Решение № 5295 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2010 г.

Решение № 5295 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Елит - Класика" ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Стоян Стоянов, против решение № 1316/28.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2029/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 030900696/14.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9611,05 лв. по фактури, издадени от "Рунивелт" ЕООД, както и за начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски на основание чл. 58, ал. 1 ЗКПО във вр. чл. 56, ал. 2 ЗКПО за 2003 г. в размер на 93,41 лв. и за 2004 г. в размер на 61,58 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките, без да обсъди подробно събраните доказателства по делото. По съображения, изложени в жалбата и в представените писмени бележки от пълномощника адв. В. Манолова, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. С касационната жалба се оспорва решението и в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на "Елит - Класика" ООД срещу РА в частта, с която на дружеството е определен корпоративен данък за 2003 г. в размер на 1374 лв. и за 2004 г. в размер на 440,90 лв. и е прекратено производството в тази част, като не са изложени конкретни оплаквания. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът обосновано е достигнал до извода, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и липсват доказателства за счетоводното отразяване на данъка по доставките, затова съдът правилно е потвърдил РА относно непризнатото право на данъчен кредит. Правилни са изводите на съда относно облагането с корпоративен данък. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Елит - Класика" ООД против РА 030900696/14.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 357/13.07.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9611,05 лв. по фактури, издадени от "Рунивелт" ЕООД, както и за начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски на основание чл. 58, ал. 1 ЗКПО във вр. чл. 56, ал. 2 ЗКПО за 2003 г. в размер на 93,41 лв. и за 2004 г. в размер на 61,58 лв. С решението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу РА в частта, с която му е определен корпоративен данък за 2003 г. в размер на 1374 лв. и за 2004 г. в размер на 440,90 лв. и е прекратено производството в тази част. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА законосъобразно не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. м. 03 - м. 12/2003 г. и м. 01/2004 г. в размер общо на 9611,05 лв. по фактури, издадени от "Рунивелт" ЕООД с предмет на доставките "цигари", поради това че не е доказано реалното осъществяване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), както и поради липсата на доказателства за начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Според съда в хода на ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства относно реалността на доставките, като не е установено и начисляването на данъка от страна на доставчика "Рунивелт" ЕООД. Съдът е приел, че пред съда са представени писмени доказателства, които изхождат единствено от счетоводството на ревизираното лице. Със заключението на вещото лице също не се опровергават констатациите и изводите в РА, тъй като не е направена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му. Относно определените лихви за забава за 2003 г. и 2004 г. на осн. чл. 58, ал. 1 от ЗКПО (отм.) съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е начислил лихвите с оглед обстоятелството, че ревизираното лице е внасяло вноски в размери по-ниски от дължимите. По отношение на прекратителната част от решението, съдът е приел, че декларираният резултат от "Елит - Класика" ООД за 2003 г. и 2004 г. по ЗКПО (отм.) не е бил променен от органа по приходите, поради което за дружеството не е налице правен интерес от обжалване на ревизионния акт в тази част. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Относно облагането по ЗДДС правилно съдът е направил извода, че за ревизираното лице не е налице основание за признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Рунивелт" ЕООД, с предмет на доставката "цигари". Правилен е изводът, че не е установено реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. По делото не са представени никакви доказателства от доставчика, съгласно искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, което е връчено на същия по реда на чл. 32 ДОПК. По делото не са представени доказателства, които да установяват прехвърляне на собствеността върху стоката, като например приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, както и документи относно съхранението на стоките, като липсват и доказателства за това, че количествата цигари действително са били налични при доставчика. Предмет на доставките представляват родово определени вещи, поради което прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето им от останалите вещи от същия вид, което се доказва чрез документи от вида на посочените, каквито в случая по делото липсват. Обстоятелството, че през ревизирания период "Елит - Класика" ООД е притежавало магазин за търговия на дребно, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на конкретните доставки. Обстоятелството, че в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчика за ревизираните периоди са включени процесните фактури, по които получател е "Елит - Класика" ООД, не обуславя извод за реално осъществяване на доставките. Формалното отразяване на фактурите в посочените счетоводни документи не доказва, че е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесните вещи, което е от значение за преценката дали доставките са реално осъществени. Отразяването на фактурите в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчика е било установено още при ревизията и е било безспорно по делото, както поддържа и касаторът, но с това отразяване не се установява нито реалността на доставките, нито начисляването на данъка в счетоводството на доставчика. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза не са установени релевантни факти и обстоятелства по спора, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика. Неправилно е становището на касатора за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Въпреки че при действието на ДОПК не съществува обща презумпция за вярност на фактическите констатации в РА в производството по обжалването му, то от това не следва, че органите по приходите следва да докажат всички релевантни факти и обстоятелства по спора. Приложение намира общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл, данъчният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит следва да докаже изпълнението на всички положителни предпоставки за признаване на това право, предвидени в чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.). В конкретния случай от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно фактите, които обуславят признаването на данъчен кредит по процесните фактури. Във връзка с доводите на касатора, че по отношение на доставчика "Рунивелт" ЕООД има издадени ДРА и РА, обхващащи и процесните данъчни периоди /ДРА № 902/06.11.2003 г., ДРА № 113/30.11.2004 г. и РА № 0304962/31.01.2007 г./, следва да се отбележи, че съставените ДРА или РА на доставчика не представляват основание за признаване на право на данъчен кредит, при игнориране на императивни правни норми, въвеждащи изисквания за признаване право на данъчен кредит. Ревизионните актове, съставени на доставчик представляват доказателство, което следва да бъде обсъдено и преценено наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото, съобразно общото правило, което е приложимо за преценката на всички доказателства. Ако законодателят е допускал съставянето на РА на доставчик да има безусловно значение за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице, то би предвидил това с нарочна правна норма. След като такава липсва, то ДРА или РА на доставчика следва да бъдат преценявани наред с останалите доказателства по делото и с доводите на страните. В настоящия случай съдът е извършил анализ на всички събрани доказателства, в това число и представените ДРА на доставчика, в резултат на което е приел, че при извършените ревизии на "Рунивелт" ЕООД са извършени корекции на декларираните резултатите по справките-декларации по ЗДДС и са определени допълнителни задължения на дружеството. От съдържанието на обсъжданите актове е видно, че реалността на доставките, по които ревизираното дружество /Рунивелт" ЕООД/ е доставчик изобщо не е обсъждана. Във връзка с наведените доводи в касационната жалба за приложение на решението от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България, постановено от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, следва да се има предвид, че според мотивите на това решение въпросът относно реалното осъществяване на доставката изобщо не е бил спорен, тъкмо обратното - безспорно е било, че доставката е осъществена, данъчната основа и ДДС са платени, а данъкът е начислен в счетоводството на доставчика в по-късен данъчен период; получателят по фактурата е приет за добросъвестен получател, който не е могъл да знае за късното начисляване на ДДС от страна на своя доставчик, поради което и не следва да понася неблагоприятни последици от това. Затова, решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД в конкретния случай не може да бъде приложено при тълкуването и прилагането на материалния закон. Не може да става въпрос за защита на право на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, тъй като правото на данъчен кредит възниква само за реални доставки, а не за издаване на фактури, без същите да удостоверяват реални доставки. Решението е правилно и в частта относно начислената от органа по приходите лихва за 2003 г. в размер на 93,41 лв. и за 2004 г. в размер на 61,58 лв. за невнесени в срок авансови вноски на основание чл. 58, ал. 1 ЗКПО вр. чл. 56, ал. 2 ЗКПО, след като е установено несвоевременното внасяне на съответните задължения. На последно място, решението на административния съд е правилно и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2003 г. в размер на 1374 лв. и за 2004 г. в размер на 440,90 лв. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при ревизията не е бил променян декларираният от "Елит - Класика" ООД финансов резултат за определяне на корпоративен данък за 2003 г. и 2004 г. с разходите по фактурите, издадени от "Рунивелт" ЕООД. Поради това обоснован и правилен е извода на съда, че за дружеството не е налице правен интерес от обжалване на ревизионния акт в тази част. На това основание правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази част. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение