Решение № 88 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 407/2010 г.

Решение № 88 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 407/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, постановено под № 506 на 15.01.2010 г. по в. гр. дело № 836/2009 г., с което е отменено решение № 3858/10.07.2009 г. по гр. дело № 1828/2008 г. на Районен съд-Благоевград в частта, с която е допуснато да се извърши делба между страните на самостоятелен обект в сграда 04279.624.1.2.8 по кадастралната карта на Б., [жк][жилищен адрес] попадащ в сграда 04279.624.1.2 и е постановено друго за отхвърляне предявения от К. К. К. против К. Б. Б. иск за делба на основание покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда 04279.624.1.2.8 по кадастралната карта на Б., [жк][жилищен адрес] попадащ в сграда 04279.624.1.2, поземлен имот 04279.624.1, предназначение жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 04279.624.1.2.9 и 04279.624.1.2.7, под обекта: 04279.624.1.2.5, над обекта: 04279.624.1.2.11, площ по документ: 63.51 кв. м. заедно с мазе № 8 - 3.26 кв. м. и 5.172% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в поземления имот при равни квоти по 1/2 ид. ч., като неоснователен, с обезсилване решението в частта досежно произнасянето по предявения инцидентен установителен иск, с който е признато спрямо К. К. К., че К. Б. Б. не е собственик по наследство на 6 458/12 945 ид. ч. на процесния апартамент, респ. е отхвърлен иск за останалите 6487/12945 ид. ч., както и по иска на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК относно нотариален акт № 183/2006 г. и прекратяване производството в тази част. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. К. К., представляван от адвокатите Р. И. и Ю. А. от Б. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 5 от 31.10.1972 г. относно съвместния принос на съпрузите за придобиване на процесния имот. Допълнително съображения се излагат в писмена защита. Ответникът по касация К. Б. Б. чрез адвокат А. М. от САК взема становище за неоснователност. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че според разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на процесния имот, отстъпен като обезщетение се придобива по силата на самата заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.) - № 54 от 24.04.1992 г., поради което не е съсобствен на основание покупко-продажба по време на брака на страните. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 1004 от 09.11.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК понеже решаващият съд се е произнесъл за съвместния принос на двамата съпрузи в противоречие с ППВС № 5/1972 г. Според представената заповед № 54 от 24.04.1992 г. на кмета на Община-Б. въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ на основание чл. 100 ЗТСУ и протокола на комисията по чл. 265 ППЗТСУ от 24.03.1992 г. на наследници на А. Б. Б. е определено като обезщетение процесното жилище, предоставено на ответника по спора К. Б. Б., на стойност 12 945 лева, което е станало през време на брака му с ищцата К. К. Д., сключен на 1.11.1987 г. и прекратен с влязло в сила решение на 28.02.2006 г. Съгласно заповед № 93 от 18.02.1986 г. на основание чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ за отчужден имот пл. № 787 на [улица], Б., на праводателя А. Б. Б., починал на 21.02.1992 г., е определена сумата 6 486,95 лева за неговата идеална част от посочения имот, при което липсват данни тази сума да е включена в цената на апартамента (12 945 лева), а има изрично отбелязване в заповедта по чл. 100 ЗТСУ, че ответникът не е освободен (нито изцяло, нито отчасти) от заплащането й. Кредитирайки показанията на разпитаните свидетели на страните с оглед и на тяхната заинтересованост настоящата инстанция приема, че липсват категорични данни имотът да е придобит по наследство от ответника, т. е. със средства, получени от покойния му брат, а с оглед ангажираните писмени доказателства е установено, че имотът е изплатен по време на брака на страните със средства на бившите съпрузи, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна в частта за отхвърляне искането за делба на процесния имот. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон - отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. При посочените факти въззивният съд е стигнал до неправилен извод, че не е налице съсобственост при равни права в придобиването на делбения апартамент, който безспорно е получен като обезщетение тъй като заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), с която се определя имота, е издадена по време на брака на страните и е произвела вещно действие. В останалата обжалвана част по краен извод въззивното решение е правилно тъй като инцидентния установителен иск така както е предявен е за факт с правно значение, а не за правоотношение, поради което е недопустим. Понеже се касае за делбено производство в първата фаза по допускане не се дължи произнасяне за направените разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение