Решение № 18 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2362/2011 г.

Решение № 18 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2362/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4192 от 13.12.2010 г., постановено по адм. д. № 7924/09 г. Административен съд - София град, второ отделение, 25-ти състав, е прекратил производството по жалбата на "Джордж V рекордс"/George V Records/ - Франция срещу решение № 18 - ОМ/27.03.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на Р България в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искане на жалбоподателя за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на РБългария към 01.01.1999 г. за всички стоки от класове 9 и `6 МКСУ и за услугите "образование, обучение, спортна и културна дейност" от клас 41 МКСУ. Със същото решение съдът е отменил по жалба на "Джордж V рекордс" /George V Records/ - Франция решение № 18 - ОМ/27.03.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на Р България в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искане на жалбоподателя за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на Р България към 01.01.1999 г. за услугите от клас 41 МКСУ "развлечения" и е изпратил административната преписка на председателя на Патентно ведомство на Р България за ново произнасяне по искането на жалбоподателя вх. № 8148/94 - е - 6 от 02.05.2006 г. в частта за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на Р България за услугите от клас 41 МКСУ "развлечения" съобразно мотивите на решението.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Димитър Атанасов Батаклиев в качеството му на пълномощник на председателя на Патентно ведомство на Република България. В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди решението на председателя на Патентно ведомство.

Ответното по касационната жалба дружество "George V Records" чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

С една част от решението си Административен съд - София град е прекратил производството по жалбата на "Джордж V рекордс" /George V Records/ - Франция срещу решение № 18 - ОМ/27.03.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на Р България в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искане на жалбоподателя за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на Р България към 01.01.1999 г. за всички стоки от класове 9 и `6 МКСУ и за услугите "образование, обучение, спортна и културна дейност" от клас 41 МКСУ. В тази част като необжалвано - чл. 296, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК - решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

С другата част от решението си Административен съд - София град е отменил по жалба на "Джордж V рекордс" /George V Records/ - Франция решение № 18 - ОМ/27.03.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на Р България в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искане на жалбоподателя за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на РБългария към 01.01.1999 г. за услугите от клас 41 МКСУ "развлечения" и е изпратил административната преписка на председателя на Патентно ведомство на Р България за ново произнасяне по искането на жалбоподателя вх. № 8148/94 - е - 6 от 02.05.206 г. в частта за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на Р България за услугите от клас 41 МКСУ "развлечения" съобразно мотивите на решението. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на обжалваното решение - подаването на заявка от френското дружество и представените към нея писмени доказателства; образуването на административно производство, както и назначаването на комисия по чл. 50б, ал. 2 от ЗМГО /понастоящем отменен/, становището на комисията, както и постановеното от председателя на Патентно ведомство решение, заключението на вещото лице по допуснатата и изслушаната в съдебното производство съдебно-маркова експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на изводите относно законосъобразността на обжалваното решение. Направени са констатации, че същото е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуално-правните норми на АПК и ЗМГО.

След това решаващият съд е пристъпил към излагане на мотивите относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. За да отговори на този въпрос същият е дал тълкуване на понятието "марка" по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО и на критериите, които определят една марка като общоизвестна на територията на Република България. На база на анализ на нормата на чл. 6bis от Парижката конвенция и по аргумент от противното от чл. 12, ал. 2, т. 3 от ЗМГО първоинстанционният съд е приел, че заявената от молителя дата, от която последният смята, че са налице условията за определяне на една марка като общоизвестна, не ангажира административния орган, нито е основание за постановяване на отказ по смисъла на чл. 50б от ЗМГО (отм.), когато са изпълнени критериите за определяне на марката като общоизвестна към друга дата, предхождаща датата на заявяване на идентична или сходна марка. Като допълнителен аргумент в тази насока е направено позоваване и на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредбата, която императивно посочва реквизитите на решението за определяне на една марка като общоизвестна на територията на Република България. От изложеното е направен извод, че в тежест на административния орган на база на събраните доказателства е да определи датата, от която марката е призната за общоизвестна. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-маркова експертиза, административният съд е приел, че същите обосновават общоизвестно на процесната марка "Buddha bar" - словна за част от услугите от клас 41 МКСУ - развлечения към релевантния период преди 30.04.2003 г. - датата на заявяване на марка "Buddha bar" комбинирана. По изложените мотиви е направен краен извод за несъответствие на обжалвания административен акт с материалния закон, което обосновава неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно в тази му част.

Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, но от изложеното в жалбата може да бъде прието, че се прави оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че в противоречие с диспозитивното начало, изразено в чл. 50б от ЗМГО административният съд е приел, че административният орган не е обвързан с датата, от която дадена марка е станала общоизвестна. Посочва се, че общоизвестността има временно измерение, поради което датата се явява релевантен момент за преценка на общоизвестността, че административното производство може да започне само по искане на притежателя на марката, а посочване на датата на общоизвестността е задължителен елемент от заявлението съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредбата, като противното би означавало административният орган служебно да променя предмета на производството, независимо от волята на заявителя. На база на това се прави оплакване, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че марката е общоизвестна към 30.04.2004 г., а не както е заявена към 01.01.1999 г. Поддържа се и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че съдът е допуснал и кредитирал съдебно-маркова експертиза, която не е изготвена от лице, което не е компетентно в областта на интелектуалната собственост.

Направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е и дадено от него тълкуване на материалния закон. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба за реда и начина на определяне в Патентно ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България поставя като изискване в заявлението посочване и на дата, от която молителят счита марката за общоизвестна или ползваща се известност на територията на

Република България. Даденото от страна на административния съд тълкуване, че тази норма не обвързва административния орган и той може да определи и друга дата, е логически обосновано и при правилно тълкуване на закона. В рамките на извършваната проверка по чл. 50б, ал. 2 от ЗМГО председателят на Патентно ведомство извършва проверка за наличието на критериите за общоизвестност на марката, като в тава число е длъжен да провери и установи началната дата на тази общоизвестност. Изложените в касационната жалба доводи биха били основателни, ако в хода на проверката административният орган установи, че марката е общоизвестна от дата, която предхожда датата на заявлението по чл. 50б, ал. 1 от закона, в която хипотеза той не може да излезе от рамките на поисканата защита. Щом обаче органът притежава правомощия да определи по-голямото /датата, която е посочена в заявлението/, то няма пречка след проверка на представените доказателства да бъде определено и по-малкото - установяване на дата на общоизвестност, която следва датата, посочена в заявлението. В този смисъл не може да бъде прието, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, определяйки дата на общоизвестност, която е различна и следва датата, посочена в заявлението от дружеството, притежател на марката.

Що се касае до оплакването за компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, послужила като основание за постановяване на обжалваното решение, то същото е неоснователно. От протокола от съдебното заседание от 03.05.2010 г. /л. 193 и сл. от делото/, когато е извършен разпит на вещото лице и е приета експертизата, е видно, че процесуалният представител на Патентно ведомство не е направил никакви възражения относно компетентността на вещото лице. От друга страна доколкото предмета на спора се отнася до общоизвестността на определена марка, то с оглед естеството на продукта /определен стил музика/ се предполага наличие на специални познания на експерта именно в тази област, а не единствено и само в сферата на интелектуалната собственост.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че решение № 18 - ОМ/27.03.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на РБългария в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането за определяне на марка "Buddha bar" с притежател "George V Records" като общоизвестна на територията на Р България към 01.01.1999 г. за услугите от клас 41 МКСУ "развлечения", е незаконосъобразно в тази си част и като такова следва да бъде отменено. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,