Решение № 16181 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2011 г.
ВАСVII отделение08.12.2011 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
Отменя решение по т. 37 от протокол № 21 от 16.06.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Валери Кръстев Кръстев - следовател във Военно-окръжна прокуратура - гр. Плевен е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт и връща преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне. Осъжда Висшият съдебен съвет да заплати на Валери Кръстев Кръстев от гр. Мездра направените по делото разноски в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева). Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 16181 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Валери Кръстев Кръстев от гр. Мездра срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 37 от протокол № 21 от 16.06.2011 г., с което е прието, че същият като военен следовател във Военно-окръжна прокуратура гр. Плевен е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е извършил действия, с които да наруши правилата за професионална етика или накърняващи престижа на съдебната власт. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендират се разноски. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Жалбоподателят е работил като военен следовател във Военно-окръжна прокуратура - гр. Плевен, военно-следствен участък гр. Враца. Със заповед № 392 от 2.12.2010 г. на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура - гр. Плевен последният е направил предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Валери Кръстев за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Според вносителя, в хода на дисциплинарната проверка е установено, че Кръстев е получил възнаграждение в размер на 70 лв. от Иван Мирославов Иванов от гр. Враца за изготвяне на съдебни документи във връзка с нахд. № 376/2010 г. по описа на Районен съд - Враца и кнахд. № 4828/2010 г. на Административен съд - Враца, с което действие Валери Кръстев е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, с което е накърнил престижа на съдебната власт. С решение по т. 3 от протокол № 45 от 9.12.2010 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство и е избрал дисциплинарен състав. На проведеното заседание на дисциплинарния състав от 12.01.2011 г. са разпитани свидетели, вносителят на предложението и пряк административен ръководител на жалбоподателя, приети са представените писмени доказателства и са изслушани обяснения на Кръстев. С решение № 10-00-014 от 7.06.2011 г. дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет да приеме, че Валери Кръстев е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 (редакция към процесния период) от ЗСВ, а именно: нарушил е Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и чл. 307, ал. 4, т. 4 (приложимата редакция) от ЗСВ - извършил е действие, което накърнява престижа на съдебната власт и е предложил налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 % за срок от две години". От фактическа страна, дисциплинарният състав е приел, че със своите действия магистратът е създал в обществото впечатление за упражнявана от него адвокатска професия, като е поел към Иван Иванов от гр. Враца устен ангажимент да изготви необходимите документи за обжалване на издадено срещу същия наказателно постановление, да го представлява пред съда, като в тази връзка му е дал правни консултации и е извършил действия, свързани с изготвяне на съответните документи, за което е получил сумата от 70.00 лв., която впоследствие върнал поради неосъщественото процесуално представителство по делото пред съответните инстанции. Изложеното е мотивирало дисциплинарния състав да приеме, че Валери Кръстев е нарушил т. 2.6 от КЕПБМ, тъй като нарушаването на правилата за професионална етика и създаването в обществото на впечатление за извършване на забранена за магистратите дейност представляват действия, които накърняват престижа на съдебната власт. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарният състав е съобразил и изискванията на чл. 309 от ЗСВ, като изрично е посочил в решението си, че предлага по-леко дисциплинарно наказание, а не предложеното от вносителя най-тежко, тъй като в дисциплинарното производство не е установено жалбоподателят да е извършил други нарушения от този вид, нито други дисциплинарни нарушения, за които да е бил наказан, и е съобразено поведението му по време на делото и доброто му име в обществото. С решение на Висшия съдебен съвет по т. 37 от протокол № 21 от 16.06.2011 г. с 14 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" е прието, че жалбоподателят Кръстев е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". При тези фактически констатации съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Висшият съдебен съвет е обвързан от внесеното от административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура - гр. Плевен предложение по отношение на посоченото в него дисциплинарно нарушение, като не може да се произнася по невъведено от вносителя основание. С конкретно направеното предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Кръстев, на магистрата е вменено неправомерно получаване на парична сума от Иван Иванов от гр. Враца, срещу съгласието да му окаже съдействие по изготвяне на документи във връзка с дело по обжалване на издадено срещу същия наказателно постановление. Това поведение е квалифицирано като действие, с което Валери Кръстев е накърнил престижа на съдебната власт. Същевременно, в хода на дисциплинарното производство дисциплинарният състав е събирал и обсъждал доказателства не само по отношение на заявеното нарушение, но също така и в подкрепа на твърденията, че Кръстев със своите действия е създал в обществото впечатление, че упражнява забранена за магистратите дейност, а именно адвокатска професия. Т. е. дисциплинарният състав е излязъл извън рамките на предложението, по повод на което е образувано дисциплинарното производство, като е вменил на жалбоподателя и друго нарушение. С решението си помощният орган към Висшия съдебен съвет е приел, че става въпрос за системност в действията на Кръстев и съзнателно заблуждаване на обществеността, че същият упражнява адвокатска професия в нарушение на Закона за съдебната власт, каквито факти липсват в предложението. Изложените съображения са били напълно възприети от Висшия съдебен съвет, който се е произнесъл и санкционирал жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание включително и за нарушение, извън обхвата на дисциплинарното производство. Налице е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението. Наред с изложеното, оспореният административен акт е немотивиран. В случая дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ -"намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 % за срок от две години". Висшият съдебен съвет не е обвързан от направеното предложение и в условията на оперативна самостоятелност сам определя какво наказание да наложи, като условие за законосъобразност на решението му е същото да бъде мотивирано. В този случай мотиви на решението са изказванията на членовете на Съвета в подкрепа на предложението за най-тежкото дисциплинарно наказание. От протокола на заседанието на Висшия съдебен съвет е видно, че единственото изказване е направено от главния прокурор. Изказване е направил и главният инспектор Анна Караиванова, но същата не е чл. на Висшия съдебен съвет и изложеното от нея не съставлява мотиви на решението. От изказването на главния прокурор, обаче, не могат да се направят обосновани изводи за спазване разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. В изказването се акцентира върху факта, че жалбоподателят се представя за адвокат и заблуждава гражданите, като се изразява субективно мнение в смисъл, че като "не е констатирано друго нарушение не означава, че го няма". Но се подчертава, че наказанието е за конкретното нарушение. Съдът не възприема изложеното мнение като мотив на административния акт, обосноваващ конкретни съображения за необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Несъстоятелно е позоваването на предположения за нарушения. Не следва да се вземат предвид и съображения, които са извън предмета на дисциплинарното производство. Липсата на мотиви за съобразяване с критериите по чл. 309 от ЗСВ води до незаконосъобразност на оспореното решение. Предвид изложеното обжалваният административен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на правния спор претенцията за разноски е основателна и в полза на Кръстев следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв. Като се има предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,