Решение № 15297 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2018 г.

Решение № 15297 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор към Областна дирекция (ОД) на МВР – Б., сектор "Пътна полиция" срещу Решение № 20 от 05.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2937 по описа за 2017 г. на Административен съд – Б., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-0769-002919 от 04.10.2017 г. за прилагане на С. – К. на принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател, след като при полицейска проверка е установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност, то предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП са налице. Управлението на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност е равнозначно на управлението без водачът да притежава СУМПС. С. заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. От ответника – С. -К. от [населено място] е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0769-002919 от 04.10.2017 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Б., сектор "Пътна полиция" за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на С. -К. на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. № 170120/04.10.2017 г., съгласно който Г. Калев е управлявал лек автомобил, собственост на С. -К., без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС №[номер] е със срок на валидност 24.06.2014 г., т. е. към момента на проверката срокът на валидност е изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП касае лицата, които не са преминали задължително обучение и не са положили успешно изпит за придобиване на правоспособност да управляват МПС от съответната категория. Изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава лицето от придобитата от него правоспособност, поради което случаят не следва да се приравнява на липсата на издадено такова. Приел е, че Калев е подновил СУМПС само 1 ден след извършване на проверката, с което противоправното му поведение е преустановено. Изложил е съображения, че приложената ПАМ се явява несъответна на целта на закона. С оглед изложеното административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК и следва да се отмени. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят, че на 04.10.2017 г. Г. Калев от [населено място] е управлявал лек автомобил марка "Нисан" модел "Микра" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на С. -К., като при проверка на пътя от мл. автоконтрольор сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Б. представя СУМПС с изтекъл срок на валидност. Спорът между страните касае приложението на материалния закон и дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт, която в случая съвпада с датата на извършване на нарушението. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 77 от 2017 г. в сила от 26.09.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая ПАМ е приложена в предвидения от закона минимум. Страните спорят относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната ? редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. П. подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 04.10.2017 г. е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от водач без валидно свидетелство. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. В случай като настоящия водачът разполага с възможност да сезира органа с искане за прекратяване на срока на действие на приложената мярка. Ако по такова искане последва отказ на органа да прекрати срока на действие на мярката, то този отказ ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административния съд. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата на С. - К. срещу Заповед № 17-0769-002919 от 04.10.2017 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Б., сектор "Пътна полиция" за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца" по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 20 от 05.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2937 по описа за 2017 г. на Административен съд – Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. -К. срещу Заповед № 17-0769-002919 от 04.10.2017 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Б., сектор "Пътна полиция" за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца" по чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата. Решението е окончателно.