Решение № 5115 от 15.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на В. Родригес от Домениканска република, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу Решение 6725 от 11.11.2022 година по адм. дело 7489 по описа на Административен съд София град за 2022 год. с която е оставена без уважение жалбата ѝ срещу Решение 10935/19.7.2022 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Налице били данни за осъществявано срещу лицето преследване от недържавен субект и това било достатъчно за да се приеме, че е налице обоснован страх от преследване на основание принадлежност към определена социална група. Излагат се доводи във връзка с приложението на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с с насилието над жени и домашното насилие. Следвало възможността за предоставяне на хуманитарен статут да се прецени на база всички хиротези на чл. 9 от ЗУБ. Иска се отмяна на оспореното решение и да се отмени оспорения административен акт. Ответната по касационната жалба страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В. Родригес, гражданка на Домениканска република, срещу Решение 10935/19.7.2022 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе съдът е приел за установено, че с молба от 12.1.2022 г. лицето е поискало предоставяне на международна закрила до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ е заявила, че е гражданка на Домениканска република и е родена на [дата]. Напуснала държавата си по произход легално с виза за Турция, където живяла две години. На българска територия навлязла през зелена граница и достигнала до гр. София. Закупила самолетен билет за Франция и направила опит да напусне страната като използва набавен в Турция фалшив венецуелски паспорт. Пред интервюиращия орган е заявила, че имала за цел да отиде в Испания, през Франция. Живяла 10 години в Германия и имала син и дъщеря, които живеят в Испания със майка ѝ. Напуснала Домениканската република поради проблеми с мъжа, с който живеела на съпружески начала. Административния орган отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4, във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Административният орган, като приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на кандидата, тъй като той не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл.8, ал.1 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът приел, че акта е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Решението било издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съдебен състав е взел предвид, че предоставянето на статут на бежанец чужденец, може да се приеме за основателно ако се установи по безспорен начин, че са налице основания той да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно е преценено, че изложените от жалбоподателката твърдения за проблеми с мъжа, с който живеела на съпружески начала не са от такова естество, че да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Установяване на принадлежност на лицето търсещо закрила, към определена социална група е необходимо условие за квалифицирането му като значим за производството риск от преследване или от заплаха за неговия живот, здраве или друг вид посегателство и увреждане, които да мотивират необходимостта от предоставяне на закрила. От друга страна, както е упоменал съда в решението си, принадлежността към определена социална група не следва никога да се разглежда изолирано и може да послужи като основание за предоставяне на статут на бежанец само ако кумулативно са налице и основателни опасения от преследване, при условие че е установена връзка между опасенията и причините за тях. Твърдяното от В. Родригес преследване от страна мъжа, с който живее има определено битов характер и не се дължи на осъществена спрямо нея дискриминация по групов признак, т.е. поради принадлежността ѝ към определена социална група, чиито права и интереси са нарушени и не подлежат на защита по друг начин, освен чрез предоставяне на закрила от друга държава. Не са представени доказателства, че в държавата за Домениканската република не съществува законов или друг вид национален механизъм за защита от домашно насилие, каквото представлява твърдяното като търпяно от лицето, търсещо закрила в Р България. От представената на съда справка с МД 689/17.10.2022 г., е установено, че в държавата по произход на Родригес няма закони, които да ограничават правата на жените в участие в политически групи, а изнасилването, съпружеското изнасилване, домашното насилие, сексуалната агресия са криминализирани деяния и извършителите им са заплашени от сериозни по размер наказания - между 10 и15 години затвор и глоба. Поради описаното, следва да се сподели изцяло извода, че не са налице данни спрямо кандидата да е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ и не следва да му бъде предоставяна такъв вид закрила. Правилно е преценено от съда, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради което и оспорения административен акт в тази си част е правилен и обоснован. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, акт в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според чл.9, ал.8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причини, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В оспорения пред съда акт са обсъдени изложените от Родригес факти и обстоятелства, свързани с личната ѝ история заедно. Взета е предвид актуална справка с вх. МД-659/17.10.22 г. за ситуацията в държавата ѝ по произход. На база събраните доказателства административния орган, а в последствие и съда е формулиран обоснован извод за липса на обстоятелства, мотивиращи положително за лицето решение за предоставяне на статут по всяка една от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Наличните спорадични инциденти не могат да се характеризират като въоръжен конфликт, по смисъла на приложимите в случая международни и европейски правни норми. След като не са събрани доказателства, че при присъствието си на територията на държавата си по произход, жалбоподателката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха по смисъла на чл. 9 ал. 1 т.1-3 от ЗУБ, изложените лични мотиви обосновано не са взети предвид като значими за предоставяне на търсената закрила от компетентния да се произнесе по молбата на лицето административен орган. По така установеното от фактическа и правна страна, настоящия съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила, а депозираната срещу него жалба да се остави без уважение като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение