Решение № 1073 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2012 г.

Решение № 1073 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 4808 от 03.11.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 1484/2011 г. в частта, в която се отменя РА № 141005014/04.10.2010 г., потвърден с решение № 1998/27.12.2010 г. на директора на дирекция ОУИ-София, относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 3000 лева за данъчен период м. 10.2009 г. по фактура № 5/12.10.2009 г., издадена от "Кимот 3457" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ПИ. А. С Кредере" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА е отказано да се признае на ревизирания субект правото на данъчен кредит по въпросната фактура поради липса на доказателства за реалното й осъществяване. За да направи този извод, приходният орган е стъпил на констатацията, че фактурираното офис оборудване не е осчетоводено в дълготрайните материални активи на ревизираното лице, както и предвид обстоятелството, че в хода на ревизията, доставъчикът не е намерен на адреса. Правното основание за отказа на данъчния кредит е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС-данъкът е начислен без основание. Административният съд е отменил РА в посочената част преценявайки като необоснован извода на приходния орган за липса на реалност на доставката. Съдът е приел, че се касае за доставка на родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с индивидуализацията им. Прието е, че в конкретния случай тази индивидуализация е направена с подписването на складова разписка, който документ е представен в хода на ревизията. Съдът е посочил, че в РД, възприет и от издателя на РА не е оспорено индивидуализирането на стоките и доказателствената сила на представените частни документи. Съдът е посочил също така, че заприходяването на стоката в счетоводството на получателя й е ирелевантно обстоятелство за възникване на правото на данъчен кредит. Освен това, съдът е посочил, че в хода на ревизията не е направена проверка, респективно инвентаризация за наличните материални активи на ревизираното лице, за да се твърди, че стоката не е предадена на получателя по доставката и не се намира при него. По тези съображения, съдът е преценил като неправилен извода на приходния орган за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора. Формирал е обосновани и верни изводи. Обстоятелствата - неоткриването на доставчика на адреса за кореспонденция и незаприходяването на стоките по фактурата при получателя, без да се извърши физическа проверка на наличното офис оборудване, не са достатъчни, за да се направи извод, че ревизираното лице не е получило реално фактурираното офис оборудване. От друга страна, както правилно е посочил административният съд още в хода на ревизията е представена складова разписка с индивидуализация на стоките по фактурата, така че приходният орган е разполагл с обективната възможност да извърши проверка за наличието на описаните стоки при доставчика, което не е направено. При установените данни, основателно, съдът е преценил като необоснован и неправилен изводат на приходния орган за нереалност на доставката и е отменил РА в тази част. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд