Решение № 5756 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2011 г.

Решение № 5756 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диана Звездомирова Брешкова, от гр. Елена против решение № 370/5.10.2011 г. по адм. дело № 340/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 36/11.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 4 и чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение като съобрази оплакванията, становищата и заключенията на страните със събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с оспорените административни актове органите на Националния осигурителен институт са задължили Диана Звездомирова Брешкова да възстанови сумата от 930,08 лева, представляваща недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода 17.10.2007 г. - 9.03.2008 г. и 131,71 лева лихви, начислени по реда на чл. 113 от КСО до 7.09.2010 г. Същата в качеството си на самоосигуряващо се лице е настанила в детска ясла "Еделвайс" гр. Горна Оряховица, родените от нея близнаци Алекс Димитров и Мартин Димитров като за тези обстоятелства не е подала декларация пред ТП на НАП и е получавала през процесния период, до навършването на двегодишната възраст на децата, обезщетение по чл. 52а от КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира за законосъобразни и обосновани изводите на административния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Проверката по установяване на неправомерно получените суми е реализирана от оправомощени лица въз основа на заповед на директора на ТП на НОИ и е приключила със съставяне на констативен протокол, надлежно връчен на проверяваното лице. Установени са релевантните по спора факти чрез ангажирането на допустими и относими доказателства. Правилно първоинстанционният съд е изяснил съдържанието на приложимите правни норми, тълкувайки вярно разпоредбите на чл. 52а, чл. 53, чл. 114, ал. 2 от КСО, чл. 118 от Закона за здравето, § 1, т. 4 от ДР на Закона за семейните помощи за деца и § 1, т. 10 от Закона за закрила на детето. Настанени в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО са тези деца, които са приети в детската ясла и не са отписани. Родителите са подали необходимата молба за приемането им и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Децата са записани в дневника на яслената група и са започнали своите посещения. Твърденията, че това е не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на децата за процесния период. С въведената промяна в текста чл. 53 КСО (Д. В. бр. 100/2010 г.) е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до този момент се извличаше по тълкувателен път. (В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение и други). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като децата Алекс Димитров и Мартин Димитров са настанени в детско заведение, правото на майката Диана Звездомирова Брешкова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Неподаването на декларация пред съответното ТП на НОИ досежно тези обстоятелства обосновано е ценено от административния орган и първоинстанционния съд като факти обосноваващи недобросъвестно поведение досежно получаването на недължими суми от държавното обществено осигуряване. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост и неправилност във връзка с допуснатия от съда технически пропуск в предпоследния абзац на съдебното решение, когато вместо имената на жалбоподателката са изписани имена на друго лице. Действително в този абзац от мотивите на съдебното решение административният съд е упоменал четири пъти името на жалбоподателката Диана Брешкова и веднъж е посочил името Анка Йорданова, което лице няма отношение към спора и не е участвало по делото. Погрешното упоменаване на жалбоподателката с други имена, както е в случая не променя изразената воля и вътрешно убеждение на решаващия състав, както и характера на направените изводи. Същите са ясни и разбираемо формулирани и допуснатата неточност не може да бъде подведена дори под хипотезата на очевидна фактическа грешка, предвид съответствието между мотиви и диспозитив на атакувания съдебен акт. Съдът я възприема като технически пропуск невлияещ върху валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение