Решение № 6310 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2021 г.

Решение № 6310 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение № 305 от 04.01.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 318/2020 г., с което е отменено издадено от него Решение с рег. № 32-235188/12.08.2020 г. към MRN 19 BG002002001181 R6/24.01.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че в случая методите, регламентирани в чл. 74, § 2, букви а) до г) от Регламент / ЕС/ 952/2013 г. са неприложими, тъй като липсват данни за физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най- голямото сборно количество и 8 или възникнали разходи при производството на оценяваната стока. Поради това намира, че митническата стойност на стоките е определена законосъобразно на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Счита, че административният орган е извършил пълен анализ за сходство на стоките, съобразно чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент № 952/2013. Сочи, че проведената ССчЕ показва единствено какво е осчетоводено от дружеството, но не доказва митническата стойност на стоките и какво реално е било заплатено. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Симо Ко" ЕООД, гр. Сливен, чрез процесуален представител, с писмена молба оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. № 32-235188/12.08.2020 г. към MRN 19 BG002002001181 R6/24.01.2019 г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като е увеличена митническата стойност на внасяната стока и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 117, 03 лева и ДДС в размер на 161, 91 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Административния съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 19 BG002002001181 R6/24.01.2019 г. "Симо Ко" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, стока № 1: спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси – 392 чифта; код по ТАРИК 6404199000, 230, 30 кг. нето, декларирана стойност – 7, 02 лв. /кг. и фактурна стойност 862, 40 щатски долара. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, с писмо от 11.02.2020 г. деклараторът е посочил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издадената фактура. Уточнил е още, че при подаване на митническата декларация е приложена фактура с транспортни разходи до България и не е необходимо нейното повторно прилагане, както и, че дружеството има търговски отношения, но не и свързаност с продавача. След анализ на представените документи и обяснения митническите органи са приели, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Предвид липсата на такива допълнителни сведения е прието, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. След извършен анализ в митническата информационна система МИСЗА за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение на сходни стоки със стоката по процесната митническа декларация, митническите органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са значително по- високи от декларираните от "Симо Ко" ЕООД. Поради това те са счели, че нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. С писмо рег. № 32-166439/10.04.2020 г. от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка на представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на стоките не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по - ниска спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Прието е, че митническата стойност на декларираните стоки следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система "THESEUS" на Joint Research Center (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. Въз основа на тези констатации е отхвърлена декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което е определена нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че платената цена от дружеството за процесните стоки по представената фактура, приложена към митническа декларация, е в размер на 1144 щатски долара и е платена изцяло на 28.12.2018 г. с нареден валутен превод с референтен № 356259125 с основание на плащането INVOICE ТВN20181219. Експертът е констатирал, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда липсват доказателства и изложените от органа доводи за идентични стоки не съответстват на заложения в § 3 смисъл. В тази връзка съдът е съобразил, че възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не я освобождава от задължение да мотивира решението си, като съгласно чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Административният съд е приел, че методът по чл. 74 § 3 от Регламент № 952/2013 г. е последната възможност за определяне на митническата стойност, но прилагането му е обусловено от невъзможността за определянето й по някои от предходните методи, обоснована с конкретни фактически доводи. Счел е, че в случая напълно формално органа е приел, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламента, а липсата на обосновка в тази връзка е пречка към преминаване към възможността по чл. 74, § 3. Решаващият състав е съобразил и заключението по приетата ССчЕ, от което е установено, че по представената фактура реално е заплатена цена за доставка на спортни обувки в посочения размер, като преводът на сумата е извършен от банковата сметка на "Симо Ко" ЕООД в "Прокредит банк" ЕАД на 28.12.208 г., а общата заплатена цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган. По тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е отграничил спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. С Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В случая митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Прилагането на този метод за определяне на митническата стойност обаче изисква да е обоснована неприложимост на методите по чл. 74, § 1, като в тежест на митническите органи е да установят тези релевантни обстоятелства. Тъй като оспореното решение на митническия орган не съдържа конкретни мотиви в съответствие с чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за изключването на методите по чл. 74, § 1 във вр. с § 2 от Регламента, то правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани предпоставките за приложимостта на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Обосновани са изводите, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на методите по § 2, като е останала неясна причината, поради която е приложен директно методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Правилно е прието, че при издаване на административния акт митническият орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки по отношение на подобни характеристики и подобни съставни материали, което да обуславя възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, в съответствие с изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и при липса на пълен анализ за сходството на стоките, каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В съответствие със заключението по проведената ССчЕ, АС – Сливен е достигнал до законосъобразния извод, че по представената фактура е налице реално заплатена цена на спортни обувки в посочения размер, като преводът на сумата е извършен от банковата сметка на "Симо Ко" ЕООД в "Прокредит банк" ЕАД, като общата сума на платеното напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган, което сочи, декларираната е действително платената от дружеството цена за спорните стоки. Друго не следва от тълкуването на СЕС, дадено с решението по дело С- 291/15 г., тъй като същото е относимо към метода по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г. С цитираното решение не се изключва, а отново се подчертава необходимостта от спазване на поредността, в която критериите за определяне на митническата стойност трябва да бъдат прилагани, както и, че коментираните разпоредби са в отношение на субсидиарност. "Всъщност само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност (решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU: C: 2013: 825, т. 43). " Предвид изложеното настоящият състав намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Симо Ко" ЕООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 360 лв. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не се явява прекомерно с оглед правната сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение