не е икономически обосновано, тъй като активите са различни като видове, с различен полезен живот, придобити на различни стойности от различните дружества, и подходът на осредняване води до предимство за някои дружества и ощетяване на други. АССГ е направил извод, че правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия, но от административната преписка е установил, че КЕВР не е извършила анализ за корекцията по намаляване на разходите за амортизации, сравнено със заявените, като само е посочила, че същите се коригират от 163 хил. лв. на 107 хил. лв. В тази връзка съдът е приел, че административният орган без да изследва фактите и обстоятелствата от значение за отнасянето на разходите ги е намалило, под заявената от дружеството стойност, която е на нивото от 2018 г. без да има данни за извеждане на активи, поради което е заключил, че липсата на анализ и обосновка от страна на административния орган обосновава извод за незаконосъобразност на акта и в тази му част.

Относно възприетите в обжалваното решение разходи за ремонти съдът е приел, че непризнаването им в заявения размер ще доведе до непълното им възстановяване, в случай че бъдат извършени, или ще доведе до неизвършване на всички планирани ремонтни дейности. Непълното им възстановяване, според съдът ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост, тъй като частта от разходи, които енергийното предприятие следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, но не са признати от КЕВР и включени в утвърдените цени, се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала. Съдът е приел, че Комисията при упражняване на регулаторното й правомощие е задължена да изложи подробен анализ и ясни изчисления досежно ценообразуващия елемент по условно-постоянните разходи за ремонти. В тази връзка е заключил, че непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвръщаемост, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т. ч. и разходите за ремонти.

Относно разходите за консумативи (химикали, реагенти), съдът е приел, че разходите са намалени от 670 хил. лв. на 550 хил. лв. С оглед на доказателствата по делото, съдът е установил, че с намаляването на тези разходи дружеството няма да може да изпълнява изискванията на издаденото комплексно разрешително в частта спазване на норми за допустими емисии по показател серен диоксид, както и че няма да може да се закупят необходимите количества хидратна вар за неутрализацията на серния диоксид и спазване на нормите на допустими емисии, в резултат на което ще бъдат наложени финансови санкции от контролния орган. Първостепенния съд е установил още в подаденото на 04.06.2019 г. възражение дружеството уведомява за постъпило уведомление от доставчиците на хидратна вар, че в резултат от задължението им да заплащат разходи за емисии, цената на доставяната вар ще се увеличи със 17 лв. /t. Според съдът тази информация на е обсъдена от Комисията, нито е преценено отражението на такова увеличение върху разходите за дейността на дружеството, както и че не е взето предвид от нея изложеното във възражението, че освен по-голямо количество, цената на хидратната вар ще се увеличи за предстоящия регулаторен период. В тази връзка първостепенния съд е заключил, че са присъщи и необходими разходите за закупуване на консумативи (химикали, реагенти) за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на дружеството, поради което и цените следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им.

Относно разходите за достъп до електропреносната мрежа, съдът е приел, че разходите за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на "Топлофикация Перник" АД за достъп до електропреносната мрежа са присъщи и необходими. Приел е, че това са присъщи разходи, които всеки енергиен производител извършва и които произтичат от законовото задължение на всички енергийни производители по чл. 104, ал. 2 от ЗЕ. Невъзстановяването им противоречи на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за достъп до електропреносната мрежа. В тази връзка е заключил, че изключването на разходите за достъп до електропреносната мрежа от състава на признатите разходи противоречи на законовия принцип, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им.

С оглед на изложеното, съдът от първата инстанция е приел, че утвърдените с Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. на КЕВР в частта му по т. 12, по отношение на "Топлофикация Перник" АД, считано от 01.07.2019 г., пределни цени на топлинната енергия, преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", са формирани при противоречие с нормативните разпоредби и материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Производството пред КЕВР е образувано по заявление от "Топлофикация Перник" АД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. преференциална цена на комбинирана електрическа енергия – 243, 63 лв. /MWh; 2. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода – 94, 29 лв. /MWh; 3. еднокомпонентна цена на топлинната енергия с водна пара 41. ЗЗ лв. /MWh.

Предложените за утвърждаване цени са изчислени със следните цени на горивата (без ДДС): 1. Цена на въглищата – 70. 38 лв. /t при калоричност 2 036 kcal/kg; 2. Цена на природен газ – 536. 55 лв. /knm3 при калоричност 8 200 kcal/knm3; 3. Цена на биомаса – 32. 30 лв. /t. при калоричност 3 030 kcal/kg.

По справка № 1 "Разходи" са извършени следните корекции:

Ш От групата на условно-постоянните разходи са коригирани:

• разходите за амортизации в преноса са намалени от 163 хил. лв. на 107 хил. лв. – с 56 хил. лв., разходите за амортизации в производството са признати в заявения размер, но е извършено преразпределение – от 6 763 хил. лв. отнесени от дружеството изцяло към електрическата енергия на 4 763 хил. лв. към електрическата енергия и 2 000 хил. лв. към общи за двата продукта;

• разходите за ремонт са коригирани в намаление от 2 730 хил. лв. на 422 хил. лв. – с 2 308 хил. лв.;

• допълнително добавена позиция Други към условно-постоянните разходи, свързани с дейността на лицензията на стойност 2 991 хил. лв. не е призната и е коригирана на 0 лв.;

Ш От групата на променливите разходи:

• разходите за горива намаляват от 41 363 хил. лв. на 34 206 хил. лв. със 7 158 хил. лв., поради промяна от КЕВР на количествата горива за производство в справка № 4;

• разходите за акциз на природен газ се увеличават, а за акциз въглищата намаляват като производно на увеличеното от КЕВР количество природен газ и намаленото количество въглища в справка № 4;

• разходите за консумативи (химикали, реагенти) са намалени от 670 хил. лв. на 587 хил. лв.;

• разходите за въглеродни емисии (C02) в производството са намалени от 14 524 хил. лв. на 8 193 хил. лв. – намаление в справка № 4 на количеството емисии.

В справка № 2 "Рeгулаторна база на активите" необходимият оборотен капитал е намален от 22 808 хил. лв. на 7 784 хил. лв. изчислен като 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи без разходите за амортизации.

В справка № 3 "Норма на възвръщаемост на капитала", нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е намалена от заявена 4. 09 % на

3. 57 %, но среднопретеглената норма на възвръщаемост не се променя, тъй като е въведена стойност, вместо формулата в клетката.

В справка № 4 "Технико-икономически показатели в производството" е коригиран горивния микс – планираните от дружеството количества горива не са одобрени и са преизчислени от КЕВР, като за база са използвани вложените горива по видове през базисната 2018 г. и планираното производство на електрическа енергия:

• коригирана е цената на природния газ от 536. 55 лв. /knm3 на 535. 14 лв. /knm3 във връзка с утвърдената нова цена на природния газ на "Булгаргаз" ЕАД от 01.07.2019 г.;

• намалено е количеството закупени емисии парникови газове от 337 525 тона на 167 630 тона, приетата от КЕВР цена на емисиите (48. 88 лв. /тон) е по-висока от заявената от дружеството (43. 03 лв. /тон).

В справка № 5 "Технико-икономически показатели в преноса" няма корекции.

В справка № 6 "Изчисляване на коефициенти за разпределяне на разходите" е отразен определения от КЕВР по т. 14. 4 от общия подход в решението, Коефициент за ефективност на производството от 0. 35.

След публикуване на доклада "Топлофикация Перник" АД е представила възражението си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи.

След проведено на 07.06.2019 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. на КЕВР, като в частта му по т. 12, КЕВР е приела следните цени за следващия ценови период от 01.07.2019 – 30.06.2020 г. за "Топлофикация Перник" АД:

3. 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) – 182, 15

лв. /MWh.

3. 2. Премия по чл. 33 а от ЗЕ – 91, 66 лв. /MWh.

3. 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 72, 19 лв. /MWh.

3. 4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) – 38, 67 лв. /MWh.

3. 5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 12. 1, т. 12. 3 и т. 12. 4:

v Необходими годишни приходи – 74 967 хил. лв., в това число:

Ш Разходи – 69 139 хил. лв., от които условно-постоянни – 20 401 хил. лв. и променливи – 48 738 хил. лв.

Ш Регулаторна база на активите – 95 264 хил. лв.

Ш Норма на възвръщаемост – 7, 40%.

Ш Електрическа енергия - 243 636 MWh:

• от високоефективно комбинирано производство – 232 608 MWh.

• от невисокоефективно комбинирано производство – 11 028 MWh.

Ш Топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 200 700 MWh

Ш Топлинна енергия с топлоносител водна пара – 416 400 MWh.

Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация Перник" АД пред Административен съд София-град по реда на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, както и е допуснал и приел комплексна съдебна технико-икономическа експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Административният съд е изложил подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция в съответствие с чл. 221, ал. 2 АПК.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Позовавайки се на дерогацията по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, съдът правилно е приел, че в тази част оспореното решение на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Това е така, защото КЕВР не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Съдът правилно е приел, че корекциите на КЕВР спрямо дружеството не са технически обосновани и нарушават оповестения общ подход в мотивите на Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г., тъй като спрямо дружеството се приспадат безплатните квоти за 2017 г. съгласно Националния план за инвестиции, които са неотносими за регулаторния период 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г. и са вече оползотворени от него в предходен регулаторен период. По силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Именно въз основа на тези си законови задължения жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи. Видно и от комплексната технико-икономическа експертиза, вещите лица установяват, че съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове по силата на дерогация по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. В случай на недостиг на квоти, т. е. при необходимостта да се предадат емисионни квоти над разпределените безплатни такива по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2003/87 ЕО от 13 октомври 2003 година, за дружеството е налице задължение да ги закупи, което се явява съответен разход. КЕВР не признала заявения от дружеството разход в противоречие на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им.

Установено е въз основа на СКТИЕ е, че заявените от дружеството за регулаторния период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. прогнозното количество емисии е 340 962 t C02, изчислени при заявени прогнозни количества горива за този период природен газ 5 280 xnm3, въглища 510 750 t и биомаса 80 000 xnm3. Коригирано количество в решението на КЕВР е 251 411 t C02, изчислени при коригирани прогнозни количества горива: природен газ 6 581 xnm3, въглища 354 124 t и биомаса 178 349 xnm3. Разлика между заявените от дружеството прогнозни за емитиране въглеродни емисии през този ценови период (354 561. 10 t C02) и относимите за регулаторния период за разпределение безплатни квоти по дерогации по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2009/29/ЕО (72 733. 50 t C02) оформят значителен недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен за регулаторния период. Според изчисленията в СКТИЕ, недостигът на квоти възлиза на 268 228. 50 единици квоти за емисии C02. Видно от СКТИЕ предложения подход от КЕВР подход на изчисляване на необходимите квоти, води до наличие на непризнати разходи за въглеродни емисии, които няма да бъдат компенсирани, тъй като разходите за емисии за първата половина на 2019 г., които трябва да бъдат предадени до 30.04.2020 г. и за цялата 2018 г., не са включени в необходимите приходи нито за предходния, нито за настоящия регулаторен период.

Съгласно заключението на СКТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange) цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. юни 2019 г. (преди приемане на Решение № Ц-18) е била в диапазона 25 €/тон - 27 €/тон, като цената на емисиите през 2019 г. сe задържа на нивото около 25 €/тон. Към средата на годината в началото на м. юли 2019 г. (по време на постановяване на Решение № Ц-18) е на нива около 25. 72 €/тон до края на година, като от началото на 2020 г. до изготвяне на СКТИЕ е 24. 00 €/тон.

При утвърждаване на цените на "Топлофикация Перник" АД с Решение № Ц-18, Комисията е признала разходи за емисии парникови газове на стойност 8 193 хил. лв., като съгласно изчисленията в СКТИЕ след приспадане на относимите за регулаторния период безплатни квоти, количеството въглеродни емисии, които трябва да бъдат закупени е в размер на 178 677 t и остойностени по приетата от КЕВР цена, формират разходи на стойност 8 737 305 лв. На база планираните от дружеството количества горива, при прилагане на приетия от КЕВР подход и при параметри на въглищата и природния газ се изчислява необходимо количество квоти за закупуване от 268 228. 50 тона и разходите за емисии при цена от 25 €/тон са на стойност от 13 116 373. 65 лв.

На следващо място, според СКТИЕ при нарастване на квотите на въглеродни емисии до периода на закупуването им, разходите ще се увеличат и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост и може да доведе до генериране на загуби.

Посочените данни са обусловили извода на вещите лица, че на дружеството ще бъде необходимо по-голямо количество квоти за закупуване, като признатите от КЕВР разходи за емисии, включени в цените са занижени, и те няма да покрият разходите, които дружеството ще извърши през разглеждания регулаторен период, поради което изчислените от комисията разходи за квоти емисии парникови газове са преценени като икономически необосновани.

При тези данни и констатации правилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии.

Правилно и законосъобразно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10 а и по чл. 10 в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството, както и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Съгласно чл. 31, т. 4 ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Съгласно приетите от Комисията и представени по делото Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала", в частта им по т. 40 от Глава Втора, Раздел Трети, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. От заключението на СКТИЕ се установява, че заявената и утвърдената норма на възвръщаемост са равни – 7. 4 %, въпреки че КЕВР е извършила намаление в заявените стойности, както на НВск (от 7. 4% на 7 %), така и на НВпк (от 4. 09 % на 3. 57 %), тъй като среднопретеглената норма на възвръщаемост в справка № 3 е въведена като число, а не като формула. В тази връзка, съдът правилно е приел, че прилагането на статистически данни от КЕВР за лихвени нива за последната година не отчита, че договорите за заемни средства са сключени в предходни регулаторни периоди. Направил е обоснован извод, че пределната пазарна цена на заемния капитал трябва да се утвърждава към момента на договаряне на съответния привлечен финансов ресурс, тъй като дружествата нямат задължение, а не във всички случаи имат и възможност за периодичнo предоговаряне или рефинансиране на сключените договори за кредит предвид договорни ограничения и неустойки, а също и различната им кредитоспособност. За да достигне до този извод първоинстационният съд правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото факти, като е приел незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвръщаемост. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2018 г. В случая видно от оспорения административен акт, КЕВР е коригирала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал от 4. 09 % на 3, 57 %, спрямо пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12. 2018 г. по данни от БНБ. При определяне на норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3. 57%, КЕВР е приложила т. 41 от Указания – НВ, 2018, като е взела предвид официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия за периода към края на предходната 2018 г. Както е посочено и в СКТИЕ приемането на подход да се приложи пределно ниво на НВпк за всички дружества към края на последната календарна година, не отчита дали и доколко е възможно предоговаряне на условията по привлечените заеми по индивидуалните им договори, когато не са сключени със свързани лица. Одобрената от КЕВР НВпк може да се приеме за икономически обоснована за кредите, получени през периода, за който се отнася, а именно към м. 12. 2018 г., но не се отчитат влияния като такси за разглеждане и управление на кредита и други, каквито съществуват при повечето банкови заеми. По отношение на цената на привлечени средства през предходни периоди, приетата от КЕВР пределна норма на възвръщаемост на привлечения капитал към м. 12. 2018 г., не може да се приеме за икономически обоснована, тъй като аргументът на КЕВР, дружествата непрекъснато да рефинансират кредите си, може да доведе до непредвидени разходи както по предоговарянето, така и неустойки по прекратяването на действащи договори, които биха могли да превишават ефекта от договарянето на по –нисък лихвен процент. Непризнаването от КЕВР на договорената цена на привлечения капитал води до невъзстановяване на присъщо необходимите разходи за лихви в пълен размер от относимата за тях норма на възвръщаемост на привлечения капитал, която разлика се покрива за сметка на общата възвръщаемост. Този подход има за резултат влошаване на финансовото състояние на дружеството, тъй като освен липса на доходност върху вложените средства в активи, може да си стигне до формиране на загуби при изчерпване на включената в цените възвръщаемост за покриване на непризнати разходи. Въз основа на това, включването в цените на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер по силата на действащите договори за кредит, би довело до намаляване на неговата възвръщаемост, като получената разлика се покрива за сметка на дружеството. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост, с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ – цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5, като утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност, се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международна практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за амортизации. При изпълнение на правомощията си по ценово регулиране КЕВР е задължена да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Обосновано съдът от първата инстанция е приел, че разходите за амортизации следва да се извършват на база отчетната стойност на относимите активи към преноса, съответно производството, като срокът за амортизиране да се определя по групи активи, съобразно полезния им живот по групи, така както е прието като подход и в данъчното законодателство. Според изслушаната по делото СКТИЕ, общият подход по приемане на осреднен полезен живот за всички активи в преноса от 35 години, не е икономически обосновано, тъй като активите са различни като видове, с различен полезен живот, придобити на различни стойности от различните дружества, и подходът на осредняване води до предимство за някои дружества и ощетяване на други, което се споделя от настоящата инстанция. Административния съд правилно е отбелязал, че правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия, но от административната преписка е установил, че КЕВР не е извършила анализ за корекцията по намаляване на разходите за амортизации, сравнено със заявените, като само е посочила, че същите се коригират от 163 хил. лв. на 107 хил. лв. В тази връзка, административният орган без да изследва фактите и обстоятелствата от значение за отнасянето на разходите ги е намалил, под заявената от дружеството стойност, която е на нивото от 2018 г. без да има данни за извеждане на активи, поради което е заключил, че липсата на анализ и обосновка от страна на административния орган обосновава извод за незаконосъобразност на акта и в тази му част. Липсата на анализ и обосновка от страна на административния орган, при тази промяна обосновава извод за незаконосъобразност на акта, поради противоречие с материалния закон и целта на закона.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт. Съдът правилно е установил, че КЕВР е намалила разхода без подробен анализ на заявените за необходими от дружеството такива, съобразно характеристиката на използваните от него съоръжения и необходимостта от такива в конкретния период за всяко от тях. Видно от доказателствата по делото е, че дружеството е представило към заявлението за утвърждаване на цени и ремонтна програма за регулаторния период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., като са описани видовете дейности. Въпреки представената ремонтна програма, Комисията извършва корекция по намаляване на заявените разходи за ремонти до отчетените за 2018 г. Видно от изслушаната и приета по делото комплексна технико – икономическа експертиза се установява, че в прогнозната ремонтна програма са включени технически обслужвания и ремонтни дейности на съоръжения на централата. Ремонтни дейности, свързани с изпълнение на оптимално необходимите задачи, както и за изпълнение на забелязаните аварийно опасни участъци, така и превантивно поддържане на нивото на степента на техниката в дружеството и осигуряване на непрекъснато топлоподаване към клиентите на топлинна енергия. Правилно и обосновано, съдът от първата инстанция се е съобразил с установеното в СКТИЕ, като е приел, че непризнаването на разходите за ремонти в заявения размер ще доведе до непълно възстановяване на разходите за ремонти, в случай че бъдат извършени, или ще доведе до неизвършване на всички планирани ремонтни дейности. Непълното възстановяване на разходи се отразява в намаление на утвърдената възвръщаемост, тъй като частта от разходи, които енергийното предприятие следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, но не са признати от КЕВР и включени в утвърдените цени, се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала. Правилно съдът е направил извод, че непризнаването на присъщо необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвръщаемост, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т. ч. и разходите за ремонти. В тази връзка разходите за ремонти са явяват технически необходими и обосновани с цел гарантиране на нормалната експлоатация на енергийните съоръжения, поради което АССГ правилно е приел възражението на дружеството за основателно и доказано и в тази му част.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за консумативи (химикали, реагенти). Видно от доказателствата по делото е, че разходите за консумативи са коригирани от КЕВР до отчетените за базисната година 2018 г., увеличени с 6, 68 %, като са регулаторния период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. разходите са намалени от 670 хил. лв. на 550 хил. лв. Видно от подаденото възражение от дружеството, същото е уведомило за постъпило уведомление от доставчиците на хидратна вар, че в резултат от задължението им да заплащат разходи за емисии, цената на доставяната вар ще се увеличи със 17 лв. /t. В тази връзка е обоснован изводът на първостепенния съд, след корекцията до 550 хил. лв. дружеството няма да може да се закупи необходимите количества хидратна вар за неутрализацията на серния диоксид и спазване на нормите на допустими емисии, в резултат на което ще бъдат наложени финансови санкции от контролния орган. С оглед на доказателствата по делото се установява, че информацията за увеличението на цената на хидратната вар не е обсъдена от КЕВР, нито е преценено отражението на въпросното увеличение в разходите за дейността на дружеството. Обоснован и правилен и изводът на първостепенния съд, че разходите за закупуване на консумативи (химикали, реагенти) за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на Топлофикация Перник АД са присъщи и необходими, поради което и цените следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им. Настоящата инстанция споделя напълно изводът, че в случая липсва анализ на отражението на увеличаването на разходите за закупуване на химикали и реагенти в дейността на Топлофикация Перник АД и върху цените, поради което съдът основателно е уважил жалбата на дружеството и в тази част.

Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходи за достъп до електропреносната мрежа. Обоснован и правилен е изводът на съдът, че разходите за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на Топлофикация Перник АД за достъп до електропреносната мрежа са присъщи и необходими. Правилно е приел, че това са присъщи разходи, които всеки енергиен производител извършва и които произтичат от законовото задължение на всички енергийни производители по чл. 104, ал. 2 от ЗЕ. Невъзстановяването им противоречи на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за достъп до електропреносната мрежа. В СКТИЕ ясно е отбелязано, че присъщи и необходими се явяват разходите, които произтичат пряко от нуждите за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическата и топлинна енергия. Лицензионната дейност на дружеството е "производство на електрическа и топлинна енергия" въз основа на лицензии, издадени от КЕВР. Производителите плащат на електропреносния оператор цени за достъп до и пренос през електропреносната мрежа, съответно осъществяват разходи за достъп до и пренос през електропреностната мрежа. Видно от пар. 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Правилата за управление на електроенергийната система ползването се извършва чрез вкарване на мощност/електроенергия от уредбите на производителите в определени възли на преносната мрежа и изкарване на еднаква мощност/електроенергия от същите или други възли чрез уредбите на клиентите при обезпечени системни показатели – чистота, напрежение, сигурност. В тази връзка, настоящия касационен състав счита, че ако дадено дружество не плати цената за достъп, то той няма да има такъв до електропреносната мрежа и обективно ще бъде в невъзможност да извършва дейността си по лицензията. Въз основа на изложеното, съдът от първата инстанция правилно е приел, че изключването на разходите за достъп до електропреносната мрежа от състава на признатите разходи противоречи на законовия принцип, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на становищата на двете страни и на доказателствата по делото, е обосновал законосъобразни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя напълно.

За пълнота на изложението настоящата инстанция следва да отбележи, че с Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла по множество преписки, образувани по заявления за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, като процесната обжалвана част от това решение касае само т. 12, а именно - утвърждаване на цени за периода от 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г. на "Топлофикация Перник" АД. Съдът счита и намира за необходимо да отбележи, че КЕВР е следвало да се произнесе по заявлението на всяко едно дружество поотделно и да изложи конкретни мотиви и обосновка в отделни индивидуални административни актове, а не да се позовава на общия подход, възприет в решението и приложим за всички останали заявители, и да постановява решение в едно общо производство с общи, а не с индивидуални мотиви.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение