Решение № 13511 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5462/2010 г.

Решение № 13511 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5462/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 429/1.03.2010 г. по адм. дело № 622/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № 800316/22.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърдена с решение № 698/23.12.2008 г. на заместник - директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която на Георги Тодоров Георгиев, действащ и като ЕТ "Дъга - Георгиеви - Георги Георгиев" за данъчен период м. 03.2007 г. са определени задължения за ДДС в размер на 32 063,39 лв. и лихви за забава в размер на 7225,02 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че съдебното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от РА, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Георги Тодоров Георгиев, действащ като ЕТ "Дъга - Георгиеви - Георги Георгиев", чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че незаконосъобразно с обжалваната част на РА за данъчен период м. 03.2007 г. с РА незаконосъобразно е определен дължим ДДС върху стойността на продадените от ответника по касационна жалба през м. 02.2007 г. селскостопански сгради на основание чл. 79, ал. 6, т. 1 ЗДДС. По делото е безспорно установено, че сградите не са нови по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, закупени са от ревизираното лице през м. 10.2006 г. и същото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит при покупката им. Не се спори, че при продажбата ревизаното лице не е начислило ДДС. Съдът е изложил мотиви, че извършената продажба на сгради е освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., като страната по делото не е избрала тя да бъде облагаема, каквато възможност има по силата на чл. 45, ал. 7 ЗДДС. При това положение няма възможност за приложение на нормата на чл. 79, ал. 1, т. 6 ЗДДС, а следва да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС, в която хипотеза не се извършват корекциите на ползвано право на приспадане на данъчен кредит при покупката по чл. 79 ЗДДС, когато промяната в режима на сделката е извършена със закон. Решението е материално правно законосъобразно. Няма спор, че сградите не са нови и са закупени при режима на ЗДДС (отм.), когато доставката на сгради е била облагаема. Съдът правилно е интерпретирал нормата на приложимия към продажбата чл. 45, ал. 3 ЗДДС, съгласно която доставката е освободена. Налице е промяна в режима на доставката със закон, независимо от дадената възможност по чл. 45, ал. 7 ЗДДС доставчикът да избере тя да бъде облагаема. Предвид изложеното и с оглед чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС не следва да се извършват корекциите на ползваното при закупуването право на приспадане на данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 -7 ЗДДС при последваща освободена доставка, тъй като данъчният режим на доставката на сграда и части от нея е променен със закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван от упълномощения от него юрисконсулт в производството пред ВАС и няма други разноски за касационното производство, поради което не може да му се присъди юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстанция. Разноските за първата съдебна инстанция са му присъдени от АС и същият не е обжалвал решението в тази му част, поради което ВАС не може да се произнася и по тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение