Решение № 11789 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2016 г.

Решение № 11789 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7729 от 10.12.2015 г., постановено по административно дело № 9850/2015 г., Административен съд - С.-град е: 1) отменил по жалба на П. Ю. С.-В. от гр. С. заповед № 1597/14.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, с която й е отказано изплащане на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), изм., ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., потвърдена с решение № РД 01-431/17.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - С.-град; 2) разпоредил изпращане на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за ново произнасяне по подадената от П. Ю. С.-В. молба-декларация рег. № ПД 08-1597/20.07.2015 г. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, в седемдневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село. В касационната жалба и от процесуалния му представител в съдебно заседание юрк. Н. М. се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответницата по касация - П. Ю. С.-В. оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред Административен съд - С.-град заповед № 1597/14.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село на П. Ю. С.-В. е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД. Отказът е мотивиран с това, че П. Ю. С.-В. не отговаря на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСДП (в редакцията изм., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.), тъй като е осигурена и получава обезщетение за майчинство. За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна и противоречи на целта на закона (отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК). Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което процесната заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Административен съд - С.-град, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца. Съдът е приел, че незаконосъобразно административния орган е отказал отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД предвижда като условие за получаване на паричната помощ майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка съдът е изложил, че приложима в случая е редакцията на чл. 8в от ЗСПД преди изменението на нормата с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г. Според решаващия състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган. Изложено е, че подадената молба-декларация и заповедта нямат правопораждащ ефект, а изменената разпоредба на чл. 8в от ЗСПД няма обратно действие, поради което е приложима само за юридически факти, настъпили след влизането й в сила. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е следвало да бъде уважено и да й бъде отпусната исканата социална помощ. Видно от данните по делото, П. Ю. С.-В. е декларирала пред компетентния административен орган, че е омъжена, осигурена, студентка в редовна форма на обучение, посочени са данните на детето, за което се иска помощта, и е декларирано, че същото не е настанено за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство, както и в специализирана институция. Спазено е било условието за отпускане на еднократна помощ, съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - представяне на уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПД, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на молбата-декларация. За упражняване на това право законодателят е поставил като изискване удостоверяването на факта на записване на майката като студент в редовна форма на обучение във висшето учебно заведение, приложено е уверение от Национална художествена академия № 1327/17.07.2015 г., че П. Ю. С.-В. е записана редовно обучение, първи курс, "Магистър" по специалност "Изкуствознание - Модерно и съвременно изкуство", също така е приложено и удостоверение за раждане на детето й Д. В.. В случая са налице фактическите основания по чл. 8в от ЗСПД и правилно съдът е отменил отказа за отпускане на еднократната социална помощ като незаконосъобразен поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми от издалия заповедта административен орган. Безспорно са установени правнорелевантните факти за отпускане на търсената социална помощ: детето не е навършило една година, не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, майката е записана като студентка, учаща в редовна форма на обучение и не е отстранена от висшето училище. По отношение на П. Ю. С.-В. са изпълнени всички законови предпоставки за отпускане на исканата еднократна помощ за отглеждане на дете до една година. В разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД, относима към момента на подаване на молбата-декларация (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца - чрез подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (в ред. ДВ, бр. 24 от 2010 г.) е предвидено, че вземанията за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) правото за получаване на еднократна помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба в конкретния случай за П. Ю. С.-В. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 19.06.2015 г. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки (отрицателни и/или положителни) за възникване на определено субективно право, са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн., ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от П. Ю. С.-В. на 20.07.2015 г. Социалната помощ по чл. 8в от ЗСПД е право, което възниква от момента на раждането на детето и с този юридически факт следва да бъдат съобразени всички правни последици (права), които законът признава, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая правото е упражнено пред административния орган по старата уредба. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, но това не означава, че следва да бъде отречено право възникнало и упражнено на законно основание, без това законно основание да е отречено с обратна дата на последващ закон. Разбирането на административния орган, мотивирало отказа, означава да бъде признато вид обратно действие на материалната норма, което се изразява в това, законодателно по нов начин да се преуредят факти, възникнали до промяната, преди да са осъществени правата, и нещо повече, това да бъде преценявано и към момента на издаване на административния акт. Такова обратно действие е допустимо само с изрична разпоредба на закона, каквато в случая не е налице и което правилно е отбелязано в мотивите на обжалваното решение. Изводите, направени в обжалваното съдебно решение, са в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне по молбата на П. Ю. С.-В. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, след като единственото основание за постановения отказ е неизпълнението на отрицателното условие по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, което е въведено с изменението обн., ДВ, бр. 57/2015 г. и не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация, поради което и е неприложимо в конкретния случай. Изложеното обуславя извода, че отричайки на П. Ю. С.-В. правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село е издал заповед в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, която неправилно е потвърдена от директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - С.-град. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и изпращайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,