Решение № 1572 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2008 г.

Решение № 1572 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕЛПАС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Николай Георгиев, срещу решение от 26.05.2008 г. по адм. дело № 5448 от 2007 г. на Административния съд - София-град, 18-и състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 20001860 от 22.08.2007 г. на ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1803 от 25.10.2008 г. на ДОУИ - гр. София. Дружеството е осъдено да заплати в полза на ДОУИ - гр. София, при ЦУ на НАП сумата 156, 42 лв. разноски по делото. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на решението. Касаторът счита, че незаконосъобразно са му доначислили ДДС на основание чл. 26 и 27 ЗДДС, защото стоката - автомобили втора употреба, е закупена от страната - от фирма в България, а не е от внос, поради което следва да се съобрази данъчната основа на придобиване на автомобила. С оглед на това счита, че е приложим новият ЗДДС, както и правилно в това отношение е приел и АС - София-град, но данъчната ставка върху данъчната основа, определена от "Елпас", е тази при продажба на даден клиент. По отношение пък на автомобилите втора употреба, внесени от Италия, поддържа, че Италия е страна - членка на ЕС, и стоките, закупени от там, не следва да се считат за внос по силата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Моли да се отмени решението. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, не е взел нито писмено, нито устно становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - София-град, е приел за установено, че "Елпас" ЕООД е извършвало търговска дейност по продажба на леки автомобили втора употреба, като от автомобилите, по продажба на които е доначислен ДДС, единствено този по ф. дело № 1042 от 8. ХII. 2005 г. е закупен от "Стоян Стоянов" ЕООД, а останалите са внос от Италия. Съдът е посочил, че жалбоподателят се е позовавал на различни разпоредби от отменения и от действащия ЗДДС, с цел да аргументира твърдението си за спазване на закона при определяне на дължимия ДДС при продажбите. Съдът е очертал и спора по същество - как следва да бъде определена данъчната основа при последващата продажба на леките автомобили, придобити преди 1.01.2007 г. и продадени в ревизираните периоди след тази дата. Става въпрос за продадени за периода м. 1.2007 г. 9 бр. автомобили, за м. 2.2007 г. - 7 бр., и за м. 3.2007 г. - 3 бр. автомобили, придобити преди м. 1.2007 г., по отношение на които съдът е приел, че начисленият ДДС при продажбата е по-нисък от данъка, за който е упражнено правото на приспадане на ДК, което противоречи на разпоредбите на чл. 151, ал. 3 ЗДДС, с оглед на което правилно е била направена корекция, като е начислена като дължима разликата между двете стойности - 17 620 лева. Административният съд - София-град, е посочил, че за целия ревизиран период е приложим единствено и само новият ЗДДС, поради което позоваването от жалбоподателя на разпоредби от отменения ЗДДС е неправилно. В тази връзка по спорния въпрос е приел, че по отношение на придобитите или внесени стоки - превозни средства втора употреба, различни от "нови превозни средства" преди 1.01.2007 г., налични след влизането в сила на новия ЗДДС, за които дружеството е упражнило правото си на приспадане на ДК, следва да се приложи общият ред за облагане по ЗДДС. В този случай данъчните основи за извършените от него доставки на тези стоки съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 3 ЗДДС се определят по реда на чл. 26 и 27 ЗДДС, като данъчната основа не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоките или от данъчните основи при вноса. С оглед на това съдът е приел, че правилно е доначислен ДДС като разлика между ползвания ДК при придобиване (вноса на автомобилите), придобити преди 1.01.2007 г., и начисления при продажбите им през последващите ревизирани периоди. Постановеното решение е неправилно. От фактическа страна правилно е установено и прието, че дружеството жалбоподател е извършвало търговска дейност по продажба на леки автомобили втора употреба, като само този по ф. дело 1042 от 8. ХII. 2005 г. е закупен от друга фирма в България, а останалите са внос от Италия. Правилно е установено и това, че автомобилите са придобити преди 1.01.2007 г. (през м. ХII.2006 г.) и фактурите за продажба на леките автомобили втора употреба са издадени през месец ХII. 2006 г., като са придружени с удостоверения за застрахователна стойност към момента на продажбата им, издадени от Брокерско застрахователно и презастрахователно дружество "Мерканто Инс". Автомобилите са налични след 1.01.2007 г. - към датата на влизане в сила на новия ЗДДС, за които автомобили дружеството е упражнило правото си на приспадане на ДК. С оглед и на безспорния факт по делото, че ДЗЛ-дружеството е регистрирано като дилър на стоки втора употреба по специалния режим съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДДС, то от правна страна, с оглед § 5 от ПЗР на ЗДДС, съдът правилно е приел, че за целия ревизиран период е приложим единствено новият ЗДДС. Правилно съдът е очертал и спора по делото - как следва да бъде определена данъчната основа при последващата продажба на леките автомобили, придобити преди 1.01.2007 г. и продадени след тази дата, и правилно е отговорил, че следва да се приложи общият ред за облагане - съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 3 ЗДДС, че данъчните основи на извършените доставки на тези стоки се определят по реда на чл. 26 и 27 ЗДДС и същите не могат да бъдат по-ниски от данъчните основи при придобиването на стоките или от данъчните основи при вноса. В противоречие обаче с подробните констатации в приетото заключение на вещото лице, което съдът не е обсъдил задълбочено, не е съобразил, че в случая изискването на чл. 151, ал. 3 ЗДДС е спазено. От приложение № 1 - неразделна част към заключението, с подробно описани фактури, марка и модел на леките автомобили, изготвено въз основа на приложени към преписката ЕАД, се установява, че данъчната основа при продажбите е на обща стойност 164 000 лв.- дружеството реализира приходи от продажба на автомобили втора употреба за периода от 1.01.2007 до 31.03.2007 г., и е начислен ДДС продажби на обща стойност 12 420 лв., в т. ч. по месеци (по таблицата), а данъчната основа при придобиването (вноса на автомобилите)е на обща стойност 138 046 лв., също по месеци, марка и модел на автомобила, доставна цена, ДДС и разлика в цената. Следователно чрез заключението на вещото лице безспорно се установява, че данъчната основа на доставките, определена по реда на чл. 26 и 27 ЗДДС, не е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката - автомобили втора употреба. Напротив, данъчната основа при придобиването на стоката е по-ниска. Тук става въпрос за придобития - закупен на територията на страната - в България, от фирма "Стоян Стоянов" ЕООД автомобил. По отношение на останалите автомобили - внос от Италия с приложени ф-ри и митнически декларации, по отношение на които безспорно е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДДС, касаеща изключение на вътреобщностно придобиване на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред за облагане на стоки втора употреба, действително е неприложима общата разпоредба на ал. 1 от чл. 13 ЗДДС - защото се касае до автомобили втора употреба (а не до нови автомобили), но и данъчната основа при вноса на тези автомобили е по-ниска от данъчната основа при продажбите им на трети лица - от констатацията на вещото лице по заключението му, от което явства, че е налице основното изискване на чл. 151, ал. 3 ЗДДС по отношение на вноса на автомобили втора употреба от Италия. Възражението на касатора, че стоките, закупени от Италия като страна членка на ЕС, не следва да се считат за внос по силата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС е неоснователно възражения, с оглед това, че случаят попада в изключението по ал. 4 на чл. 13 ЗДДС - касае се до внос на втора употреба автомобили. Съдът обаче неправилно е приел, че РА, с който е доначислен ДДС като разлика между ползвания ДК при придобиването (вноса) на автомобили, придобити преди 1.01.2007 г., и начисления при продажбите им през последващите ревизирани периоди, е законосъобразен данъчен акт. Това е така, защото съдът не е съобразил заключението на вещото лице, установяващо относимото за правния спор изискване на чл. 151, ал. 3 ЗДДС за определяне на данъчната основа на доставката, в резултат на което е постановил материално незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като се отмени обжалваният РА. С оглед изхода на делото и направеното с касационната жалба искане от пълномощника на дружеството за заплащане на съдебни разноски по водене на делото, то такива му се дължат в доказания размер от общо 375 лв. - за възнаграждение на вещо лице и за ДТ за двете съдебни инстанции. Приложеното пълномощно в първата инстанция е без договорено и внесено възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,