Решение № 11937 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2011 г.

Решение № 11937 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Анастасов от гр. Омуртаг, чрез процесуалния представител адв. Ангел Ангелов, против решение № 550 от 09.02.2011 г., постановено по административно дело № 4106 от 2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение (ЕР) № 0445 от заседание № 063 от 04.05.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нервни болести. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия - гр. София, в писмени бележки от упълномощения юрисконсулт Цветанка Иванова, оспорва касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд-шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Георги Иванов Анастасов от гр. Омуртаг експертно решение № 0445 от заседание № 063 от 04.05.2010 г. на НЕЛК по нервни болести. С последното е потвърдено частично ЕР на ТЕЛК № 0742 от заседание № 051 от 22.03.10 г. на ТЕЛК - общи заболявания, с което е бил отменен болничен лист № 4796745 от 18.01.2010 г. по съображения, че е издаден в нарушение чл. 29, ал. 1 ПУОРОМЕРРКМЕ (2005 г.) При оспорване на цитирания болничния лист по административния ред от директора на ТП на НОИ - Търговище, НЕЛК е квалифицирала липсата на анамнеза, статус и описано състояние на временна неработоспособност като нарушение на разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 (а, б, г) и чл. 26, ал. 1 и ал. 4 ПУОРОМЕРРКМЕ. При последвалото съдебното обжалване съдът е заключил, че наличието на съществени административнопроизводствени нарушения при издаването на процесния болничен лист е обуславяло отмяната му като незаконосъобразен. Посочил е, че като е извела тези изводи, НЕЛК е постановила законосъобразен акт и е отхвърлил жалбата срещу обжалваното ЕР на НЕЛК. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел за установено, че на жалбоподателя е издаден болничен лист № 4796745 от Лекарска консултативна комисия (ЛКК) на МБАЛ-Омуртаг-ЕАД, ОБЛК, с дата 18.01.2010 г. По жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище пред ТЕЛК болничният лист е отменен с ЕР № 0742 от заседание № 051 от 22.03.2010 г. на ТЕЛК - общи заболявания - гр. Търговище, като е прието, че същият е издаден в нарушение чл. 29, ал. 1 ПУОРОМЕРРКМЕ (2005 г.). Решението на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК, която се е произнесла с ЕР № 0445 от заседание № 063 от 04.05.2010 г., предмет на оспорването пред съда, с което НЕЛК - нервни болести е потвърдила отмяната на болничния лист от ТЕЛК. Също така е прието за установено, че въпросният болничен лист е продължение от ОБЛК-НО за 30 календарни дни, считано от 18.01.2010 г. с диагноза "Увреждания на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначен стълб с радикулопатия", в който лицето е провело стационарно лечение за същото заболяване. Съдът е приел за законосъобразно посоченото от НЕЛК в атакуваното експертно решение, че същото се взима по документи на основание чл. 43, ал. 3 от отменения ПУОРОМЕРРКМЕ (правилника) - действал към момента на издаване на обжалваното ЕР. Счел е, че в болничния лист липсвали императивно установени реквизити, които задължително се вписват в ЛАК на лицето при издаването на БЛ от ЛКК. Посочил е, че без вписани анамнеза, статус и състояние на временна неработоспособност, правилността на решението на ЛКК не може да бъде установена. За това и тяхната липса е достатъчно основание за отмяната на издадения БЛ. Поради тези съображения съдът е направил извода, че с оспореното ЕР на НЕЛК правилно е потвърдено ЕР на ТЕЛК и издаденият болничен лист законосъобразно е бил отменен, като издаден от ЛКК в нарушение на визираните в нормативната уредба императивни изисквания - чл. 22 и 26 от правилника (отм.). Решението на Административния съд - София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. В мотивите на решението правилно са установени и отразени релевантните по спора факти, свързани с издаването на болничния лист, оспорването му пред ТЕЛК и издаването на процесното ЕР на НЕЛК № 0445 от заседание № 063 от 04.05.2010 г. на НЕЛК по нервни болести, с което последното е потвърдено и болничният лист е отменен. При експертизата на временната неработоспособност НЕЛК действа като административен орган, осъществяващ последващ контрол за законосъобразност и преценката на всеки болничен лист се извършва към момента на издаването му въз основа на писмените доказателства - лична амбулаторна карта (ЛАК), амбулаторни листове и изследвания. От доказателствата по делото безспорно е установено, че в ЛАК на касационния жалбоподател, на деня, в който започва болничния отпуск - 18.01.2010 г., няма описани клиничен преглед на лекуващ лекар и ЛКК, не е описано състояние на временна неработоспособност, няма вписани анамнеза, статус и личен печат на лекарите. Както правилно е отбелязал административният съд допуснатите пропуски при оформянето на документите от медицинската документация (амбулаторен лист, лична амбулаторна карта (ЛАК) сочат нарушения в работата на лекуващия лекар и ЛКК, и са достатъчно основание за отмяна на болничния лист. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК поради твърдяно от касатора провеждане на процедурата по отменен нормативен акт. Доводът е правен и пред първоинстанционния съд, като е обсъден и правилно отхвърлен като неоснователен. Цитираното ПМС № 83 от 26.04.2010 г. за приемане на Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), с което е отменен правилника от 2005 г., е обнародван в "Държавен вестник", бр. 34 от 04.05.2010 г. и влязъл в сила 3 дни след обнародването му, тоест на 08.05.2010 г. (по арг. чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ). Предвид това се налага извода, че към датата на освидетелстването на Георги Анастасов от НЕЛК - 04.05.2010 г. е действал подзаконовият нормативен акт от 2005 г. Оплакванията на касатора за нарушения на чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (отм.) също са неоснователни. Административният съд обосновано е приел, че с процесното експертно решение НЕЛК е обсъждала болничен лист (№ 4796724 от 18.01.2010 г.) за минало време, издаден за периода 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г. и че към момента на освидетелстването - 04.05.2010 г. - лицето се е било върнало на работа, поради което е липсвала необходимост НЕЛК да се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) и по работоспособността му към момента на освидетелстването. В този смисъл Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния съдебен състав, че приложеното правно основание за извършване на частичното освидетелстване е в съответствие с релевантните по случая и правилно установени от органа факти. В чл. 26, ал. 4 от ПУОРОМЕРРКМЕ (отм.), действащ към датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК, е посочено, че при издаване на болничен лист ЛКК вписва в ЛАК на болния всички реквизити по чл. 22, ал. 1, т. 2 и 3 от същия правилник, правят точна преценка на здравословното състояние на болния и неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и на условията на труд на болния и вписват в личната му амбулаторна карта (ЛАК), издадена по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, при всеки преглед данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата; епикризите от болничното лечение, а талоните с консултативните мнения на специалистите се прилагат в ЛАК. Сред императивно изброените реквизити, които ЛКК вписва в ЛАК на болния са и номерът и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност, подписва се под посочените данни и поставя личния си печат. В така цитираните правни норми изрично е предвидено какво трябва да съдържа експертизата на работоспособността и начинът, по който се издава болничния лист. Нарушаването им е предпоставка за неговата отмяна. Наличието на визираните пороци в отменения болничен лист е надлежно констатирано от НЕЛК и като съществени са основания за неговата отмяна. В разглеждания случай, както се е мотивирал и административният съд, част от посочените в цитираната разпоредба реквизити липсват. По тази причина законосъобразно НЕЛК е приела, че при издаване на болничния лист са нарушени изисквания на закона и го е отменила, а съдът, като е отхвърлил жалбата на касатора, е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и предвид задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3 от 2010 г. на ОСК на Върховният административен съд, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,