Решение № 15382 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2013 г.

Решение № 15382 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Колев от гр. София срещу решение № 2618 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 7812/2011 г. на Административен съд - София град. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с некредитиране на двете съдебно-технически експертизи, което е довело до немотивираност и неправилна преценка за обема на разпоредения за премахване обект. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповедта, претендират се разноски. Ответникът - зам.-началник на ДНСК, гр. София, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и срещу решение, подлежащо на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ - строежът е квалифициран V категория, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Николай Колев срещу заповед № РД-14-74/15.07.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "масивен гараж", изпълнен в ПИ 1356, к. л. № Г-23-12-Б, м. "Ренов дол", район "Панчарево" - Столична община. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, с надлежно делегирани правомощия и при спазена административна процедура. Приетите по делото, без оспорване от страните заключения на вещи лица архитект и инженер-конструктор не са кретидирани, като съдът е приел, че си противоречат и сам е извел изводите за вида на процесния гараж, като е приел, че той е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа. Законосъобразността на заповедта е обоснована с наличие на основанието по чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като възраженията за изграждане на гаража в съответствие с издадените през 2009 г. Разрешение за монтаж № 20/24.11.2009 г. на сглобяем гараж със ЗП 32 кв. м и виза са възприети като неоснователни, поради монолитност на гаража. Решението е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение, довело до несъответност на решаващия правен извод с изяснената фактическа обстановка за вида на процесния гараж и параметрите на разпореденото премахване. По делото са назначени последователно две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещи лица с различна специалност - архитект и инженер, за установяване конструкцията на гаража, съответствието му с Разрешение за монтаж № 20/24.11.2009 г. и с описанието й като предмет на премахване в оспорената заповед. Видно от заключенията на експертите, в констатациите им няма противоречия, както неправилно е приел съдът. Следователно е допуснато нарушение на чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като заключенията на вещите лица не са обсъдено заедно с другите доказателства по делото, а също в частта на припокриващите се констатации в тях. И двамата експерти установяват съответствие на част от процесния гараж с параметрите и местонахождението на разрешения такъв за монтаж по влязлото в сила Разрешение за монтаж № 20/24.11.2009 г. на сглобяем гараж със ЗП 32 кв. м, заверен проект и виза. Първото заключение, изготвено от архитект, е визирало детайлно параметрите на разрешения гараж, съпоставяйки разрешеното по приложения инвестиционен проект - част "архитектурна, конструктивна" и трасировъчен план, заверени надлежно от район "Панчарево", СО. Констатирано е, че има увеличение на ЗП, но обекта е изграден с едноскатен покрив, с метална носеща конструкция /система от метални рамки, колони, ригели и греди/, с ограждащи панели и поставена ролетна врата и прозорец, в унисон с предвиденото по проекта. Вещото лице сочи и възможност за демонтаж на ограждащите стенни термопанели, като е извършена и демонстрация за това при огледа на място. Тези изводи за вида на конструкцията на процесния гараж се потвърждават и от втората експертиза, изготвена от вещо лице инженер-конструктор, което допълва, че гаражът е от метална конструкция, с монтирани към нея термопанели и покривна конструкция, върху бетонова настилка и цялата конструкция подлежи на демонтаж и преместване, т. е. изграденото като вид съответства на проектите и Разрешение за монтаж № 20/24.11.2009 г. на сглобяем гараж. Монтажът е извършен с планки и към оградните панели и към площадката и може да бъде разглобен на отделни елементи /колони, противоветрови връзки, покривна конструкция, термопанели/, а фундаментът /стоманобетонен пояс/ подлежи на премахване и възстановяване на земната маса. Горните установявания сочат на неясен предмет на процесната заповед, с която е разпореден за премахване незаконен строеж, съставляващ "масивен гараж", извършен без разрешение за строеж, което е основание за незаконосъобразност на заповедта. В Констативния акт /№ 1356-2/Г-23-12-5 от 3.12.2010 г. и заповедта наличният гараж в ПИ 1356 е разпореден изцяло за премахване, без фактически установявания по гореизложените обстоятелства, което съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК . При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. Предвид изложеното и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна, с оглед изхода на делото, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ДНСК дължи разноски в размер на 415 лв., съставляващи депозити за съдебно-технически експертизи /2 по 200 лв./ и държавни такси в размер на общо 15 лв. Договореното по приложения Договор за правна помощ от 17.01.2012 г. адв. възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е заплатено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,