Решение № 1439 от 9.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД /ЕР Север, дружеството, оператора/, чрез адв. Н. Банков, против решение 4820/14.07.2022 г., постановено по адм. дело 8032/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-505/08.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Изтъква и излага подробни съображения, че присъединяването на заявения обект ще е възможно след извършване на реконструкции и изграждане на съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма през 2024 г., както и че при постановяването на оспореното решение КЕВР не е събрала всички относими доказателства, а наличните такива не е обсъдила в цялост. Посочва се, че ЕР Север не е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, а напротив, има право да откаже присъединяване, във връзка с опасения за влошаване качеството на доставяната електрическа енергия. Също така твърди, че дружеството реално не е отказало присъединяването на конкретната ФЕЦ, а е отказало това присъединяване да стане в искания от лицето срок поради нуждата от извършване на реконструкция. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Хиков, с писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна С. Стоименов, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД против Решение Ж-505/08.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 ЗЕ, на "Електроразпределение Север" АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да изготви и да предостави становище за условията и начина за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа, с местоположение с. Райнино, общ. Исперих, ул. Александър Стамболийски 31 съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, или да проведе процедура по отказ за присъединяване, спазвайки изискванията на чл. 90 от Наредба 6; 2. В 7-дневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 да информира КЕВР. Също така касационният жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. От фактическа страна по делото е установено, че на 08.04.2021г. до ЕР Север е подадено искане за проучване условията за присъединяване на посочения по-горе обект, като изрично е посочено, че ще се използват преференциите по чл. 31 и чл.32 ЗЕВИ, произведената енергия няма да се ползва за собствено потребление и срокът за изграждане на обекта е 30.06.2021г. Със Становище ПВИ-738/23.04.2021 г. относно срока и условията за присъединяване ЕР Север е уведомило С. Стоименов, че присъединяване на енергийния обект на производителя ще се осъществи след реконструкция на клон А на въздушна мрежа ниско напрежение (ВМПП), като съществуващите неизолирани проводници бъдат заменени е нов усукан изолиран проводник (УИП), заедно с необходимата арматура и стълбова линия в участъка от трафопост "Т-2 Р." до стоманобетонен стълб ниско напрежение 12 до имота. В тази връзка е посочено, че присъединяването на заявения обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа ще е технически възможно след изграждане на посочените по-горе съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма на Електроразпределение Север" АД за 2024 г. Дружеството е дало и подробно становище относно техническите обстоятелства около имота и присъединяването му. Становището е обжалвано пред КЕВР по отношение на посочения в него срок за присъединяване 2024г., по съображения, че действащото законодателство не предвижда разпределителното предприятие да определя по свое усмотрение срок за присъединяване съобразно собствената си инвестиционна програма. В мотивите на оспореното решение на КЕВР е прието, че ЕР Север е процедирало извън предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и с нужните мотиви, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви, относими към отказ за присъединяване, но в крайна сметка е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от Наредбата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в определен от закона срок. Съдът е изложил съображения, че след като становището на Електроразпределение Север АД е валидно до 6 месеца след издаването му, а именно до 23.10.2021 г., то няма как да важи до реализирането на инвестиционните намерения на дружеството през 2024г. . Въз основа на това е приел, че по своята същност становището представлява отказ за присъединяване на електрическата централа, и по-конкретно отказ от изпълнение на лицензионни и законови задължения на оператора на електроразпределителната мрежа, а не становище за присъединяване. Решението е правилно като краен резултат. Постановено е при изяснена фактическа обстановка. Предвид оспореното решение на КЕВР, спорът между страните се очертава не като фактически, а като правен, а именно какви най-общо са предвидените в нормативната уредба правомощия на оператора при подадено искане за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия по чл. 24, т.1 ЗЕВИ. Като се има предвид този спор, фактите във връзка с него са надлежно изяснени както от КЕВР, така и от съда. Въз основа на тях правилно е приложен материалният закон. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Действително, част от изложените от съда правни мотиви не са относими към оспореното решение на КЕВР, тъй като в него не е прието и съответно не е обсъждано, че е налице отказ за присъединяване. С решението си КЕВР е задължило ЕР Север да процедира в рамките на предоставените му от закона възможности. Правилни са крайните изводи на съда, както и на КЕВР, за това, че издаденото от ЕР Север становище противоречи на действащата нормативна уредба. В случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи - да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето.Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 15 дни от датата на постъпване на искането. В конкретния случай ЕР Север е нарушило посочените разпоредби, тъй като нито е постановило изричен мотивиран отказ за присъединяване, нито е предложило нов срок за договаряне, нито е издало писмено становище за присъединяване в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация. Решението на комисията, с което операторът е задължен да избере една от двете предвидени, съответно в чл.90 и в чл. 91 от Наредбата възможности, в рамките на които може да действа законосъобразно, правилно е преценено от съда като съответстващо на закона. Дали ЕР Север може или не може да отказва присъединяване на обект по чл.24 ЗЕВИ е извън предмета на спора в конкретния случай. Ето защо и мотивите на съда по този въпрос, и подробно изложените в касационната жалба доводи в тази връзка са неотносими към спора. Независимо от това, съдът е изложил и съобразени с нормативната уредба мотиви по основния правен спор, очертан по-горе. По тези съображения обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника КЕВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, трето отделение