Решение № 6350 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2016 г.

Решение № 6350 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. А., чрез процесуалният му представител адв. В. С. срещу Решение № 629 от 14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 445/2016 г. на Административен съд Пазарджик. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи изцяло искът му.

По делото е постъпила и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Пловдив, чрез процесуалният й представител юрк. Т. Ч. срещу решението на Административен съд Пазарджик в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати на Д. Д. А. обезщетение в размер от 1000 лева за претърпени неимуществени вреди. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и да се потвърди същото в останалата част.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Д. Д. А. и тази на ГДИН.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Решението на административния съд е постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК, тъй като в нея не се формулират ясно, точно и пълно фактическите обстоятелства, както и направените искания.

В тази връзка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, или установено действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

За да възникне исков процес обаче не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено в исковата молба, като съдържанието на исковата молба определя и съдържанието на иска. А за да бъде редовна исковата молба, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, приложим субсидиарно за неуредените в АПК случаи.

1. Задължително ищецът трябва да посочи ответника с неговия адрес, за да се индивидуализират страните и да се връчат съдебните книжа и съобщенията по делото;

1. Задължително се индивидуализира спорният предмет, което става като се посочват основанието, т. е. обстоятелствата, фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право и на които се основава искът, и петитумът (искането), т. е. съдържанието на спорното право и вида на търсената защита;

1. Цената на иска, когато той е оценяем, защото в зависимост от нея се определя държавната такса;

1. Доказателствата в подкрепа на фактите, обуславящи основанието на иска, защото без тях ответникът не е в състояние да направи своите насрещни доказателствени искания;

1. Приложенията, посочени в чл. 128 ГПК.

Съдът е длъжен първо да провери редовността на исковата молба и ако констатира отклонение от посочените от законодателя изисквания (независимо дали по съдържанието, или по приложенията) да остави молбата без движение, след което да изпрати на ищеца съобщение да отстрани, в 7-дневен срок нередовностите, като ги посочи конкретно.

Петитумът на иска очертава и предмета на конкретното дело.

В исковата молба, подадена от адв. С., в качеството му на пълномощник на ищеца, претенцията е насочена срещу ГДИН – София с искане тя да бъде осъдена да заплати на Д. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева "от условията в ареста", със законовите лихви от 27.04.2015 г. до крайното изплащане И 15 000 лв. неимуществени вреди, претърпени вследствие условията в затвора, ведно със законовите лихви от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба периодите, в които Д. А. е търпял вредите са очертани така: от 04.02.2015 г. до 27.04.2015 г. в ареста [населено място]; от 27.04.2015 г. до 29.06.2015 г. е бил в Затвора [населено място]; след 29.06.2015 г. – в Затвора [населено място].

В определение № 661 от 01.06.2016 г. съдията по делото е приел, че образуваното пред него производство е по редовна искова молба с цена на иска 15 000 лева "... с правно основание ЗОДОВ и чл. 3-ти от ЕКЗПЧ".

След това се е произнесъл по така очертания предмет на делото, като в мотивите си отново е посочил, че "цената на иска е 15 000 лева, от които 5 000 – за престоя в "Арести" – С. З. и 10 000 лв. за престоя в Затвора С. З. и в Затвора П.".

По описания начин съдът е излязъл от предмета на делото, очертан с исковата молба от ищеца и не се е произнесъл по исковата молба, с която е бил сезиран. Съобразно диспозитивното начало предмета на делото се определя от ищеца. Нито ответникът, нито съдът могат да внасят промени в предмета на правния спор. Това е право на ищеца, който чрез изменение на иска може да очертае друг предмет, което в случая не е станало.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, поради което е без значение, че този порок не е посочен от касаторите като отменително основание.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение