Решение № 3130 от 23.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Узунов, чрез процесуалния представител адв. Ботева, срещу Решение 1449 от 25.07.2022г., постановено по адм. дело 2936/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 18-10756/29.09.2021 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Пловдив и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение. Твърди се, че съдът не се е съобразил със задължителната практика на Върховния административен съд, отнасяща се до промените в действащите кадастрални карти на населените места. Според касатора изложените в обжалваното решение мотиви не съответстват на фактическата обстановка по делото и на събраните доказателства. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. Ответникът началника на СГКК Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените от касатора съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Узунов, срещу заповед 18-10756/29.09.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1, с площ по документ 97 кв. м., собственост на Й. Узунов, и променя в кадастралния регистър за сграда с идентификатор 56784.534.335.1, като вместо собственост на С. Узунов въз основа на нотариален акт 90 от 01.01.1957 г., е записано, че няма данни за собственост. Заповедта е издадена във връзка със заявление вх. 01-321405/14.06.2021 г., подадено от С. Узунов, в качеството му на наследник на Й. Узунов, съгласно удостоверение за наследници 161857/10.06.2021 г. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство са били уведомени всички заинтересовани лица В. Узунова, И. Узунов, Д. Узунова и М. Гирова, съгласно уведомление изх. 24-17069/23.06.2021 г. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. 16579/28.02.2020 г. заинтересованите лица В. Узунова и И. Узунов са наследници на С. Узунов починал 1989 г., а съгласно удостоверение за наследници изх. 161857/10.06.2021 г. заинтересованите лица Д. Узунова и М. Гирова, както и заявителя в административното производство С. Узунов са наследници на Й. Узунов починал 2020 г., на чието име е записан в кадастрални регистър нанасеният с оспорената заповед нов обект в кадастралната карта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед Административен съд Пловдив е приел, че административният орган е издал законосъобразен акт, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, както и при спазване на материално-правните и процесуалните правила. Прието е от съда още, че безспорно се установява от съдържанието на оспорваната заповед, че контурът на сграда с идентификатор 56784.534.335.1 не е предмет на процедираното изменение на КККР и възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни, както и че от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че при процедиране на процесното изменение на КККР не се засягат правата на собствениците на съседни самостоятелни обекти. Прието е от административния съд още, че от страна на жалбоподателя не се твърди наличие на спор за материално право, както и че процесното изменение на КККР съответства изцяло на приложения в преписката архитектурен проект и в хода на административното производство по изменението жалбоподателят е бил надлежно запознат и съгласен със същото, поради и което административият орган не е нарушил административно-производствените правила процедирайки процесното изменение в КККР по отношение нанасянето на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извод, че в сграда с идентификатор 56784.534.335.1 има обособени самостоятелни обекти, които са съществували към момента на одобряване на КККР на гр. Пловдив, но не са отразени в същите, поради и което в случая са налице условията на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло без участието на надлежни страни, които е следвало да бъдат конституирани по реда на чл. 153, ал. 1, във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на всички страни по делото, което от своя страна е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За изпълнението на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство, т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че засегнати от процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, което е одобрено с оспорената заповед, са В. Узунова, И. Узунов, Д. Узунова и М. Гирова. В административното производство, видно от приложената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, са участвали С. Узунов, в качеството му на наследник на Й. Узунов заявител в производството, и всички останали наследници на Й. Узунов, както и наследниците на неговия наследодател С. Узунов, съгласно удостоверение за наследници изх. 16579/28.02.2020 г. Въпреки, че административният орган при изпращане на преписката до съда е посочил всички заинтересовани лица в изготвения списък на заинтересованите лица в производството по издаването на административния акт, съдът не е конституирал нито едно от тях и те не са участвали като заинтересовани страни в съдебното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. Административният съд е конституирал в съдебното производство като страни единствено оспорващия и административния орган, издател на акта, без обаче да конституира участвалите в административното производство заинтересовани лица, включително и лицето, подало заявление вх. 01-321405/14.06.2021 г., във връзка и с което е издадена оспорената заповед, а именно С. Узунов, в качеството му на наследник на Й. Узунов. В качеството си на наследници на Й. Узунов - Д. Узунова и М. Гирова, и на С. Узунов В. Узунова, безспорно имащи качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и като такива взели участие в административното производство, е следвало да бъдат конституирани в съдебното производство, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. По същия начин и заявителят в административното производство С. Узунов, е следвало да участва в съдебното производство. Служебното конституиране на всички страни по делото, включително и заинтересованите, е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при неучастието на заинтересовани страни по реда на чл. 153, ал. 1, във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК, подлежи на обезсилване като недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституират надлежно визираните по-горе заинтересовани страни в процеса, изрично посочени от административния орган в приложения по делото списък на заинтересовани лица /стр. 84 от адм. дело 2936/2021 г./. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,