Решение № 3835 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Х. И., гражданин на Сирия, против решение 27556/18.12.2024 г. постановено по адм. дело 9910/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 9545/12.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е жалбата на Ф. Х. И., гражданин на Сирия против решение 9545/12.09.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение 8310/31.07.2024 г. на заместник-председателя на ДАБ-МС производството за предоставяне на международна закрила в Република България е било прекратено. Впоследствие И. е подал молба с peг. УП 6542/08.08.2024 г. за възобновяване на производството. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Ф. Х. И. е роден в Сирия, обл. Хасака с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], семейно положение - неженен, последният не е представил оригинални документи за самоличност, но в хода на производството жалбоподателят е представил оригинал на карта за пребиваване в Кюрдистан, Ирак. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че напуснал Сирия през 2013 г. легално за Ирак, останал е в гр. Арбил с предоставен от властите документ за пребиваване до м. април 2024 г., след което на 24.04.2024 г. нелегално е влязъл в Турция, където е останал два месеца, като на 11.06.2024 г. с помощта на трафикант е преминал през граничното телено заграждение не по законоустановения ред на територията на Република България. Посочва, че е бил задържан от органите на реда и е регистриран като чужденец търсещ закрила, но не е останал да получи решение по молбата си и е напуснал страната нелегално. Пояснява, че е стигнал до желаната от него държава Германия, след което е депортиран обратно в Република България. Декларира, че това е първата му молба за международна закрила в страната и че е подал молби в Ирак и Германия. Посочил е, че е напуснал Сирия и не иска да се завърне в страната си на произход заради военните действия, с мотива, че не иска да се сражава. Установено е, че към момента на постановяване на атакувания акт в Ирак продължават да живеят майката на лицето, сестрите и братята му. Заявил е, че целта му била Германия, до която бил стигнал, но бил депортиран обратно в Република България. Отбелязал е, че това е първата му молба за международна закрила в България, както и че е подал молби в Ирак и Германия. Установено е, че лицето е живяло легално в Ирак, без да е имал проблеми нито от религиозен, нито от етнически характер. Посочва, че не е бил член, нито на политически партии и организации, нито на паравоенни групировки и формирования. Изтъква, че не е бил задържан и арестуван, не е осъждан в държавата си на произход. При проведеното интервю търсещият закрила е изложил, че не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Ирак. В същото време в сезиращата съда жалба е посочено, че административният орган е игнорирал посочени от И. факти, обосноваващи наличието на основателен страх от преследване по религиозни причини. По повод изложеното съдът, след като е уважил доказателствено искане за изслушване на звукозапис от проведеното с чуждия гражданин интервю, е приел, че изложените упреци по отношение на административното производство и че И. е [заличен текст] представлява изградена от процесуалния представител на лицето и последния защитна теза, с помощта на която той да оправдае пребиваването си на територията на Република България. Въз основа данните от събраната административна преписка, първостепенният съд обосновано е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, поради което липсват законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията визирани в чл. 9 ЗУБ. Така мотивиран и поради липса на отменителни основания, по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства, правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от административния съд извод, че правилно на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденецът, същият е напуснал Сирия, Ирак и Турция по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство. В съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Соченото не се разколебава и от въведените с първоинстанционната жалба доводи за страх у лицето от преследване в Сирия по религиозни причини. Не се извежда основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Ирак (Кюрдистан) където е живял около 11 години. Цялостният анализ на обясненията на И. доказва ясно и недвусмислено, че лицето е напуснало Сирия и Ирак изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решаващият орган и съдът не са обърнали внимание на изложените доводи за неправилно интерпретирана в протокола за проведеното интервю информация. След изслушан в съдебно заседание звукозапис на проведеното с И. интервю, съдът не е намерил за основателни възраженията в тази посока. Същият е приел доводите за създадени за целите на производството, в подкрепа на защитната теза на процесуалния представител на И.. Действително няма данни и други доказателства оборващи обективираното в протокола за проведеното с И. интервю, че търсещият закрила не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Ирак. Правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В допълнение следва да се посочи, че изложените опасения са от евентуалното завръщане на лицето в страната му на произход, а не в Ирак, което обстоятелство дисквалифицира тежестта на сочените опасения, които както се каза не са подкрепени с доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Ирак, както и че не следва да се приема, че тя е трета сигурна държава . По делото са представени актуални, към всеки от етапите както на съдебните производства, така и на административното такова, справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно текущото положение в Ирак и Иракски Кюрдистан, от които не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак и конкретно в автономната област Кюрдистан. Последната се счита за по-малко опасна среда за сигурност от други райони на Ирак. Същото е посочено и по отношение на качеството и достъпа до здравеопазване, а именно, че е в региона на Иракски Кюрдистан е на по-добро ниво, отколкото в другите райони на Ирак. Отбелязано е, че служители на правителството на Иракски Кюрдистан заявили, че всички вътрешно разселени лица и бежанци в региона на Кюрдистан са се възползвали от достъп до обществени услуги и инфраструктура, което отразявало ангажимента на кюрдистанските власти да защитават основните човешки права и човешкото достойнство. Взето е предвид, че молителят не е имал конкретни проблеми в Иракски Кюрдистан, където живял легално 11 години от живота си, където са останали негови близки и където имал достъп до пазара на труда. Имал е документ за пребиваване там, който се подновява всяка година. Кандидатът е водил приличен начин на живот, без страх от нападения, заплахи или преследване. Ето защо, правилно е приел съда, че в проведеното с чужденеца интервю кандидатът за закрила изрично посочва като причина да напусне Иракски Кюрдистан обстоятелството, целта да достигне до Германия. Което правилно е съобразено като обстоятелство водещо към извод за икономически мигрант. Не се излагат твърдения лицето да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съобразно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в горепосочената допълнителна разпоредба от ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. При данните по делото законосъобразно, председателят на ДАБ е разгледал въпроса дали Ирак и в частност Иракски Кюрдистан би могло да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е дал положителен отговор. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Освен това безспорно е установено, че между кандидата и третата държава (в случая Ирак, Иракски кюрдистан) е налице достатъчна връзка, предвид пребиваването му в нея продължително време и през който период за кандидата не са налични данни, които да го поставят в положение на преследване или заплаха, неочовешко отношение и т.н. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Неоснователно е искането, отправено от И. за спиране на настоящото съдебно производство поради наличие на преюдициален спор до произнасянето на Съда на ЕС. Не са налице предпоставките визирани в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което следва да искането следва да бъде оставено без уважение. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение