Решение № 2523 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2019 г.

Решение № 2523 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК - ЮИР) с правоприемник Началника на РДНСК – гр. Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Алексиева, срещу решение № 489 от 15.03.2019 г. по адм. д. № 2221/2017 г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 1103 от 5.06.2018 г. по адм. д. № 2221/2017 г. на АС – гр. Бургас в частта за разноските, с което РДНСК – ЮИР е осъден да заплати на "Аполония ризорт" ООД разноски по делото в размер на 11 811, 48 лв. В жалбата се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона. Твърди, че присъдените разноски са прекомерни, за което е направил и съответно възражение. Посочва, че присъдените разноски не съответстват на фактическата и правна сложност на спора, както и че не са изложени мотиви, които да обосноват висока правна или фактическа сложност. Посочва и несъответствие на високия размер на претендирано възнаграждение с положените от защитата усилия при упражняване на процесуалните права, тъй като е била налице богата съдебна практика по сходни дела. Твърди и неспазване на принципа за социална справедливост и достъп до правосъдие. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се определя по – нисък размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът по частната жалба "Аполония Ризорт" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците "Долен" ЕООД и Главния архитект на община Созопол не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователно на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от страна, адресат на решението, за която е неблагоприятно и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК. С него е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 1103 от 5.06.2018 г. по адм. д. № 2221/2017 г. на АС – гр. Бургас в частта за разноските, с което жалбоподателят в това производство е осъден да заплати на "Аполония Ризорт" ООД разноски по делото в размер на 11 811, 48 лв., включващи два броя фактури за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 561, 48 лв. с включен ДДС, държавна такса в размер на 50 лв. и депозити за експертиза 1200 лв. Посочено е, че по делото е доказано действително да са извършени сторените разноски, като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно по размер предвид правната сложност на спора. Посочил е, че макар и спорът да няма конкретно установен материален интерес, касае приложението на няколко закона – ЗУТ, ЗУЧК, относимо европейско право – Директива № 92/43/ЕИО, създаваща европейска мрежа "Натура 2000", както и че производството е протекло в 6 заседания. Поради и това е приел, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта на присъдените разноски. Решението е неправилно. Неправилно съдът е отказал да измени решението в частта му за разноските, като уважи възражението за прекомерност на разноските за адвокат, присъдени в полза на "Аполония Ризорт" ООД - в размер на 10 561, 48 лв. Процесуалния представител на ответника в първата инстанция началника на РДНСК – ЮИР в последното проведено по делото заседание от 16.05.2018 г. е направил възражение за прекомерност на заявената сума за адвокатско възнаграждение и е поискал да бъде намалена. Не е направил възражение за разноски заплатени за депозит за СТЕ. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят пред първата инстанция се е представлявал от адвокат и са представени два броя фактури за заплатено възнаграждение № 485 от 19.07.2017 г. на стойност 4400, 62 лв. и 880, 12 лв. ДДС – частично плащане и № 519 от 9.10.2017 г. на същата стойност 4400, 62 и 880, 12 ДДС – окончателно плащане или на обща стойност 10 561, 48 лв. с ДДС. Делото касае оспорване на заповед № ДК – 10 – ЮИР – 41 от 23.06.2017 г. на Началника на РДНСК – ЮИР, с която е прогласено за нищожно разрешение за строеж № 65 от 22.05.2012 г. за строеж "басейн с външен бар към курортни сгради и апартаменти за сезонно ползване". Делото разкрива определена правна сложност, но не и толкова голяма, която да обоснове заплащането на адвокатско възнаграждение в размер от повече от 10 пъти по – висок от минимално предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела по ЗУТ, от която категория е делото. Действително спорът е включвал обсъждането на законова уредба по различни закони – ЗУТ, ЗУЧК, ЗООС, ЗБР, както и европейско право, но това не е основание за да се приеме, че правният спор е от толкова изключителна сложност, която обосновава посоченото адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като спорът е по преценка на предпоставките за наличие на нищожност на разрешението за строеж, като основанията за такава преценка са много по – ограничени отколкото при преценката за законосъобразност на оспорен акт. Основателно е и възражението на касатора в това производство, че спорът не разкрива толкова висока правна сложност и поради наличието на богата съдебна практика по въпроса за това кой акт е нищожен. Поради изложеното настоящия състав намира, че е било основателно възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя в първата инстанция и АС – гр. Бургас е следвало да измени решението си в тази част. Оспореното решение е неправилно във връзка с изложеното и следва да бъде отменено, както вместо него се постанови друго, с което решението бъде изменено, а разноските присъдени по адм. д. № 2221/2017 г. на АС – гр. Бургас следва да бъдат редуцирани с оглед направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК до 2200 лв. (В този смисъл е и постановено решение № 781 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 2698/2017 г., потвърдено с решение № 14017 от 15.11.2018 г. на ВАС по сходен спор между същите страни). В тази връзка следва да бъде отменено оспореното решение, с което е отхвърлено искането за изменение на решение № решение № 1103 от 5.06.2018 г. по адм. дело № 2221/2017 г. на Административен съд – гр. Бургас, в частта му на присъдените в полза на "Аполония Ризорт" ООД разноски по делото общ размер на 11 811, 48 лв., от които 10 561,48 лв. за адвокатско възнаграждение, 1200 лв. депозит за експертизи по делото и 50 лв. държавна такса. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което се изменя решение № 1103 от 5.06.2018 г. по адм. дело № 2221/2017 г. на Административен съд – гр. Бургас, в частта му на присъдените в полза на "Аполония Ризорт" ООД разноски по делото, като на дружеството бъдат присъдени разноски в общ размер на 3450 лв., от които 2200 лв. за адвокатско възнаграждение, 1200 лв. за депозит за експертизи и 50 лв. за заплатената държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение