Решение № 13664 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2010 г.

Решение № 13664 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Вълков Сотиров от гр. Хасково, против решение № 226/22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 942/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с която е отхвърлено искането му срещу бездействието на Кмета на община - Хасково, да изпълни негова влязла в сила заповед - № 375/02.04.2008 г., (поправена със заповед № 759/18.06.2008 г.), като посоченият в нея строеж се поправи и заздрави от община-Хасково, по реда, определен в Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване, хигиенизиране или премахване на строежи или части от тях, на територията на община - Хасково. С касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на съдебния акт, като се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с уважаване на първоначалната жалба, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Кмет на община - Хасково, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е и основателна. От доказателствата по делото се установява следното: Издадената от Кмета на община - Хасково заповед № 375 от 02.04.2008 г., (поправена със заповед № 759/18.06.2008 г., относно правното основание за издаването й - от чл. 195, ал. 6, на чл. 195, ал. 4 ЗУТ), е влязла в законна сила. С нея е наредено съсобствениците на обект "двуетажна жилищна сграда", находящ се в п. и. 77195.722.156 по кадастралната карта на гр. Хасково, кв. 513 по РП на града - Елена и Марчо Маркови и касатора Стоян Сотиров, в срок до 01.09.2008 г., да укрепят и ремонтират сградата, поради опасното й и критично състояние, което да се извърши съгласно инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Не е спорно в случая, че дадените указания са частично изпълнени - внесен е и е утвърден инвестиционен проект, издадено е разрешение за строеж № 283/07.08.2008 г., укрепена е, от Сотиров, южната и източната част на сградата (констативен протокол от 07.09.2009 г. - л. 27 по делото), а на Маркови, собственици на първия етаж от сградата, са съставени актове по чл. 36 ЗАНН, за неизпълнение на горецитираната заповед. Поради неотзоваването на Маркови на изпратените нотариални покани, явното им нежелание да изпълнят разпореждането, недопускането на наетата строителна фирма в ползваната от тях част на имота, с молба - искане от 02.04.2009 г., Сотиров е сезирал кмета на община - Хасково досежно правомощията му по Гл. ХIII, раздел III на ЗУТ - за спешно и незабавно укрепване на жилищната сграда. С оглед последвалия мълчалив отказ на сезирания по чл. 196, ал. 3 ЗУТ административен орган, пред АС-Хасково е било образувано по жалба на молителя, адм. дело № 331/2009 г. С определение от 05.08.2009 г. състав на съда е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, с мотива, че търсената по този текст от закона защита вече е получена, с издаването на заповед № 375/02.04.2008 г. На 14.08.2009 г., Сотиров подал ново заявление до кмета, с искане за допускане на предварително изпълнение на въпросната заповед № 375/02.04.2008 г., обжалвал е нов мълчалив отказ, при което производството отново е било прекратено с определение от 13.10.2009 г. Изложените в него мотиви са, че предварително изпълнение може да бъде допуснато само на невлязъл в сила административен акт, а в случая заповедта представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК - за кмета не е възникнало задължение да се произнесе, поради което не е формиран и мълчалив отказ. Поредното съдействие от общината, на основание чл. 196, ал. 5 ЗУТ, за принудително изпълнение на влязлата в сила заповед, Сотиров потърсил с подадената на 18.11.2009 г. молба, а на 04.12.2009 г. сезирал с жалба АС-Хасково срещу мълчаливия отказ на Кмета, прилагайки и заповед на Началника на РДНСК за спиране ползването на сградата, с оглед критичното й състояние и нарушаване на условията за въвеждане в експлоатация. По това искане, АС-Хасково постановил прекратително определение от 12.01.2010 г., отменено като неправилно с определение № 3804/22.03.2010 г. по адм. дело № 1968/2010 г. на ВАС. С конкретни разяснения и указания по прилагането на разпоредбата на чл. 196, ал. 5 ЗУТ, касационният състав е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на жалбата. В резултат е постановено касираното решение, с което искането е отхвърлено като неоснователно. Изложените в него мотиви са, че нормата предвижда задължение "към общината, а кметът, като административен орган, няма задължение за фактическо действие по поправяне и заздравяване на сградата, т. е. да изпълни издадената от самия него заповед. Задължението е за адресатите на акта, в това число и за жалбоподателя. А в случай че те не изпълнят заповедта, строежът се поправя от общината, която обаче не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК - т. е. бездействието й не е бездействие на административен орган, поради което и защитата по чл. 256 и чл. 257 АПК не е приложима". Решението е неправилно. Съгласно чл. 196, ал. 5 ЗУТ, "когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение, или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината". Безспорно е в случая, че влязлата в сила заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ не е изпълнена изцяло от адресатите й до определения в нея срок - 01.09.2008 г., при което, с оглед цитираната ясна и категорична законова разпоредба и наличните й предпоставки, за общината е настъпило задължението да поправи и заздрави жилищната сграда по реда на приетата през 2008 год. Наредба на общинския съвет - Хасково за принудително изпълнение на заповеди, а за жалбоподателя възниква правото да търси защита срещу неоснователното й бездействие по реда на чл. 256 и 257 АПК. Това ясно личи от текста на нормата, изрично е записано и в мотивите на отменителното определение на Върховния съд, (с което липсва съобразяване в решението), правилно е възприето и в определението от 05.08.2009 г., по адм. дело № 331/2009 г. на АС-Хасково. Случаят, видно от съдържанието на заявеното, не касае бездействие от извършване на правни действия, а за фактически такива по задължението, визирано в заповедта - за заздравяването и поправянето на сградата. Вярно е, че кметът на общината няма задължение лично да извърши тези действия, но той, като представител и управляващ общината, по силата на Конституцията и ЗМСМА, следва да нареди на съответните общински органи да осъществят тези действия. Последните възникват по силата на цитираната законова норма, придружени са със съответния, предвиден в нея, в полза на общината компенсаторен механизъм, а конкретният ред е визиран в специалната Наредба на общинския съвет - Хасково, приета въз основа на законовата делегация, но неприложена по делото. Предвид изложеното, осъдителният иск по чл. 257 АПК, каквато е правната природа на това производство, е допустим и по същество - основателен, а изводът на административния съд, че визираните в жалбата искания не могат да бъдат квалифицирани като бездействие на административния орган по смисъла на чл. 257 от АПК е неправилен. Общината е носител на права и задължения, тя, представлявана от кмета, е орган с административни правомощия, овластен въз основа на закон по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. С оглед изложеното, материалният закон неправилно е приложен от съда, без основание е отхвърлено искането на касатора. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което общинската администрация следва да бъде задължена да изпълни задълженията си по влязлата в сила заповед на кмета. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,