Решение № 397 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2008 г.

Решение № 397 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Пазарджишкият окръжен съд с въззивно решение от 11.12.2007 г. по гр. д. № 941/2007 г. е отхвърлил иска на Л. К. и К. К. против С. С. и К. С., всички от гр. П., за преустновяване неоснователните действия на ответниците, включително строителни работи, с които се създава опасност за разрушаване на пътя, обслужващ имота на ищците. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. Д. К. и К. Д. К. Ответниците С. Р. С. и К. Г. С. считат жалбата за неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Въззивният съд е разгледал иска по чл. 109 ЗС, като се е позовал на заявените от ищците обстоятелства, представляващи основание на иска, а именно - ответниците са започнали изграждане на вила в собствения им имот № 39 в курорта " Я. Б. ", местност "Г", който имот е пред собствената на ищците вилна сграда, построена в имот № 1* в същата местност. С оглед на строителството е извършен изкоп в непосредствена близост до пътя, обслужващ сградата на ищците, което създава опасност от срутване на пътя и смущаване при упражняване на правата им на собственост. С оглед на този спорен предмет, решаващият съд обосновано е приел, че решаващо значение има преценката дали в резултат на строителната дейност в имота на ответника е създадено състояние, което е довело или създава реална опасност от разрушаване на пътя, с което обективно ще се затрудни или осуети достъпа на ищците до собствения им имот. По този въпрос съдът е изслушал заключение на вещото лице инж. С, установила, че в имота на ответниците непосредствено до пътя е изградена стоманобетонова стена, която действа и като подпорна стена на уличното платно, в резултат на което то е укрепено и проходимостта му е нормална. При тези доказателства, съдът обосновано е приел, че строителните работи в имот № 39 на ответниците С, не са създали пречки за ефективното ползване на сградата, собственост на ищците, и конкретно не е затруднен нормалния достъп до сградата им поради разрушаване или опасност от рушене на обслужващия път. Съдът правилно не е обсъждал твърденията на ищците за незаконност на строителството в имот № 39, тъй-като това са въпроси на административни правоотношения и не могат да бъдат самостоятелно основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд