Решение № 5295 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2014 г.

Решение № 5295 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Алегро 2000" ООД, подадена чрез адв. Димитров срещу Решение № 2300/07.04.2014 г. постановено по адм. дело № 10249/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2151200667/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2136/30.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)/, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Карелия" ЕООД, "Електрострой-монтаж 89" ЕООД, "Съсекс Файнес" ЕООД, "Реал Ентърпрайсиз" ООД, "Дзен Трейдинг" ЕООД, "Фин Консулт" ЕООД, "Авиком" ООД и "Екс Ту Старк" ЕООД за данъчни периоди от 01.08.2009 г. до 31.12.2009 г., от 01.02.2010 г. 28.02.2010 г. и от 01.04.2010 г. до 30.06.2010 г. Релевират се оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Волянова оспорва жалбата в съдебно заседание и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Алегро 2000" ООД срещу ревизионен акт № 2151200667/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2136/30.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Карелия" ЕООД, "Електрострой-Монтаж 89" ЕООД, "Съсекс Файнес" ЕООД, "Реал Ентърпрайсиз" ООД, "Дзен Трейдинг" ЕООД, "Фин Консулт" ЕООД, "Авиком" ООД и "Екс Ту Спарк" ЕООД за данъчни периоди от 01.08.2009 г. до 31.12.2009 г., от 01.02.2010 г. 28.02.2010 г. и от 01.04.2010 г. до 30.06.2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че приспадане на данъчен кредит е обвързано с реалността на доставките, за които са издадени фактури и е начислен ДДС. Приел е, че в хода на производството не са представени доказателства за действителното извършване на фактурираните доставки на стоки и извършените услуги. Не е доказало отделянето или предаването на родово определените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. Съдът се е мотивирал, че независимо от представените договори, фактури и други документи, може да се направи извод, че спорните доставки са осъществени в действителност или най-малкото в обема, в който се твърди и точно от лицето, посочено като изпълнител на доставката. Съдът е обсъдил и факта, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява какъв е точно видът на доставката от "Реал Ентърпрайсиз" ООД - телевизионната реклама. Не може да бъде установено, дали на последния е възложена изработката на телевизионната реклама или единствено прехвърляне на собствеността върху стоката телевизионна реклама. Посочил е още, че няма данни, дали се касае за изготвяне на рекламни клипове, предоставяне на рекламно време или друг вид услуга. Не са представени и доказателства в ефира на коя обществена телевизия е излъчена рекламата и кога. Не са представени доказателства, от които да е видно, че доставките, посочени в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществените стопански операции, са извършени или собствеността е прехвърлена, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Обсъдена е и липсата кадровия и технически потенциал за осъществяване на процесните услуги. Предвид всичко посочено съдът е приел, че не е налице реалност на доставките. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите и са прехвърлили собствеността на стоките, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да извършат доставките, описани в процесните фактури. Освен това правилно съдът е отчел, че доставчиците не са намерени на посочените адреси и в същото време, ревизираното лице не е ангажирало достатъчно доказателства, с които би следвало да разполага с оглед характера на доставките. Предвид установеното, че доставчиците "Карелия" ЕООД, "Електрострой-Монтаж 89" ЕООД, "Съсекс Файнес" ЕООД, "Реал Ентърпрайсиз" ООД, "Дзен Трейдинг" ЕООД, "Фин Консулт" ЕООД, "Авиком" ООД и "Екс Ту Спарк" ЕООД, не са намерени на посочените от тях адреси, искането за предоставяне на документи до всеки един от доставчиците е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановеният срок доставчиците не са представили поисканите документи. По отношение на всички доставчици са налични множество съобщения в публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 ДОПК. В резултат на които не са получени отговори и не са представени доказателства за реалност на извършените доставки. Налице са единствено фактурите и касови бонове и представени от ревизираното лице в последствие копие от сключен договор с "Фин Консулт" ЕООД, а за доставките от "Съсекс Файнес" ЕООД - приемо-предавателни протоколи. Представените писмени доказателства от касатора не доказват по несъмнен начин реалността на извършените доставки. По делото няма данни, че счетоводството на доставчиците е редовно водено, което е условие за тяхната валидност. Дори и да се приеме, че представените от ревизираното лице доказателства установяват начисляването на данъка от прекия доставчик по предвидения в закона ред, не са представени безспорни доказателства относно самото извършване на доставките - доказателства относно извършения транспорт, доказателства за приемането на стоката, кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните услуги, обема на услугите, тяхното материално отражение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че издаването на данъчна фактура и счетоводното отразяване при ревизираното лице сами по себе си не доказват извършването на доставките. По отношение на доставките на канцеларски и рекламни материали, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Представени са копия фактурите, касови бонове и доказателства за плащане по някои от процесните доставки, справки-декларации, счетоводни сметки и договори за счетоводно обслужване, както и копия от договори за наем сключвани между част от доставчиците и техни наемодатели. Не става ясно от ангажираните доказателства каква е ресурсната обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните доставки. Не са представени и доказателства за транспортирането на стоките. Съдът с оглед събраните доказателства и поради липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчици, както и на факти, чрез които би следвало да се обективират услугите, е счел, че само въз основа на останалите събрани доказателства, не се релевира реалност на извършената услуга. Съдът е счел, че наличието единствено и само на фактура и редовно осчетоводяване, не е достатъчно за възникване на право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай процесните доставки са родово определени вещи и извършване на услуги. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставките на услуги, при изпълнението им трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или други веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Напълно неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносима е практиката на СЕС в цитираното решение на СЕС. Както е видно от него, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, т. е. не се спори относно реалността на доставката, а спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Фактите по настоящото дело са различни. В конкретния случай се спори именно за наличието или липсата на доставките по процесните фактури. А с оглед на гореизложеното, реалността в хода на производството не е доказана. Всички доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на оплакването на жалбоподателя, че в частта по ЗКПО няма извършени корекции и че с ревизионния акт се признават за реално извършените разходи по процесните доставки и резултата по ЗКПО не е променен, настоящата съдебна инстанция намира, че не дължи произнасяне, тъй като ревизионният акт в частта по ЗКПО не е обжалван и в тази му част е влязъл в сила. Предвид което възражението на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл в тази част, последните се явяват неоснователни. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,