Решение № 8856 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16384/2013 г.

Решение № 8856 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16384/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград против решение № 1698/15.10.2013 г., постановено от Благоевградски административен съд по адм. д. № 394/2013 г. С обжалваното решение, по жалба на "Рея Фиш" ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/26.02.2013 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) гр. Благоевград, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", ал. 2 от ЗВ, във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4, във вр. с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗР на ЗВ, е установено задължение за "Рея Фиш" ООД за периода 01.05.2004 г. - 31.12.2004 г. - 10 584,00 лв.; за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 15 768,00 лв.; за периода 11.08.2006 г. - 31.12.2006 г. - 6117,60 лв.; за периода 01.01.2009 г. 31.12.2009 г. - 15 768,00 лв. за периода 01.01.2010 г. 31.12.2010 г. - 15 768,00 лв., или общ размер на задълженията за визираните по-горе периоди от 64 065,60 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу атакувания АУПДВ. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Рея Фиш" ООД, чрез адв. М. Калчева, с писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Жалбата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е АУПДВ, издаден от Директора на БДЗБР, подробно описан по-горе, с който по отношение на "Рея Фиш" ООД е установено по основание и размер задължение в общ размер 64 065,60 лева. С разрешително за водоползване № 400424/23.01.2006 г., издадено от Директора на БДЗБР гр. Благоевград, на ответника в касационното производство е предоставено правото да водовзема от повърхностен воден обект - река Язо, в землището на гр. Разлог, на повърхностни води с общ годишен обем 6 307 200,00 куб. м/годишно с цел на водоползването - риборазвъждане. С Уведомление изх. № ПО-02-19/25.01.2013 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, "Рея Фиш" ООД е било уведомено, че е започнало производство по установяване на публично държавно вземане за дължимите такси за водовземане на водни обекти. След изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението и непогасяване на същото, директорът на БДЗБР гр. Благоевград издал оспореният в настоящото производство АУПДВ. Административният съд е отменил обжалвания АУПДВ, приемайки, че след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 36/2008 г., в сила от 08.04.2008 г. по отношение на разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане от повърхностни и подземни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, т. е. при аквакултури и свързаните с тях дейности, жалбоподателят (ответник в настоящото производство) не дължи таксата за водовземане за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. За останалия период - 01.05.2004 г. - 31.12.2005 г. и 11.08.2006 г. - 31.12.006 г., съдът е приел, че определените от административния орган публични държавни вземания са погасени по давност - чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок. Решението е неправилно. Съдът е допуснал процесуални нарушения, които са довели до неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на направените изводи. Съдът не е събрал по делото относими писмени документи и не е обсъдил релевантни за спора възражения. Посочените нарушения са същестевни, тъй като са от значение за изхода на спора. На първо място, съдът е направил извод за допустимост на съдебното производство. Този извод на съда е необоснован. Не се спори между страните, че АУПДВ е обжалван по административен ред. Безспорно е също така, че той е връчен на жалбоподателя на 18.03.2013 г. видно от обратна разписка с номер на баркод ИД PS 2700 00JZAB Т (лист 36 от делото пред Административиня съд). За да е допустимо производството пред съда, следва и жалбата по административен ред да е подадена в срок. Видно от жалбата до министъра на околната среда и водите (лист 33 и сл. от делото пред АС) е, че тя е постъпила в дирекцията на 03.04.2013 г. Четирнадестдневният срок за обжалването на акта по административен ред изтича на 01.04.2013 г. (понеделник). От друга страна, видно от писмо на БДЗБР-Благоевград с изх. № ПО-05-26/05.04.2013 г. (лист 8 от делото пред АС) е, че в т. 1 от него е описано заверено копие на пощенски плик, който обаче не се намира по делото. Във връзка с допустимостта на съдебното производство, съдът е следвало да прецени и допустимостта на жалбата по административен ред, във връзка с което е трябвало да изиска попълване на преписката с посочения в т. 1 пощенски плик, за да прецени с него ли е изпратена жалбата по административен ред и каква е датата на пощенското клеймо върху него. По съществото на спора. Съдът не е обсъдил относимо възражение, направено от басейновата дирекция. Видно от становище на процесуалния представител на дирекцията (лист 177 и сл. от делото ) е, че е възразено срещу възражението на жалбоподателя за погасени по давност задължения. Изтъкнати са съображения, че с приложените по преписката писма с изх. № КД-03-84/28.12.09 г.; № ПО-02-74/03.09.2011 г. и № ПО-02-19/25.01.2013 г. е спирана давността, а с издаването на оспорения акт, тя е прекъсната. Съдът не е обсъдил това възражение на ответника, респективно не е изложил съображения, спирала ли е давността във връзка с тези писма и ако да, изтекла ли е тя и в този случай преди издаването на оспорвания акт. Посочените процесуални нарушения, допуснати от съда са основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. При новото разглеждане на спора, в случай, че преценката на съда е за допустимост на съдебното производство, по съществото на спора относно приложението на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ следва да съобрази и актуална съдебна практика, част от която е решение № 4564 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2013 г. По тези съображения и на осн . чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд