Решение № 2581 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Ю. Б., гражданка на Украйна, чрез адв. Т. Чечкова, против Решение 5568 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 304/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, И. Ю. Б. не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на И. Ю. Б., гражданка на Украйна/ съгласно подписана от нея декларация/, срещу Решение 923/11.01.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което ѝ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденката на база дадените от нея интервюта в хода на производство пред административния орган, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на И. Ю. Б. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество не е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за пълната липса на данни за лицето и невъзможността за установяване на каквато и да е връзка със заявената страна на произход, предвид съществените противоречия и празноти в заявената бежанска история. Съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на И. Ю. Б. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и, при липсата на убедителни доказателствата по делото за страната й на произход, не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателни са оплакванията на касаторката за това, че административният съд не е отчел наличието на съществени пороци на обжалвания пред него административен акт, което обуславя необоснованост на съдебното решение и постановяването му едновременно при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът е заключил, че Решение 923/11.01.2024г. на Председателя на ДАБ съставлява законосъобразен административен акт, постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. С предявяване на молбата си за международна закрила И. Б. е посочила за своя страна по произход Украйна. В хода на административното производство по издаване на административния акт, административният орган, анализирайки подробно наличните доказателства, изнесените от молителката данни в проведените с нея три интервюта и предприетите от чужденката действия по снабдяване с документи за установяване на украинското й гражданство, е стигнал до извода,че молителката не е украинска гражданка и Украйна не е нейна страна по произход. В същото време председателят на ДАБ не е предприел допълнителни действия и не е потърсил и събрал доказателства по преписката, за това коя е страната по произход на И. Б., след като е приел, че Украйна не е. Установяването на страната по произход на всеки кандидат за международна закрила е част от хипотезата на правните норми, които очертават предмета и основанията за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Именно с оглед страната по произход на молителя следва да се установи дали по отношение на него е налице преследване или опасение от преследване, обуславящи предоставянето на бежански статут по см. на чл.8 от ЗУБ или при завръщането му в страната по произход същият може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл.9 от ЗУБ. Като не е събрал допълнителни доказателства за установяване страната на произход на И. Б. административният орган е нарушил служебните си задължения по чл.6 и чл.75, ал.2 от ЗУБ и е оставил преписката неизяснена от фактическа страна, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на административния акт. Като не е установил тази незаконосъобразност, АС Пловдив е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон съдебно решение. Съдебното решение, с което е оставено в сила решение 923/11.01.2024г. на Председателя на ДАБ, следва да бъде отменено като неправилно. Административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен,а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,