Решение № 11052 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2010 г.

Решение № 11052 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Сандански, срещу решение № 625 от 12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 752 от 2009 г. на Административния съд - Благоевград, с което е била отменена негова заповед № 610 от 31.08.2009 г. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - ПП "НДСВ" - Благоевград, прави искане за оставяне на касационната жалба без уважение. Подадена е частна жалба срещу определение от 15.12.2009 г., постановено по същото дело, с което е била оставено без разглеждане направеното от НДСВ искане за спиране на изпълнението на обжалваната заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба по съображения, изложени в устната пледоария по делото. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В резултат на проведеното съдебно производство Административният съд - Благоевград, е отменил оспорената заповед на кмета на община Сандански, с която при условията на чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено изземване на офис - частна общинска собственост, с площ 93 кв. м, находящ се в гр. Сандански, ул. "Свобода" № 3, от ПП "НДСВ". В мотивите на решението е прието, че между последната политическа партия и общината е възникнало наемно правоотношение по силата на договор № 224203НА от 2003 г., продължен с два анекса от 2006 г., сключен на основание чл. 14, ал. 4 ЗОС. Развити са съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган относно имот - частна общинска собственост, но тъй като не бил спазен редът за прекратяване на наемно правоотношение, възникнало по специалния режим за отдаване под наем на общински нежилищни имоти без търг или конкурс на общински ръководства на политически партии, била незаконосъобразна. Посочено е, че заповедта била издадена, без да е отпаднало правното основание за ползването на имота. В тази връзка е направен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал. 1 ЗОС, според който общински имот се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община, когато се владее или държи без основание, не се ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт е било наредено изземване на нежилищен имот - частна общинска собственост, по отношение на който е сключен наемен договор без търг или конкурс за нуждите на общинско ръководство на политическа партия - при условията на чл. 14, ал. 4 ЗОС. Поради това, както законосъобразно е приел административният съд, е следвало да бъде осъществена хипотезата по ал. 4 на чл. 15 ЗОС. По силата на този текст прекратяването на наемното правоотношение е следвало да бъде извършено със заповед на кмета на общината, а не по реда на ЗЗД (приложим съгласно чл. 15, ал. 3 ЗОС само в случаите на наемни правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 ЗОС, но не и по ал. 4). Обоснован е направеният в тази връзка извод, че след като кметът е трябвало да постанови нарочен административен акт за прекратяването на наемното правоотношение относно имота, изземване на който е разпоредено с оспорения акт, основанието за ползването на последния не е отпаднало и заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОбС е постановена, без да е налице една от предпоставките на посочения текст - общинският имот да се държи без правно основание. Следва да се отбележи, че без правно значение като противоречаща на закона е уговорката на страните по наемния договор, че същият може да бъде прекратен по реда на ЗЗД. Имотът е отдаден под наем при условията на чл. 14, ал. 4 ЗОС, поради което е приложимо изричното изискване по чл. 15, ал. 4 от същия закон - прекратяването на наемното правоотношение да бъде осъществено със заповед на кмета (сочеща основанието за прекратяване на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, не по-дълъг от един месец), която според ал. 5 подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК. Обжалваната заповед е постановена, без да е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на съществуващото относно имота наемно правоотношение, т. е. без да са осъществени всички визирани в чл. 65, ал. 1 ЗОбС предпоставки, както правилно е приел и административният съд. Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и последното, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Подадената частна жалба от ПП "НДСВ" е неоснователна. С посоченото по-горе определение е било оставено без разглеждане искането за спиране изпълнението на оспорената заповед - предмет на делото. Съображенията на съда за това са били, че обжалваната заповед е била изпълнена, за което е бил съставен констативен протокол от 31.08.2009 г., като е бил и запечатан въпросният офис. Така приетото е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗОС обжалването на заповедта за изземване не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Хипотезите на чл. 60, ал. 1 и чл. 166, ал. 2 от АПК се отнасят за случаите, при които административният орган при наличието на съответните материалноправни предпоставки допуска или е допуснал предварително изпълнение на издаден от него административен акт, и затова тук не попадат случаите, когато предварителното изпълнение е разпоредено не от административния орган, а от закона. Особеното на хипотезата на чл. 65, ал. 4 от ЗОС е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. Поради това не е налице, както неправилно сочи жалбоподателят, хипотезата на чл. 60, ал. 4 от АПК, а процесуални норми по аналогия не се прилагат. След като по делото е било установено, че след издаването на заповедта за изземване на общинския имот същата е изпълнена - на 31.08.2009 г. е съставен констативен протокол, подписан от представители на ответната община и от служители от РПУ на МВР - гр. Сандански, правилно съдът не е разгледал молбата. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,